Решение № 10341 от 15.11.2022 г. на ВАС, I о.
ВАСПърво отделение15.11.2022 г.докладчик т Петя Желева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение 6581 от 11.11.2021 г., постановено по адм. дело 11343/2020 г. Административен съд София град .
ОСЪЖДА Агенция Митници София да заплати на Милки Груп Био ЕАД, [ЕИК] със седалище и адрес на управление гр. София, район Изгрев, [улица], разноски по делото за настоящата съдебна инстанция в размер на 1200 /хиляда и двеста/лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване
Председател: /п/ ПЕТЯ ЖЕЛЕВА Членове: /п/ ЛОЗАН ПАНОВ/п/ ПОЛИНА ЯКИМОВА
Мотиви
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение 6581 от 11.11.2021 г., постановено по адм. дело 11343/2020 г. Административен съд София град е отменил по жалба на Милки Груп Био ЕАД Решение РТД3000-2267/26.10.20/32-312598 на директора на ТД Тракийска /сега ТД Митница Пловдив/ към Агенция Митници и е върнал делото като административната преписка на директора на ТД Митница Пловдив за произнасяне по искане за издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребите, подадено от Милки Груп Био ЕАД. С решението съдът е осъдил Агенция "Митници" да заплати на Милки Груп Био ЕАД, сумата 1 150 лв. разноски по делото. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от директора на ТД Митница Пловдив, чрез процесуалния му представител юрисконсулт В. Готева. В жалбата се прави оплакване, че решението на административния съд е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд София град и вместо него да постанови друго такова, с което да потвърди оспорения митнически акт. Претендира присъждане на разноски. Ответното по касационната жалба дружество Милки Груп Био ЕАД, чрез пълномощника си адв. Желязкова изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски в размер на 1200 лв. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решението си Административен съд София град е отменил Решение РТД3000-2267/26.10.20/32-312598 на директора на ТД Тракийска /сега ТД Митница Пловдив/ към Агенция Митници, с което е отказано издаване на Удостоверение за освободен от акциз краен потребител на Милки Груп Био ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.София, [улица] и местонахождение на обекта гр.Хасково, бул. Съединение 94, предвид обстоятелството, че дружеството не отговаря на условията на чл. 24, ал. 2, т. 4 от ЗАДС и е върнал делото като административната преписка на директора на ТД Митница Пловдив за произнасяне по искане за издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребите, подадено от Милки Груп Био ЕАД. Първоинстанционният съд е описал установената фактическа обстановка по издаване на оспорения митнически акт фактическите констатации и правните аргументи за издаването му. Изложени са мотиви, че същият е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, съдържа фактически и правни основания за издаването му и липсват допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Първоинстанционният съд е приел, че актът е издаден в противоречие с материално-правните разпоредби. Аргументите му в тази насока се свеждат до следното: За да откаже издаването на удостоверение за освободен от акциз краен потребител, административният орган се позовал на измененията на разпоредбата на чл. 4, т. 37 от ЗАДС, в сила от 01.01.2018 г., и приетото в Решение на СЕС по дело С-240/01, относно позицията на съда как следва да се разбира понятието, "използвани като гориво за отопление" по смисъла на чл. 2, параграф 2 от Директива 92/81/ЕИО на Съвета от 19 октомври 1992 г., като приема, че Милки Груп Био ЕАД използва продукта природен газ с код по КН 27112100, в качеството му на "Енергиен продукт за отопление", и използваният от дружеството енергиен продукт не попада в условията на чл. 24, ал. 2, т. 4 от ЗАДС. Първоинстанционният съд е приел, че за да се приеме, че даден вид гориво е енергиен продукт за отопление по смисъла на чл. 4, т. 37 от ЗАДС, е необходимо отделяната топлина при използването му да се употребява в основната й функция, а в случая от данните по делото и заключението на съдебно - техническата експертиза е установено, че енергийният продукт природен газ, отнасящ се за обекта на жалбоподателя, находящ се в гр.