Решение № 10776 от 19.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2731/2011 г.

Решение № 10776 от 19.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2731/2011 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Никола Маринов Николов от гр. Велико Търново, чрез пълномощника адв. Нина Илиева, против решение № 558/7.01.2011 г., постановено по адм. дело № 579/2010 г. по описа на Административен съд гр. Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата му против решение № 29/16.06.2009 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ гр. Велико Търново, с което е потвърдено разпореждане № 265/20.03.2009 г. на ръководителя на отдел "Пенсии" при ТП на НОИ. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че от събраните по делото доказателства се установява, че е налице съпоставимост и идентичност на полагания от жалбоподателя труд на длъжност "ревизор вагони" в поделение 58210 с аналогичен труд, полаган от служителите на БДЖ, поради което съдът неправилно е приел, че този труд е от трета, а не от втора категория. Моли решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде уважена жалбата. Претендира присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на Териториално поделение на Националния осигурителен институт гр. Велико Търново, не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Излага съображения, че съдът не се е съобразил с изводите на вещото лице по съдебната експертиза, както и с останалите писмени доказателства, които обосновават извода, че трудът на жалбоподателя през спорния период е от втора категория. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд гр. Велико Търново е отхвърлена жалбата на Никола Маринов Николов против решение № 29/16.06.2009 г. на директора на ТП на НОИ гр. Велико Търново, с което е оставено в сила разпореждане № 265/20.03.2009 г. на ръководителя на отдел "Пенсии" при ТП на НОИ, с което е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на § 4, ал. 1 ПЗР КСО. За да постанови това решение съдът е приел, че отказът за отпускане на пенсия е законосъобразен, тъй като Никола Маринов Николов не отговаря на изискванията по § 4, ал. 1 ПЗР КСО и по чл. 68, ал. 1 КСО. Според съда трудът на жалбоподателя, положен във Войските на Министерство на транспорта /ВМТ/, поделение 58210 - гр. Горна Оряховица, преобразувано в ДП "Транспортно строителство и възстановяване" /"ТСВ"/, на длъжност "ревизор вагони", съответстващ на "механик по техническата експлоатация на вагоните" /"МТЕВ"/, през периода 6.12.1990 г. - 1.04.1997 г. правилно е зачетен като такъв от трета категория, а не от втора, както е претендирал жалбоподателят. В резултат на това към момента на прекратяването на осигуряването е признат осигурителен стаж, както следва: от първа категория - 1 г. и 5 дни, от втора - 9 години, 4 месеца и 29 дни и от трета - 29 години, 6 месеца и 7 дни. Съдът е отбелязал, че в разпоредбата на т. 53 от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране /ПКТП/ - отменен, за втора категория е определен трудът на длъжността "механик по техническата експлоатация на вагоните" само за работещите в Българските държавни железници /БДЖ/. Посоченото поделение не е било включено в структурата на БЖД и поради това че работните места и видовете дейности и производства, които служат като основание за зачитане на положения труд от първа или втора категория са изчерпателно изброени в съответните точки от ПКТП (отм.), същите не следва да се тълкуват разширително. Предвид това съдът е посочил, че в случая единствената възможност за определяне на труда като такъв от втора категория е при приложение на разпоредбите на т. 67 и т. 68 ПКТП (отм.), които предоставят правото да се докаже по съответния ред, че макар и да не е положен на длъжностите и в отрасъл на производството, посочени в правилника, трудът е бил със същата вредност и тежест както на работещите на тези длъжности и отрасли. При изследване на тази възможност съдът е обсъдил събраните доказателства по делото и доводите на страните и е достигнал до извода, че не е налице основание за определяне на труда през процесния период за втора категория, тъй като не е доказано да е бил със същата вредност и тежест като труда на работещите на същата длъжност в БДЖ, който е определен за втора категория по т. 53 ПКТП (отм.). В тази връзка съдът е посочил, че обстоятелството, че за определена част от спорния период /според фишовете за изплатени трудови възнаграждения само за периода м. 03 до м. 12/1996 г./ лицето е било осигурявано за втора категория, е без значение за спора, тъй като размера на осигурителните вноски към момента на полагане на труда не може да бъде определящ за категорията на труда. Освен това няма обоснована причина, свързана със законодателни промени или друго за промяна на осигуряването, считано от 1.01.1997 г., от когато според доказателствата по делото, осигуряването е за трета категория. Съдът е изложил съображения, според които няма категорични доказателства по делото, че условията на полагания от жалбоподателя труд през процесния период по своята вредност и тежест съответстват на труда, полаган от заемащите същата длъжност в системата на БДЖ. Във връзка с представената атестация на работниците и служителите на ДП"ТСВ", правоприемник на ВМТ, издадена от генералния директор на ДП "НК ЖИ", съдът е посочил, че е издадена от лице, което не притежава правомощия в кръга на своята служба да удостоверява факти относно дейността на ВМТ, включително за вида, вредността и тежестта на