Решение № 690 от 17.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8487/2017 г.

Решение № 690 от 17.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8487/2017 г., III о., докладчик съдията Владимир Първанов Произвоството е по чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по жалба на Х. М. Х. - гражданин на Ирак, депозирана чрез процесуален представител адв. К., срещу Решение № 3509/25.05.2017 г. по адм. дело № 955/2017 г. по описа на Административен съд - С. град. Твърди се, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Съдът не взел предвид събраните по делото доказателства и дал вяра на доказателствата представени от ответната по делото страна. Търси се отмяна на оспорения съдебен акт, като се иска постановяване на ново решение, с което да бъде отменено решение № 13554/19.12.2016 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците към Министерски съвет с което е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Ответната по жалбата страна моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна, излага доводи по същество. Представителят на Върховна административна прокуратура намира жалбата за неоснователна, а първоинстанционния акт за правилен постановен при спазване на съдопризводствените правила и правилно приложение на материалния закон. Моли да бъде оставен в сила. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на Х. М. Х. - гражданин на Ирак срещу Решение № 13554/19.12.2016 г. на Председател на ДАБ при Министерски съвет с което е постановен отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на лицето. С оспореният пред настоящата инстанция съдебен акт, жалбата е отхвърлена като неоснователна. Прието е, че не са налице основания за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на Х. М. Х. Събраните от административния орган данни са подробно обсъдени от първоинстанционния съд и е формулиран извод, че акта отговаря на изискванията на АПК, тъй като при издаването му не са допуснати съществени нарушения на въведените от законодателя правила. Решението е правилно. При произнасянето си първоинстанционният съд е съобразил всички относими към производството факти и обстоятелства. Безспорно е установено, че Х. Х. е подал молба за международна закрила с № ВI 883 от 24.10.2016 г. Въз основа на същата е проведено производство по събиране и обследване на относимите и нужни за законосъобразното и мотивирано произнасяне на компетентния административен орган данни и обстоятелства. При осигуряване в максимална степен на правото на участие на лицето, търсещо закрила в производството и при гарантиране на осъществяване на правото му на защита в пълен обем, административния орган - Председател на ДАБ, е издал оспореното пред първоинстанционния съд Решение № 13554/19.12.2016 г., с което е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. В хода на административното, а в последствие и на съдебното производство е безспорно установено, че мотивите на Хасан да напусне страната си по произход имат икономически характер и целта му е била да осигури доходи на семейството си като отиде да работи в Германия. По време на проведеното с него интервю не са изтъкнати доводи за наличието на обстоятелства по смисъла на чл. 8 и 9 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец или на хуманитарен статут на лицето. Тежкото семейно положение на лицето, наличието на психическо заболяване на негов брат и ниските доходи на баща му не са обстоятелства, вписващи се в критериите, въведени от законодателя с разпоредбите на ЗУБ, даващи възможност за предоставяне на закрила. В проведеното по изискванията на закона интервю, не са изнесени данни за конфликт с официалните власти в страната или с групировки, можещи с поведението си да застрашат живота и здравето или да окажат значимо за производствто въздействие върху личността на Х. Х.. Не е от значение и факта, че написана от търсещия международна закрила и споделена в социална мрежа песен не се е харесала на роднините му. Семейните отношения и в частност неразбирателствата между отделни членове на едно семейство от каквото и да е естество /битово, религиозно, ценностно и др./ са неотносими към производството, в каквато насока са разсъжденията както на административния орган, така и на решаващия съдебен състав в хода на първоинстанционното производство. В случая не са налице конкретни данни и доказателства, от които да се направи извод за наличието у чужденеца на основателен страх от преследване поради неговата религия, раса, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение. Формулираните в тази насока изводи се споделят напълно от настоящата инстанция. Обоснован е изводът за липса на предпоставки за предоставяне и на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Няма данни, че лицето е напуснало Ирак поради това, че е било изложено на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание, екзекуция или другите материалноправни предпоставки, предвидени в чл. 9 от ЗУБ. Първоинстанционният съд е използвал предоставената му официална информация за обстановката в Ирак, според която в областта, в която е живял Х. не е налице повишена опасност от насилие, тероризъм или друг риск от посегателство върху здравето и живота на търсещия закрила. И. К. е област, която е под контрола на правителствените сили и има установени закони и порядки, които в разумна степен гарантират живота и здравето на гражданите. Има изградени и действащи държавни органи, както и структури, чиято дейност е насочена към защита на правата, здравето и живота на гражданите. По изложените съображения, решението, предмет на касационно обжалване е правилно и следва да бъде оставено в сила. Въз основа на анализа на установените за правния спор факти, съдът е формирал обоснован от фактическа и правна страна извод за законосъобразност на обжалвания административен акт, с който са отказани предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут на Х. Х.. В хода на първоинстанционното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до опорочаване на постановения краен съдебен акт. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 предложение първо от АПК, настоящият тричленен състав на Върховен административен съд, Трето отделение,