Хасково, бул. Съединение 94 се използва единствено и само за производствени цели в технологичния процес при преработка на мляко и производство на млечни продукти. Вещото лице изрично в съдебно заседание е посочило, че на територията на предприятието, както и в административната сграда, ситуирана в предприятието няма изградена отоплителна система, работеща с енергийния продукт. Отоплението в административните помещения е изцяло с климатична техника. Приел е за основателни доводите на жалбоподателя, че същият не би могъл да осъществява производствената си дейност, без описания от експертизата процес по използването на енергийния продукт, за който е поискано, издаване на удостоверение за освобождаване от акциз краен потребител. Позовал се е на практика на Върховният административен съд, който многократно се е произнасял по тълкуването на понятието "енергиен продукт за отопление" при редакцията на дефиницията преди изменението в ДВ бр. 97/2017 г. и след него, като трайно е прието, че когато енергиен продукт се използва в производствената дейност на предприятието за получаване на наситена пара за целите на термична обработка на плодове и зеленчуци или за тяхното консервиране, за производство на захар, захарни изделия и спирт, за дестилация на етерични масла, за получаване на топлинна енергия с цел подгряване на инертни материали, влагани в асфалтовите смеси, за сушене хартиени платна с цел производство на хартия, за производството на вълнени тъкани и прежди и др. той не се използва за отопление по смисъла на чл. 24, ал. 2, т. 4 ЗАДС, тъй като получаването на наситена пара за целите на производствения процес не е равнозначно на отопление, а съгласно чл. 2, параграф 4, б. "б" от Директива 2003/96/ЕО/ от нейното приложно поле са изключени енергийните продукти, използвани за цели, различни от моторни горива или горива за отопление. В случая по несъмнен начин по делото се установило, че в производственото предприятие на оспорващото дружество, енергийният продукт с код КН 27112100, не се използва с цел отопление, а с него се произвежда технологична пара, съставляваща необходима част от технологичния процес на предприятието за преработка на мляко и производство на млечни продукти. Енергийният продукт участва в процес, свързан с отделяне на топлина, но тази топлина не се използва непосредствено или чрез преносна среда в основната й функция, а за друга и единствена производствена цел производство на млечни продукти и преработка на мляко. С оглед изложеното е приет за неправилен изводът на административния орган, че използваният от дружеството-жалбоподател енергиен продукт не попадат в условията на чл. 24, ал. 2, т. 4 от ЗАДС. В конкретния случай административният орган не се е съобразил и с цитираната в настоящото решение норма на чл. 2, § 4, б. "б", предл. 1 и 2 от Директива 2003/96 ЕО на Съвета от 27.10.2003 г. Българските нормативни актове и по конкретно посочените разпоредби на ЗАДС са в пълно съответствие с Директива 2003/96 ЕО на Съвета от 27.10.2003 г. За неоснователен е приет и допълнителния аргумент на административния орган с позоваване на Решение на Съда на Европейския съюз (СЕС) по дело С-240/01 по тълкуване на чл. 2, ал. 2 от Директива 92/81/ЕИО, като е посочил, че решението има за предмет неизпълнение на задължението на Федерална Република Германия за транспориране на чл. 2, ал. 2 от горепосочената Директива, (която чрез Директива 2003/96/ЕО са включени всички енергийни продукти) доколкото самият диспозитив на това решение е такъв, а не касае тълкуване на европейското право. Направен е краен извод, че издаденото решение на директора на Териториална дирекция Тракийска /сега ТД Митница Пловдив/ е издадено в противоречие с материалния закон. По изложените аргументи административният съд е отменил същото и е върнал делото като административната преписка за произнасяне по искането при даване на задължителни указания по тълкуването и прилагането на материалния закон. Решението на Административен съд София град е правилно. В касационната жалба на директора на ТД Митница Пловдив, се правят оплаквания за неправилност поради наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК допуснато нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост. Основният довод на касатора е за неправилно приложение на материалния закон. В тази насока се излагат аргументи, че по делото няма