полагания от работещите в техните поделения труд, доколкото ВМТ не са били част от структурата на НК "Железопътна инфраструктура", която е правоприемник на НК"БДЖ", прекратена считано от 1.02.2002 г., която от своя страна е правоприемник на държавна фирма "БДЖ". В случая не е представена длъжностна характеристика на длъжността "МТЕВ" от жалбоподателя или неговия осигурител, а представената такава за длъжност "ревизор вагони" в ДП "ТСВ", поделение Г. Оряховица е утвърдена на 1.09.2004 г., т. е. след спорния период, и наред с това тази характеристика не дава никаква представа за интензитета на полагания труд, който е един от основните компоненти определящи тежестта на труда. Според съда представените нормативни актове са неприложими, тъй като имат действие след изтичане на процесния период и освен това регламентират работата само на служителите на БДЖ. Съдът е обсъдил изслушаните по делото три съдебни експертизи, като е посочил, че за първите две от тях с отменителното решение на ВАС, с което делото е върнато за ново разглеждане, е прието, че не установяват еднаква тежест на труда, полаган на двете длъжност, а според заключението на третата експертиза, изслушана при новото разглеждане, е налице идентичност между труда на жалбоподателя и този, полаган на длъжност "МТЕВ" в системата на БДЖ като вид и условия на работа. Съдът не е възприел изводите на третото заключение, като се е аргументирал с това, че същите са изградени въз основа на приложените към заключението карти за оценка на риска за здравето в ДП"ТСВ" - Г. Оряховица, в които не е посочено кога е извършена оценката и които не са утвърдени от компетентния за това орган. Наред с това съдът е обърнал внимание на изявлението на вещото лице, че предвид отдалечеността във времето е практически невъзможно да се направи реална съпоставка на интензивността на натоварването при двете длъжности, както и че изводите му са изградени на нормативни актове, които не са действали през процесния период. Съдът е обсъдил останалите писмени доказателства и е направил извода, че и те не установяват идентичност в тежестта на труда на двете длъжности. Въз основа на подробни съображения в посочения смисъл съдът е направил извода, че няма основание за зачитане на стажа през процесния период за втора категория. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е правилно. Същото е постановено въз основа на подробен, пълен и последователен анализ на събраните доказателства и на доводите на страните, въз основа на което са направени правилни и обосновани изводи от фактическа и правна страна. Обжалваното решение е постановено при повторно разглеждане на делото от първата инстанция, след като с решение № 10114/22.07.2010 г., по адм. дело № 4634/2010 г. на ВАС, шесто отделение е отменено решение № 30/2.03.2010 г. по адм. дело № 474/2009 г. на Административен съд - гр. Велико Търново и делото е върнато за ново разглеждане. От фактическа страна по делото е безспорно, че Никола Маринов Николов, касатор в настоящото производство, е подал заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на § 4, ал. 1 ПЗР КСО с вх. № 13067/8.05.2007 г., като с разпореждане № 728/29.06.2007 г. на ръководителя на отдел "Пенсии" при РУСО - гр. Велико Търново е отказано отпускането на пенсията, по съображения, че стажът, положен в поделение 58210 - гр. Г. Оряховица за периода 6.12.1990 г. - 1.04.1997 г. е зачетен от трета категория труд, тъй като не е положен в БДЖ; това разпореждане е потвърдено с решение № 62/02.08.2007 г. на директора на РУСО, което е било отменено с решение № 9/5.02.2008 г. по адм. дело № 533/2007 г. на Административен съд - гр. Велико Търново, а последното отменено с решение № 7453/19.06.2009 г. по адм. дело № 3313/2008 г. на ВАС, шесто отделение, спорът е решен по същество и е отхвърлена жалбата против решението на директора на РУСО. От Никола Маринов Николов е подадено ново заявление с вх. № 457/07.01.2009 г. с искане за отпускане на пенсията при условията на § 4, ал. 1, ПЗР КСО, като освен вече представените доказателства за осигурителен стаж, са представени и такива за нов осигурителен стаж за периода 4.04.2007 г. - 1.12.2008 г. По това заявление е постановено разпореждане № 265/20.03.2009 г. на ръководителя на отдел "Пенсии" при ТП на НОИ, с което е отказало отпускане на исканата пенсия, при обжалването по административен ред разпореждането е потвърдено с решение № 29/16.06.2009 г. на директора на ТП на НОИ, което е предмет на оспорването пред съда. Основанието за отказа за отпускане на исканата пенсия е свързано с определянето на категорията на труда, положен от жалбоподателя пред периода 6.12.1990 г. - 1.04.1997 г. в поделение 58210 на Войските на Министерство на транспорта, на длъжност "механик по техническата експлоатация на вагоните" /"ревизор вагони"/. В разпоредбата на т. 53 ПКТП (отм.) като втора категория е определен труда на механиците по техническата експлоатация на вагоните, работещи в БДЖ. Поради това че поделение 58210, в което е работил жалбоподателят, безспорно не е било включено в системата на БДЖ, то разпоредбата на т. 53 от правилника не може да послужи като основание за признаване на труда през процесния период като такъв от втора категория. Възможността за зачитане на процесния стаж като втора категория е при приложение на разпоредбата на т. 67, ал. 1 ПКТП, която предвижда, че трудът на работниците и служителите, посочени в раздел I и II на правилника, се причислява към съответната категория, независимо в кой отрасъл на