Решение № 4982 от 11.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3163/2026 г.

Образувано е по касационна жалба на А. Б. А., гражданин на Сирия, подадена чрез пълномощник, против решение № 38385 от 18.11.2025 г., постановено по адм. дело № 11140/2024 г. на Административния съд София - град, с което съдът е отхвърлил жалбата на А. срещу решение № 11058 от 24.10.2024 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет (МС). Според касатора решението е неправилно поради постановяването му при съществено нарушение на съдопроизводстваните правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател твърди, че съдът не е обсъдил фактите и обстоятелствата в тяхната съвкупност и е постановил неправилно и необосновано решение. Сочи, че са представени подробни и актуални справки за Сирия, които не са обсъдени от първоинстанционния съд. Твърди, че актуалната обстановка в страната на произход и към момента продължава да се характеризира с висок риск за живота и здравето му, като човешките права в страната се нарушават и от временно управляващото правителство. Иска отмяна на съдебното решение като неправилно. Ответникът председателят на Държавна агенция за бежанците, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: Първоинстанционният съд е установил, че производството пред ДАБ е образувано по молба на А. Б. А., от мъжки пол, роден на [дата]. в [населено място], област Айн Акараб, Сирия, гражданин на Сирия, с [заличен текст], женен, за предоставяне на международна закрила. Личните данни на лицето са установени въз основа на представена лична карта в оригинал. По делото е установено, че чужденецът е подал първоначално молба за предоставяне на международна закрила от Република България. С него е проведено интервю в присъствието на преводач. А. А. е посочил, че е напуснал Сирия на 21.04.2024 г., заминавайки нелегално за Турция. След престой от 15 дни на турска територия, на 05.05.2024 г. нелегално е влязъл с трафикант в Република България. Направил опит да премине границата с Румъния, но бил задържан в продължение на около два месеца във Видин и в Плевен. Отрича да има близки родственици, които да живеят в Европа. Иска да остане в България и тук да се разгледа молбата му за закрила. Посочва, че за първи път подава молба за закрила в България. Твърди, че нямал проблеми заради принадлежността си към етническа група и заради изповядваната от него религия. Не е участвал в политическа партия и в партийни мероприятия. Не е участвал във въоръжена групировка. Твърди, че има полувисше образование и по професия е учител. Останалите членове на семейството му - съпругата и двете му деца, както и майка му, тримата му братя и двете сестри продължават да живеят в Сирия, гр. Айн Алараб. Мотивира молбата си с причини от личен и икономически характер, като посочва и общото положение и войната в Сирия. Сочи, че конкретният повод да напусне страната си бил войната и влошената обща обстановка там. Сочи, че няма сигурност там, не е спокойно, има само проблеми. Посочва, че в неговия район има постоянни сражения с турската армия, както и че е с влошено здравословно състояние - страда от [заличен текст]. Заявил е, че е служил в армията от 2007 г. – 2009 г. в гр. Дамаск и после в гр. Ракка и не може да остане в държавата си по произход, защото го търсят запас. Сочи, че не е отправяна заплаха лично към него. Категорично изразява нежелание да се върне в държавата си по произход, сочейки че иска да осигури бъдещето на децата си. Председателят на ДАБ с оспореното пред първоинстанционния съд решение от 24.10.2024 г. е отхвърлил молбата на А. А. за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т.4, във връзка с чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Административният съд София-град е приел от правна страна, че актът е издаден от компетентен орган, в писмена форма, съдържа мотиви от фактическа и правна страна и е в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона, поради което е отхвърлил жалбата на А. А. като неоснователна. За да обоснове този извод, съдът е приел, че производството е проведено при стриктно спазване на процедурите, регламентирани в законa. Обосновал е, че изводът на административния орган относно изложените от лицето причини за напускане на държавата по произход, които не представляват материалноправно основание по смисъла на чл. 8, ал. 1 ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец, е правилен. Посочил е, че лицето не е заявило нито едно обстоятелство, което може да бъде свързано с която и да е от причините за преследване, посочени в закона. В проведеното интервю той изрично отрекъл да е бил обект на преследване от държавата, партия или организация, включително и недържавни субекти, да е имал проблеми, свързани с религията, която изповядва или с етническата си принадлежност. Според съда събраните в хода на административното производство доказателства не установяват обективни данни за преследване или за наличие на основателен страх от такова, дължащо се на раса, религия, националност, убеждение. Съдът е приел за правилна и преценката на административния орган относно неоснователността на молбата за предоставяне на хуманитарен статут на основание чл. 9, ал. 1 ЗУБ. Според съда безспорно е установено, включително и от представените справки от Дирекция „Международна дейност“ на ДАБ относно общото положение и актуалната политическа и икономическа обстановка в Сирия, че към момента няма данни за безогледно насилие на територията на цялата страна, както и че представената информация от жалбоподателя за настъпили инциденти с цивилни граждани е в синхрон с анализираните данни от справките. С тези мотиви е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е правилно. Правилен е изводът на съда за компетентността на издателя на акта и спазване на законоустановената форма при издаването му. Неоснователни са твърденията на касатора за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Наведените доводи касаят задължението на съда да обсъди всички относими факти и обстоятелства, както и към задължението му да изложи мотиви - чл. 172а, ал. 2 АПК. Видно от мотивите на обжалваното съдебно решение, съдът е обсъдил относимите доказателства и е изложил мотиви за направените от него изводи. Доколко обосновани са изводите на съда и доколко съответстват на материалния закон е въпрос не на спазване на процесуалните правила, а на обоснованост и съответствие на решението с материалния закон. Съдът е постановил решението си и в съответствие с материалния закон. Разпоредбата на чл. 8 ЗУБ урежда предпоставките за предоставяне на бежански статут на чужденец, който търси международна закрила, какъвто е и касационния жалбоподател. Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУБ статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Според разпоредбата на чл. 8, ал. 4 ЗУБ при анализ на понятието „преследване" следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. В настоящия случай обоснован и в съответствие с материалния закон е изводът на съда, че бежанската история на лицето, търсещо закрила, не разкрива предпоставките по смисъла на цитираните по-горе текстове за предоставяне на бежански статут. За преценката на тези предпоставки е взето предвид интервюто, проведено с лицето в ДАБ, от което е ясно, че липсват данни за заплахи, отправени към лицето, предизвикващи страх от преследване поради религия, раса, националност, принадлежност към определена социална група, политическа партия или поради политически убеждения. В интервюто пред органа касационният жалбоподател е заявил, че напуснал Сирия поради причини от личен характер и войната в Сирия, като иска да осигури бъдеще за децата си. В действителност обаче той не е заявил конкретна причина или страх от преследване, поради които да е бил принуден да напусне родината си на произход. Посочил е още, че семейството му продължава да живее в Сирия, гр. Айн Алараб. Също така по делото няма данни спрямо А. А. властите или армията да са предприели действия, които да се определят като преследване. На следващо място, изрично лицето е заявило в хода на проведеното с него интервю, че е служил в гр. Дамаск и после в гр. Ракка, като е бил редник и че го търсят за запас, но от приобщените по делото доказателства не се установява сирийският гражданин да е получавал призовка от официалните власти в Сирия за попълване редиците на запаса на армията. Страхът на лицето, че ще бъде извикан в запас, не е основание за предоставяне на закрила по чл. 8 ЗУБ. В този смисъл са и критериите за определяне на статут на бежанец, установени в "Наръчник по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец" на Службата на Върховния комисариат на Организацията на Обединените нации за бежанците, където в Глава V, раздел „B“, т. 168 е посочено, че едно лице, което е дезертирало или избягало от военна служба просто от неприязън към военната служба или от страх от сражения, не е бежанец. Преценката за предоставяне на исканата международна закрила следва да обхваща и цялостното поведение на чужденеца, включително и обстоятелството, че същият нелегално е влязъл първо в Турция, където не е подавал молба за закрила, въпреки че Турция е включена в Списъка по чл. 98 ЗУБ като "трета сигурна държава", както и фактът, че е преминал нелегално българската граница. Цялостното поведение на касатора указва на желанието му да емигрира по икономически причини в държава от ЕС, а не на опит да се спаси от реални заплахи за живота и здравето му. Правилен е и изводът на съда за отсъствие на основания за предоставяне на хуманитарен статут на лицето при условията на чл. 9, ал. 1 ЗУБ. Като е обсъдил представените актуални справки за обществено-политическото положение в Сирия, е достигнал до правнообоснования извод, че в Сирия е настъпила съществена промяна и ситуацията там е овладяно до степен да може приемливо да се живее. При положение, че смяната на властта в Сирия не е довела до налагане на смъртни наказания или изтезания и нечовешко, унизително отнасяне, може да се приеме, че не се наблюдават отрицателни тенденции в развитието на тази страна. Макар и на места да има безредици, видно от представените пред първоинстанционния съд справки от ДАБ, няма данни ситуацията в Сирия да е взривоопасна на цялата нейна територия. Макар и да са налице някои въоръжени конфликти, те не са повсеместни. В случая касаторът не е бил принуден да напусне Сирия поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отношение, смъртно наказание или екзекуция или други тежки посегателства по чл. 9, ал. 1 ЗУБ, нито е бил застрашен от такива посегателства при завръщането му в страната по произход. Първоинстанционният съд правилно се е съобразил и с чл. 15, буква "в" от Директива 2004/83/ЕО, респ. Директива 2011/65/ЕС. Съдът е изследвал обстановката в Сирия, съпоставена с личната бежанска история на А. А.. От съдържащи се по делото справки на Дирекция "Международна дейност" на ДАБ относно актуалното положение в Сирия е видно, че няма заплаха за търсещия закрила поради ситуация на безогледно насилие в държавата му по произход. В страната не е налице въоръжен конфликт и безогледно насилие в степен да бъдат реална опасност от тежки посегателства върху правата и сигурността на цивилни лица, а икономическата ситуация, както и сигурността в страната, не се влошава, поради което връщането на кандидата за международна закрила в страната по произход не би било свързано с неблагоприятни последици. Аналогични изводи следват и от представените пред настоящата инстанция справки от Дирекция "Международна дейност" към ДАБ относно положението в страната по произход Сирия, актуални към 23.12.2025 г., към 13.03.2026 г. и към 15.04.2026 г. Справката за обществено-политическата обстановка в Сирия е официален писмен документ и се ползва с доказателствена сила, която в случая не се опровергава от останалите доказателства. Предвид изложеното, правилно съдът е приел, че не съществува опасност за лицето да се завърне в Сирия, като се има предвид, че семейството му продължават да живеят в Сирия, гр. Айн Алараб. Чужденецът в хода на цялото производство не е посочил никаква лична или семейна връзка с регионалните конфликти в Ракка или Алепу. Както органът, така и съдът са съобразили липсата на твърдения от страна на лицето член на неговото семейство да има предоставена международна закрила. Съобразено е и релевантното обстоятелство относно намеренията на лицето, обективирани в действията му на българска територия, а именно, че преди постановяване на оспореното пред първоинстанционния съд решение А. А. самоволно е напуснал мястото, където е бил настанен - РПЦ в [населено място], и е в неизвестност от 09.11.2024 г. до настоящия момент. С оглед изложеното не може да се приеме, че са налице тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен вътрешен или международен конфликт. В отсъствие на предвидени в хипотезите на чл. 8, ал. 9 и чл. 9, ал. 6 ЗУБ основания за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут, правилно първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на А. А. като неоснователна. Настоящата инстанция приема, че обжалваното решение не страда от наведените в касационната жалба пороци. При извършената служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 АПК касационният съд не установи други основания за отмяна, поради което съдебният акт следва да бъде оставен в сила. Воден от горното, Върховният административен съд