спор за факти и за какво ще бъдат използвани въпросните енергийни продукти, но тълкуването на нормата на чл. 4, т. 37 ЗАДС следва, че това е продукт, участващ в процес, свързан с отделяне на топлина, която се използва непосредствено или чрез преносна среда в основната й функция, какъвто е и процесния случай. По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното: По делото няма спор за факти. Установено е, че ответното по касация дружество е подало писмено искане за издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител, депозирано по реда на чл. 24а, ал. 4 от ЗАДС до директора на териториалната дирекция по местонахождение на обекта, където ще се получават енергийните продукти - гр.Хасково, бул. Съединение 94, ведно с изискуеми документи, съгласно чл. 24а, ал. 6 от ЗАДС, подробно и изчерпателно посочени в оспореното решение. По същество спорът между страните е правен и е свързан с тълкуването и прилагане на нормата на чл. 4, т. 37 във вр. с чл. 24, ал. 2, т. 4 ЗАДС относно понятието "енергиен продукт за отопление". Настоящата съдебна инстанция споделя при условията на чл. 221, ал. 2 АПК мотивите на първоинстанционния съд по прилагането и тълкуването на материалния закон, като в допълнение следва да бъде посочено следно: Съгласно чл. 24, ал. 2, т. 4 ЗАДС от облагане с акциз се освобождават енергийни продукти използвани за цели, различни от моторно гориво или гориво за отопление. Легалната дефиниция на "енергиен продукт за отопление" е дадена в разпоредбата на чл. 4, т. 37 ЗАДС, която в редакцията й действаща от 1.01.2018 г., предвижда, че това е продукт, участващ в процес, свързан с отделянето на топлина, която се използва непосредствено или чрез преносна среда. Енергийният продукт за отопление не се ограничава само до използването му за отопление на помещение. Използването на енергиен продукт за отопление включва и всички случаи, когато енергийните продукти се изгарят и получената топлина се използва независимо от крайното й предназначение, включително използването в оранжерии, сушилни, бази за вторични суровини, с изключение: а) за цели по т. 10 ("енергиен продукт с двойно предназначение") и т. 33 ("минералогични процеси") и б) за цели, различни от моторно гориво или гориво за отопление. По същество решаващият довод на митническия орган, че след законодателната промяна на чл. 4, т. 37 ЗАДС, влязла в сила от 1.01.2018 г. дружеството не отговаря на условията за освобождаване от облагане с акциз по чл. 24, ал. 2, т. 4 ЗАДС, е неправилен и необоснован. От данните по делото е видно, че основната функция на отделената топлинна енергия при изгарянето на горивата е получаването на топлина, необходима за осъществяването на производствения процес, а не за отопление. От изложеното следва, че използваният от дружеството продукт не може да бъде квалифициран като "енергиен продукт за отопление" по смисъла на чл. 4, т. 37 ЗАДС и попада в предвиденото в б. "б" на същата разпоредба изключение. В тази насока първоинстанционният съд е съобразил трайната съдебна практика на Върховния административен съд по тълкуването на понятието "енергиен продукт за отопление", включително и след изменението на чл. 4, т. 37 от ЗАДС, ДВ бр. 97/2017 г., в сила от 1.01.2018 г., според която използването на енергиен продукт за получаване на пара за целите на производствената дейност на предприятието не е равнозначно на отопление и не представлява използване за отопление по смисъла на чл. 24, ал. 2, т. 4 ЗАДС. След като е стигнал до правни изводи, че оспореният митническия акт е издаден в противоречие с материалния закон, отменил е същия и е върнал делото като административна преписка за произнасяне по искането за издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител при дадени задължителни указания по тълкуването и прилагането на материалния закон, Административен съд София град е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба, като при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса Агенция Митници в състава на която влиза административния орган, издал оспорения акт, следва да бъде осъдена да заплати на ответното по касация дружеството разноски по делото за настоящата съдебна инстанция в размер на 1200 лв., съставляващи доказани разноски за адвокатско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,