Решение № 60161 от 23.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2313/2021 г.

ВКСI гражданско отделение23.11.2021 г.докладчик Гълъбина Генчева

Диспозитив

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на "Профилактика, рехабилитация и отдих" /ПР0 ЕАД [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение № III-2 от 28.01.2020 г. по в. гр. д. № 1234/2019 г. на ОС-Бургас, в частта, с която е обезсилено решение № 33/04.04.2019 г. по гр. д. № 414/2016 г. на РС-Царево, в частта, с която са били уважени предявените от "ПРО" ЕАД против "Делфин Прим" ЕООД искове по чл. 108 ЗС за установяване собствеността и предаване владението на следните имоти: 1. реална част с площ от 465 кв. м. от ПИ с идентификатор............ по КККР на [населено място], целият с площ 492 кв. м., съставляващ УПИ.......... от кв.... К, при съседи поземлени имоти с идентификатори...............,..............,................,........... и.............., както и 2. ПИ с идентификатор............ с площ от 543 кв. м., съставляващ УПИ..........., при съседи поземлени имоти с идентификатори.............,..................,...............,.............. и.................... и е прекратено производството по тези искове. ОСЪЖДА "Профилактика, рехабилитация и отдих" /ПР0 ЕАД със седалище и адрес на управление [населено място], [улица] да заплати на "Делфин Прим" ЕООД със седалище и адрес на управление от [населено място], [улица], разноски по делото в размер на 1286, 86 лв. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 60161 от 23.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2313/2021 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Гълъбина Генчева Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е по молба на "Профилактика, рехабилитация и отдих" /ПРО ЕАД [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение № III-2 от 28.01.2020 г. по в. гр. д. № 1234/2019 г. на ОС - Бургас, в частта, с която е обезсилено решение № 33/04.04.2019 г. по гр. д. № 414/2016 г. на РС-Царево, в частта, с която са били уважени предявените от "ПРО" ЕАД против "Делфин Прим" ЕООД искове по чл. 108 ЗС за установяване собствеността и предаване владението на следните имоти: 1. реална част с площ от 465 кв. м. от ПИ с идентификатор............ по КККР на [населено място], целият с площ 492 кв. м., съставляващ УПИ........ от кв.... К, при съседи поземлени имоти с идентификатори...........,...........,...................,............... и............., както и 2. ПИ с идентификатор............. с площ от 543 кв. м., съставляващ УПИ.........., при съседи поземлени имоти с идентификатори............,............,.............,............. и............... и е прекратено производството по тези искове. Молбата за отмяна се основава на твърдения за наличие на ново обстоятелство и ново писмено доказателство – чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Новото писмено доказателство представлява съдебен протокол от 14.01.2021 г. по гр. д. № 1249/2011 г. на Бургаския окръжен съд. Ответникът в производството "Делфин Прим" ЕООД оспорва молбата. Счита, че тя е процесуално недопустима, а по същество – неоснователна. Сочи, че в случая не се касае за новооткрити, а за нововъзникнали обстоятелства и доказателства, които не могат да обусловят отмяна на влязлото в сила решение. С определение № 499 от 05.07.2021 г. по настоящото дело, постановено в производство по чл. 307 ГПК, молбата за отмяна е допусната до разглеждане в открито съдебно заседание. За да се произнесе по молбата, настоящият състав на ВКС приема следното: За да обезсили решение № 33/04.04.2019 г. по гр. д. № 414/2016 г. на РС-Царево, в частта, с която са били уважени предявените от "ПРО" ЕАД против "Делфин Прим" ЕООД искове по чл. 108 ЗС, Бургаският окръжен съд е приел следното: пред БОС е висящо гр. д. № 1249/2011 г., образувано по искова молба по чл. 108 ЗС на "ПРО" ЕАД срещу И. М. и Р. М. за установяване на собствеността и предаване владението на същите два имота, които са предмет и на настоящото дело. Делото пред Бургаския окръжен съд, макар и образувано преди гр. д. № 414/2016 г. на РС-Царево, не е приключило на първа инстанция, тъй като производството по него е било спряно. С молба вх. № 78/03.04.2014 г. "ПРО" ЕАД е поискало привличане на допълнителен ответник по гр. д. № 1249/2011 г. на БОС – "Делфин Прим" ЕООД. Този ответник е конституиран с определение № 2115/04.11.2019 г. Като е съобразил разпоредбата на чл. 125 ГПК, според която искът е предявен с постъпване на исковата молба в съда, както и чл. 228, ал. 3 ГПК – че ищецът може да насочи иска си срещу ответник, който не е съгласен да встъпи в делото, но в този случай искът се счита предявен от деня, в който исковата молба срещу него е постъпила в съда, въззивният съд по настоящото дело е приел, че е налице обективен и субективен идентитет между гр. д. № 1249/2011 на БОС от една страна и гр. д. № 414/2016 г. на ЦРС, предмет на въззивна проверка по в. гр. д. № 1234/2019 г. на БОС от друга, и по правилото на чл. 126 ГПК производството по по-късно образуваното дело срещу "Делфин Прим" ЕООД следва да бъде прекратено. По-късно е образувано гр. д. № 414/2016 г. на РС-Царево, съответно - в. гр. д. № 1234/2019 г. на ОС-Бургас, поради което първоинстанционното решение по това дело следва да бъде обезсилено в частта по предявените от "ПРО" ЕАД срещу "Делфин Прим" ЕООД искове по чл. 108 ЗС и производството по тези искове да се прекрати. Представеното от молителя ново писмено доказателство е протокол от 14.01.2021 г. по гр. д. № 1249/2011 г. на Бургаския окръжен съд. С него е допуснато поисканото от "ПРО" ЕАД изменение на вещните искове от осъдителни в установителни. Молителят счита, че при това положение няма обективен идентитет между исковете по двете дела, тъй като по гр. д. № 1249/2011 г. на ОС - Бургас исковете срещу "Делфин Прим" ЕООД са установителни, а по в. гр. д. № 1234/2019 г. на ОС - Бургас исковете срещу същото дружество са осъдителни – чл. 108 ЗС, като това е основание за отмяна на влязлото в сила решение по в. гр. д. № 1234/2019 г. на ОС - Бургас в атакуваната му част. Молбата за отмяна е неоснователна. На първо място – отмяна по чл. 303 и чл. 304 ГПК може да се иска само по отношение на съдебно решение, което се ползва със сила на пресъдено нещо – т. 2 на ППВС № 2/29.09.1977 г. по гр. д. № 1/77 г. Атакуваното в настоящото производство решение на въззивния съд няма сила на пресъдено нещо, тъй като с него първоинстанционното решение е обезсилено и производството по иска за собственост е прекратено. На следващо място основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК е налице в случаите, при които влязлото в сила решение е неправилно поради непълнота на доказателствения материал, която не се дължи на процесуално бездействие на страните. Ако при решаване на делото са съществували обстоятелства и писмени доказателства, които са от съществено значение за изхода на делото, но са останали неизвестни за съда и това не се дължи на бездействие на страните, те могат да послужат като основание за отмяна на влязлото в сила решение. Касае се за новооткрити доказателства, които са съществували при решаване на делото, но не са представени на съда и той не е могъл да ги вземе предвид. В настоящия случай представеното от молителя ново писмено доказателство - протокол от 14.01.2021 г. по гр. д. № 1249/2011 г. на Бургаския окръжен съд, не е новооткрито, а новосъздадено. Този протокол е съставен на 14.01.2021 г. и отразява извършени към този момент процесуални действия по гр. д. № 1249/2011 г. на Бургаския окръжен съд. Този протокол не е съществувал към момента на постановяване на атакуваното решение III-2 от 28.01.2020 г. по в. гр. д. № 1234/2019 г. на Бургаския окръжен съд. Протоколът е новосъздадено, а не новооткрито писмено доказателство, затова той не може да послужи като основание за отмяна на влязлото в сила решение по реда на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. При този изход на делото на ответника "Делфин прим" ЕООД следва да се присъдят сторените разноски в размер на 1286, 86 лв. - адвокатско възнаграждение в размер на 1072, 38 лв. и ДДС 214, 48 лв., съгласно договор за правна защита и съдействие от 07.06.2021 г., фактура от 07.06.2021 г. и платежно нареждане от 08.06.2021 г. Неоснователно е възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Адвокатското възнаграждение от 1072, 38 лв. е в рамките на минимума, определен от чл. 7, т. 4 и чл. 9, ал. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, при цена на исковете за собственост в размер на 29994, 30 лв. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,

Цитирани разпоредби

1