Решение № 8505 от 30.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 888/2020 г.

Решение № 8505 от 30.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 888/2020 г., VI о., докладчик съдията Стела Динчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на З. М. от [населено място] чрез адв. Т. Божинов от АК-Пловдив срещу решение № 2578 от 10.12.2019 г. постановено по адм. дело № 1071/2019 г. по описа на Административен съд - Пловдив. Наведени са оплаквания за нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът моли решението да бъде отменено и в негова полза да бъдат присъдени разноски. Ответникът директорът на Териториално поделение на НОИ Пловдив изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира направените по делото разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14 дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна, за която решението на първоинстанционния съд е неблагоприятно и процесуално е допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд Пловдив е отхвърлил жалбата на З. М. срещу решение № 2153-15-44 от 07.02.2019 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата на М. срещу разпореждане № [ЕГН] по протокол № 3045-15-143/17.12.2018 г. на ръководител на "Пенсионно осигуряване" при Териториално поделение на НОИ Пловдив, с което е наредено лицето да възстанови недобросъвестно получена сума в размер на 59 005, 06 лева, от които главница за периода 01.01.2008 г. до 31.08.2016 г. в размер на ЗЗ 051 лева и законна лихва в размер на 25 954, 06 лева. Административният орган е приел, че на жалбоподателката е отпусната пенсия за ОСВ по силата на § 4 от ПЗР на КСО считано от 19.09.2003 г. при навършена възраст [възраст]. Размерът на пенсията е определен при зачитане на осигурителен стаж от втора категория труд 20 години 10 месеца и 20 дни, от трета категория труд 12 години 06 месеца и 16 дни и осигурителен стаж по чл. 104, ал. 3, ал. 5 и ал. 7 от КСО съответно 2 години 02 месеца и 17 дни или общо превърнат стаж към трета категория 45 години 03 месеца и 17 дни. При извършена служебна проверка на пенсионното досие на жалбоподателката е установено, че осигурителният стаж на З. М. възлиза на 27 години 03 месеца и 28 дни при условията на трета категория труд, от които 22 години 07 месеца и 10 дни в "Брилянт" АД гр. София и 04 години 08 месеца и 18 дни като самоосигуряващо се лице в ЕТ "З. М.". Въз основа на така установеното е отменено разпореждането, с което на лицето е отпусната лична пенсия за ОС, тъй като същото не отговаря на изискванията на § 4 от ПЗР на КСО - няма изискуемия осигурителен стаж от втора категория труд. На 17.12.2018 г. е издадено разпореждане, с което е наредено лицето да върне неправомерно получавана сума за пенсия за периода 01.01.2008 г. до 31.08.2016 г. в размер на главница ЗЗ 051 лева и законна лихва в размер на 25 954, 06 лева. Това разпореждане е обжалвано от жалбоподателката и с решение на Директора на ТП НОИ Пловдив същото е потвърдено в частта за събиране на сумата от 22 196, 65 лева, от които главница 15 612, 18 лева и лихва в размер на 6 584, 47 лева за периода 01.01.2013 г. до 31.08.2016 г. като са заличени като погасени по давност задълженията на лицето за периода 01.01.2008 г. до 31.12.2012 г. в размер на главница 17 438, 82 лева и лихва в размер на 19 369, 59 лева. Административен съд Пловдив е отхвърлил жалбата на З. М. срещу така постановеното решение на Директора на ТП на НОИ Пловдив. За да постанови този резултат съдът е извел извод, че правилно пенсионният орган е приел, че лицето няма необходимия осигурителен стаж от втора категория труд за пенсиониране на основание § 4 от ПЗР на КСО и съответно правилно същият е постановил връщане на недобросъвестно получена от лицето пенсия. Административният съд е приел, че неправилно изплатената сума за пенсия представлява разход за ДОО, който не се е следвал за лицето. Същият подлежи на връщане доколкото е установено, че лицето недобросъвестно е получавало пенсията като се има предвид, че същото е било наясно, че не е полагало труд от втора категория. Решението е правилно. Фактическата обстановка е безспорно установена по делото. Настоящият състав на ВАС напълно споделя изводите на първоинстанционния съд относно правилността на оспорения административен акт, поради което на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК не намира основание да ги преповтаря. По конкретно изложените твърдения на страните и направените от първоинстанционния съд изводи настоящият касационен състав намира следното: Безспорно в тежест на жалбоподателката е било да докаже наличието на изискуемия осигурителен стаж за пенсиониране съгласно нормата на § 4 от ПЗР на КСО. Такова доказване не е извършено от нейна страна, поради което с разпореждане № [ЕГН] протокол № 2141-15-33/08.08.2016 г. потвърдено с решение № 14960/06.12.2017 г. постановено по адм. д. № 8358/2017 г. по описа на ВАС е установено, че М. има осигурителен стаж от трета категория в размер на 27 г. 03 мес. и 28 дни, което от своя страна не позволява пенсиониране по § 4 от ПЗР на КСО. След като не са налице условията за пенсиониране, а пенсия е получавана, то лицето дължи връщане на недобросъвестно получена сума в размер изчислен в решението на ТП на НОИ. Съгласно чл. 98, ал. 2 от КСО посочен като правно основание за издаване на разпореждане № [ЕГН] по протокол № 3045-15-143/17.12.2018 г. длъжностните лица по ал. 1 издават разпореждания за възстановяване на неправилно изплатени суми за пенсии, а като оправомощен субект в чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО е посочено длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в териториалното поделение на Националния осигурителен институт, или други длъжностни лица, определени от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт. С разпоредбата на чл. 98, ал. 2 от КСО е въведено специално правило относно възстановяването на сумите за неправилно изплатени суми за пенсии и именно поради това се изключва приложението на общата разпоредба на чл. 114, ал. 3 от КСО. Съгласно тази разпоредба длъжностните лица по ал. 1 издават разпореждания и за възстановяване на неоснователно изплатените суми за пенсии. Дължимите суми по разпорежданията се събират чрез удръжки от пенсията съгласно чл. 114а, ал. 3 или чрез предвидените в чл. 114, ал. 5 способи. Когато се касае до възстановяване на суми, произтичащи от неправилно изплатени пенсии, компетентен да издаде съответното разпореждане е органът, посочен в чл. 98, ал. 2 от КСО, затова в случая разпореждането е издадено от компетентен орган. В разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от КСО също правно основание на процесното разпореждане е предвидено, че недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113. В ал. 2 на чл. 114 от КСО в относимата редакция е посочено, че добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не подлежат на възстановяване от осигурените лица с изключение на следните случаи, в които възстановяването на сумите е без лихва до изтичането на срока за доброволно изпълнение: 1. по чл. 40, ал. 7, чл. 54е и чл. 54м, ал. 2, т. 2; 2. когато след изплащането им са представени нови документи или данни, които имат значение за определяне на правото, размера и срока на изплащане; 3. (изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.) на изменение или прекратяване на обезщетение или пенсия в резултат на получени доказателства при прилагане разпоредбите на международен договор, по който Република България е страна, или на европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност. Предвид съдържанието на цитираните разпоредби и поради това, че в случая безспорно не са налице тези хипотези, от съществено значение е преценката за законосъобразността на разпореденото възстановяване на получените суми за пенсии в момент, в който не са се следвали, е преценката дали лицето е било добросъвестно при получаването на сумите. Макар да липсва легално определение за понятието "недобросъвестност" при получаване на осигурителни плащания, то в практиката е установено тълкуването на това понятие в смисъл на получаване на осигурително плащане от лицето, въпреки знанието от негова страна на факти и обстоятелства, които представляват пречка за получаване на това плащане, както и невярното деклариране на релевантните факти и обстоятелства. Към случаите на невярно деклариране се причислява и непредставянето на релевантна информация на съответния административен орган, което по своята същност представлява премълчаване или затаяване на истината относно релевантните факти. Поддържаните доводи в касационната жалба срещу приетата от административния орган недобросъвестност от получателя на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, не могат да бъдат споделени. Позоваването на загубено пенсионно досие не е относимо, при положение, че доказателствата, представени със заявлението се връщат на заявителя. Не са извинителна причина действията на административния орган, допринесъл за отпускане на пенсия при отсъствие на материалните предпоставки за това, поради което не може да се говори и за "споделена вина" в смисъл на оневиняване частично или напълно на жалбоподателя, доколкото същият е представил доказателства за осигурителен стаж при първоначалното отпускане на пенсията. Видно от административната преписка, компетентните органи, в рамките на правомощията си по чл. 108, ал. 1, т. 1 от КСО, са извършили проверки въз основа на приложените писмени доказателства и са извършили проверка на осигурителния стаж на лицето. Както правилно е посочил административният орган, а и съобразно изложените доводи в решението на директора на ТП на НОИ, в тежест на лицето е да докаже и да удостовери продължителността и местополагането на трудовия си стаж, ако претендира такъв извън зачетения от пенсионния орган. Съгласно чл. 108, ал. 2 от КСО физическите и юридическите лица са длъжни да представят на контролните органи на Националния осигурителен институт исканите от тях документи, сведения, справки, декларации, обяснения и носители на информация, свързани със спазване на осигурителното законодателство във връзка с дейността, възложена на Националния осигурителен институт, както и да оказват съдействие при изпълнението на служебните им задължения. Тези задължения се отнасят и за проведеното производство по възстановяване на пенсионното досие, което по същество е проверката по чл. 108, ал. 1, т. 1 от КСО. Доводите на касатора, че пенсионният орган е имал задължението да прецени, дали представеният със заявлението за отпускане на пенсия удостоверение за трудов стаж е правилно определен, не обосновава липсата на недобросъвестност от негова страна. Дори и да е налице законовото изискване стажът и категорията труд да се преценява от длъжностното лице, което отпуска или отказва отпускането на пенсията, то това не изключва ясното съзнание на заявителя, че при подаване на документите си за пенсиониране, се позовава на неверни данни, а също така не игнорира приложимостта на законовите разпоредби относно начина на отпускане на пенсията и задължението за възстановяване на недобросъвестно получени суми. В този смисъл е преобладаващото тълкуване в практиката на ВАС – напр. решение № 6718 от 22.05.2018 г. по адм. д. № 12933/2017 г., VІ отд. на ВАС, решение № 15301 от 12.11.2019 г. по адм. д. № 8/2019 г., VІ отд. на ВАС и др. /. По изложените съображения, правилно е прието от административния орган и от съда, че е налице недобросъвестност при получаване на сумите. Лицето дължи възстановяване на неправилно определената сума на основание чл. 114, ал. 1 от КСО. Предвид изложеното решението не страда от визираните пороци в касационната жалба и следва се остави в сила. С оглед изхода на спора искането на ответника по жалбата за заплащане на юрисконсултско възнаграждение е основателно и следва да бъде уважено в размер от 100 /сто/ лева на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,