производството е положен, щом работата им е свързана със същата вредност и тежест на труда. Според мотивите на отменителното решение на ВАС по адм. дело № 4634/2010 г., от събраните по делото доказателства се налага извода, че длъжността "механик по техническата експлоатация на вагоните" /"ревизор вагони"/ в системата на БДЖ, разбирана като съвкупност от функции, трудови задачи и задължения, е идентична на същата длъжност във Войските на Министерство на транспорта, преобразувани в ДП"Транспортно строителство и възстановяване". Делото е върнато за ново разглеждане с указание да бъде изследван въпросът дали тежестта на труда по двете длъжности /в БДЖ и в поделение 58210/ е била еднаква или същата по смисъла на т. 67 ПКТП (отм.). При отговора на този въпрос първоинстанционният съд е обсъдил всички относими доказателства, изложил е подробни доводи и съображения, въз основа на което е достигнал до правилния извод, че не е доказана идентичност на натоварването /тежестта на труда/ при двете длъжности. Съдът не е допуснал процесуално нарушение като не е възприел изводите на вещото лице по съдебната експертиза, изслушана при новото разглеждане на делото, тъй като съгласно чл. 202 ГПК, приложим субсидиарно съгласно чл. 144 АПК, съдът не е длъжен да възприеме заключението на вещото лице, а го обсъжда заедно с другите доказателства по делото. Именно такова обсъждане е направил съдът, в резултат на което е достигнал до извода, че заключението е необосновано и е отказал да възприеме изводите на вещото лице. При формиране на този извод съдът не е допуснал процесуални нарушения свързани с преценката на събраните доказателства, като правилно е посочил, че картите за оценка на условията на труд, които са послужили като основен източник на информация и мотив при формиране на изводите на вещото лице, не са относими за процесния период, доколкото няма данни кога са съставени, респективно - утвърдени от компетентния орган, а картите за оценка на риска за здравето са съставени след процесния период. В този смисъл необосновано е посочено от вещото лице, че картите за оценка на условията на труда на работните места са изработени в изпълнение на задълженията на работодателите по Наредбата за комплексно оценяване на условията на труд, издадена на основание ПМС № 169/1991 г. В същото време по делото не са налице доказателства, които да установяват конкретни данни относно обстоятелствата, имащи значение за преценката на тежестта на труда на жалбоподателя, като например продължителност на работния ден, уплътняване на работното време, интензивност на натоварването. Доколкото са налице данни за продължителността на работния ден, то правилно първоинстанционният съд е отбелязал, че тези данни обосновават извод за различие, а не за еднаквост, тъй като работата на жалбоподателя е била на 8-часов работен ден, докато в БДЖ - на 12-часови смени. Относно интензивността на натоварването и уплътняването на работното време в заключението не са дадени конкретни данни, като от съдържанието на изложението по-скоро се налага извода, че не са били еднакви, доколкото са били в зависимост от различни фактори. Така, според вещото лице, натовареността и уплътняването на работното време в поделение 58210 са били в пряка зависимост от обема на работите, възложени от БДЖ на Войските на МТ по монтажа на нови линии, тяхното модернизиране, електрифициране, извършване на ремонт и т. н., а в системата на БДЖ тези елементи са били в зависимост от интензитета на трафика на железопътните превози на пътници и товари. Правилно също така съдът е обърнал внимание на бележката на вещото лице, направена в заключението, че с оглед на това че от процесния период са изминали повече от 14 години, е практически невъзможно да се направи реална съпоставка на интензивността на натоварването и уплътняването на работното време на двете сравнявани длъжности. Наред с това, правилно съдът е отбелязал, че нормативните актове, които са взети предвид от вещото лице при формиране на изводите му, не са били действащо право към процесния период. Предвид изложените съображения, настоящият състав приема, че първоинстанционният съд не е допуснал твърдяните в касационната жалба съществени нарушения на съдопроизводствени правила при обсъждането на доказателствата, включително и съдебната експертиза, изслушана при новото разглеждане на делото, нито е допуснал превратно тълкуване или изопачаване на доказателства или игнориране на относими такива. Правилно съдът е достигнал до решаващия извод, че положеният от жалбоподателя труд през периода 6.12.1990 г. - 1.04.1997 г. в поделение 58210 по своята тежест и вредност не е същия като труда на същата длъжност, полаган в структурата на БДЖ, поради което няма основание за признаване на този труд като такъв от втора категория по т. 53, вр. т. 67 ПКТП. Предвид това, по отношение на жалбоподателя не са изпълнени кумулативно предвидените изисквания за отпускане на пенсия по § 4, ал. 1 ПЗР КСО и правилно е отказано отпускането й с оспорения пред съда административен акт. Не са налице твърдяните касационни основания за отмяна, решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Следва да се отбележи, че по аналогични правни спорове са постановени решение № 8701/25.08.2006 г. по адм. дело № 2694/2006 г. и решение № 7453/19.06.2008 г. по адм. дело № 3313/2008 г., двете на ВАС, шесто отделение. При този изход на спора, не се възлагат разноски за производството пред настоящата инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение