Решение № 14718 от 27.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7510/2020 г.

Решение № 14718 от 27.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7510/2020 г., II о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. Г. и К. Г. против решение № 93 от 13.04.2020 г., постановено по адм. д. № 295/2019 г. по описа на Административен съд гр. К.. Касаторите навеждат доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Молят за отмяната му и претендират присъждане на направените по делото разноски. Ответникът – кметът на Община К., в писмено становище, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. К. отхвърля жалбата на С. Г. и К. Г. против заповед № РД-01-05-182/20.05.2019 г. на кмета на община К., с която на основание чл. 225а, ал. 1 вр. чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗУТ, е наредено да бъде премахнат незаконен строеж – "подпорна стена, масивна ограда и масивна сграда" изградени в уличната регулация по плана на с. Б. За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема, че процесните незаконни строежи са изградени в улица, поради което прави извод за материална законосъобразност на административния акт, както и че същият е постановен в съответствие с целта на закона. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Законосъобразен е изводът на съда, че обжалвания административен акт е издаден от компетентен орган съгласно изискването на чл. 225 а, ал. 1 ЗУТ и съобразно приложената заповед за делегиране на права, както и предвид факта, че процесните строежи са шеста категория. Правилно съдът приема, че заповедта е издадена в предписаната от закона форма, като същата съдържа фактически и правни основания за издаването й. В заповедта подробно са описани и индивидуализирани процесните строежи, налице е изрично позоваване на констативния акт (в който е налице и окомерна скица) и приложената комбинирана скица на действащия кадастрален и регулационен план. В административния акт е посочено и правното основание за издаването му, а именно ал. 2, т. 1 и 2 ЗУТ (стр. 1, изречение последно от заповедта). Противно на твърдяното в касационната жалба, в оспорената заповед са посочени фактическите основания, сочещи на наличие на хипотезите на чл. 225, ал. 2, т. 1 и 2 ЗУТ, а именно, строежите са в несъответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план – в уличната регулация и са извършени без одобрени строителни книжа. Доводите на касаторите, че в заповедта са изложени фактически основания, сочещи за наличие на хипотезата на чл. 195, ал. 5 ЗУТ, са неоснователни. В заповедта е посочено, че строежите попадат извън границите на УПИ ІІІ, а именно в уличната регулация, като не се сочи, че същите са неподходящи по местонахождение. По делото е приложена заповед от 09.03.2015 г., с която на основание чл. 195, ал. 5 ЗУТ е наредено на С. Г. да премахне ограда, находяща се пред УПИ ІІІ – 178, кв. 29, която попада в улица – публична общинска собственост, но същата е ирелевантна за настоящия правен спор. Неоснователен е и доводът, че от изложеното от заповедта е неясна волята на административния орган, както бе посочено по-горе строежите са индивидуализирани като предметът на разпореденото премахване е ясен. Законосъобразен е изводът на съда, че при постановяване на административния акт не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. От компетентните органи е съставен констативен акт, с които е установено извършено незаконно строителство без разрешение за строеж и в противоречие с действащия ПУП. Констативният акт е връчен на С. Г., а К. Г. е уведомена за същия по предвидения за това в закона ред. Жалбоподателите в законоустановения срок депозират възражение, което е обсъдено в заповедта и е счетено за неоснователно. Ето защо изводът на съда, че при постановяване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила е законосъобразен. Правилно съдът приема, че оспореният административен акт е издаден в съответствие с материалния закон. Съгласно чл. 148, ал. 1 ЗУТ строежите могат да се извършват, само ако са разрешени съгласно този закон. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че действащия регулационен и кадастрален план на с. Б. е от 1934 г. като жалбоподателите са собственици на УПИ ІІІ-178 и имот пл. № 188, регулационния план не е приложен, не е приложена и уличната регулация. От приложените по делото скици, както и от заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза, неоспорена от страните, се установява, че имот пл. № 188 е съседен на УПИ ІІІ-178, като част от УПИ по действащия регулационен план е предвиден за улица, която заема и част от имот пл. № 188. Установено, е че дворищната и уличната регулация не са приложени, а от приложените по делото графични материални в т. ч. и приложенията към съдебно-техническата експертиза по несъмнен начин е установено, че процесните строежи попадат в уличната регулация. Фактът, че последната не е приложена е ирелевантен за законосъобразността на оспорената заповед, след като не е налице изменение на ПУП по предвидения за това в закона ред. След като процесните строежи се намират в уличната регулация, то същите са построени в несъответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план, което обосновава незаконността на същите по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1 ЗУТ. По несъмнен начин по делото е установено, че за процесните строежи не са издавани разрешения за строеж. Хипотезите на чл. 151, ал. 1, т. 4 и 11 ЗУТ, в случая са неотносими, тъй като същите се отнасят за строежи в рамките на поземления имот, а не извън него. Неотносим е и чл. 147, ал. 1 ЗУТ, тъй като същият регламентира случаите, в които не е необходимо да се одобряват инвестиционни проекти, като условие за издаване на разрешение за строеж. Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че масивната стопанска сграда се намира в имот пл. № 188, собственост на жалбоподателите. Видно от скицата, приложена към заключението на съдебно-техническата експертиза е, че стопанската постройка е изградена в предвидената улица. Позоваването на § 8, ал. 1 ПР ЗУТ, е неоснователно, тъй като съгласно § 8, ал. 7 алинеи 1 и 2 не се прилагат за действащите регулационни планове за обекти на публичната собственост. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че оспорената заповед е издадена в нарушение на принципа на съразмерност съгласно чл. 6 АПК, както и че строежите са търпими, предвид факта, че същите са изградени в улица-публична общинска собственост. След като подробният устройствен план е влязъл в сила, то за да се осъществи каквото и да е строителство, то същото следва да е съобразено с предвижданията на ПУП. При постановяване на решението съдът не допуска съществени нарушения на процесуалните правила. С определение № 468 от 27.06.2019 г. съдът разпределя и указва доказателствената тежест на страните, извършва служебна проверка на оспорения акт на всички основания по чл. 146 вр. чл. 168 АПК, обсъжда доводите на страните и събраните по делото доказателства и достига до обоснован извод за законосъобразност на оспорения административен акт. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,