Решение № 8097 от 6.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4535/2012 г.

Решение № 8097 от 6.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4535/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Йовка Дражева Производството е по чл. 239 от АПК. Образувано е по "касационна жалба" на "София Пропърти Груп" ЕООД, представлявано от адвокат Арсов, с искане за отмяна на влязло в сила определение № 261/9.01.2012 г. по адм. д. № 15747/2011 г. по описа на ВАС, III отделение. като правно основание касационният жалбоподател е посочил чл. 239, т. 1 и т. 5 от АПК. Правните доводи са за недопустимо и неправилно определение поради необоснованост, материална незаконосъобразност и нарушения на съдопроизводствените правила при неговото постановяване. Като фактически основания за отмяна по чл. 239, т. 1 от АПК посочва необсъждане на факта, че процедура по отчуждаването е завършена, необсъждане на реда за отчуждаване по ЗУТ и влезлия в сила ПУП. Като фактически основания за отмяна по чл. 239, т. 2 от АПК е наведено необоснованост на определението поради липсата на събрани доказателства относими за спор, необсъждане на наведените от частния жалбоподател доводи. По чл. 239, т. 5 от АПК са посочени като основание несъобразяване от страна на съда с фактическата сложност на казуса по адм. д. № 15747/2011 г. и ненасрочване на открито съдебно заседание. Ответната страна Столична община иска оставяне на "касационната жалба" без разглеждане. Върховният административен съд, I колегия, петчленен състав, намира, че макар да е сезиран с наречена от подателя "касационна жалба", същата следва да се приеме за молба за отмяна на влязъл в сила съдебен акт. Тъй като определение № 261/9.01.2012 г. е постановено по адм. д. № 15747/2011 г. по описа на ВАС, III отделение в производство по чл. 407, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 144 от АПК, поради двуинстанционния характер на административните дела, представлява съдебен акт на касационната инстанция. Същият е влязъл в сила на 9.01.2012 г., не подлежи на инстанционен съдебен контрол. Молбата за отмяна е от 8.03.2012 г. и е в срока по чл. 240, ал. 2 от АПК. Правното основание на търсената съдебна защита се извежда от наведените обстоятелства и факти. В случая от посочените "София Пропърти Груп" ЕООД факти не може да се определи правно основание на молба за отмяна с правно основание чл. 239, т. 1 и т. 2 от АПК. Съгласно чл. 239, т. 1 от АПК актът подлежи на отмяна когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Такива нови факти и доказателства нито се твърдят в т. 1 от "касационната жалба", нито се доказват с приложени доказателства. В съдебно заседание пълномощникът изрично пояснява, че не е приложил такива с настоящата "жалба", нито има представени такива пред касационната инстанция, тъй като правото му на участие е било нарушено. Относно посоченото като правно основание чл. 239, т. 2 от АПК нито в молбата, нито в проведеното открито съдебно заседание пълномощникът не сочи обстоятелства за установена неистинност на показания на свидетели или заключение на вещи лица, върху които е основан актът, нито престъпно действие на страната, на нейния представител или на чл. от съдебния състав във връзка с решаване на делото, в какъвто смисъл е посочената от адвоката разпоредба. Предвид изложеното следва да се направи изводи, че липсват основанията за отмяна на влязлото в сила определение по чл. 239, т. 1 и т. 2 от АПК. Наведените оплаквания са за неправилност на определението на касационната инстанция поради необоснованост и процесуални нарушения, които не могат да бъдат предмет на съдебен контрол в настоящото съдебно производство, което е извънинстанционно производство по отмяна на влязъл в сила съдебен акт. Неоснователно е искането за отмяна и с правно основание чл. 239, т. 5 от АПК. Оплакването е за допуснато нарушение на съответните правила, в резултат на което страната е била лишена от възможността да участва в делото, тъй като касационният съд се произнесъл в закрито, а не в открито съдебно заседание. Върховният административен съд, III отделение, е бил сезиран с частна жалба от Столична община против разпореждане № 4282 от 10.12.2010 г. на АССГ, с което е наредено да се издаде изпълнителен лист в полза на "София Пропърти Груп" ЕООД за увеличената със съдебно решение стойност на обезщетение за отчуждена част от имот. В закрито съдебно заседание касационният съдебен състав се произнесъл по частната жалба и с определение № 261 от 9.01.2012 г. е прогласил нищожността на разпореждането. Съгласно чл. 229, ал. 1 от АПК на обжалване с частна жалба подлежат определения и разпореждания, които преграждат по-нататъшното развитие на производството и в случаите, изрично посочени в закона. Частната жалба по чл. 407 от ГПК вр. с чл. 144 от АПК е именно в хипотезата на чл. 229, ал. 1, т. 2 от АПК. Съгласно чл. 234, ал. 1 от АПК частната жалба се разглежда в закрито заседание, освен ако съдът постанови друго. Следователно разглеждането на частната жалба в закрито заседание не нарушава задължителни процесуални правила, а насрочването по принцип на открито съдебно заседание е допустимо, ако се налага събирането на такива относими за делото доказателства, което изисква провеждане на този вид заседание с призоваване на страните. Процесуалните искания на търговското дружество за доказателства, направени с възражението от 30.11.2011 г., не са относими към законосъобразността на разпореждането за издаване на изпълнителен лист, тъй като са искания за изслушване на съдебно-техническа експертиза относно влязъл в сила ПУП, прилагане на улична регулация, наличието на асфалтова настилка. Следователно провеждането на закрито, а не на открито съдебно заседание не е нарушило правото на участие на страната в делото с предмет разпореждане на съда за издаване на изпълнителен лист. Предвид изложеното и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, I колегия, петчленен състав,