Решение № 82 от 4.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14282/2017 г.

Решение № 82 от 4.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14282/2017 г., VI о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството e по реда на глава дванадесета - чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Ямбол (ТП на НОИ – Ямбол) срещу решение № 190/07.11.2017 г., постановено по адм. дело № 234/2017 г. по описа на Административен съд – Ямбол. Изложените в касационната жалба възражения навеждат касационни основания по чл. 209, т. 3, пр. 1 и 2 АПК – неправилно приложение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Иска се отмяна на обжалваното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу издадения административен акт. Претендира се присъждане на съдебно – деловодни разноски, включително юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът - С. Симеонов не ангажира становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура (ВАП) дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което счита, че следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Предмет на разглеждане в първоинстанционното производство е Решение № 1040-28-31/12.07.2017 г. на Директора на ТП на НОИ-Ямбол за потвърждаване на Разпореждане № 2174-28-107#1/05.05.2017 г., издадено от ръководителя на "Пенсионното осигуряване" (ПО) при ТП на НОИ-Ямбол, с което е отменено Разпореждане № 7/протокол № N01151/24.04.2015 г. на ръководител "ПО" при ТП на НОИ-Ямбол и е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на С. Симеонов. Първоинстанционният съд намира, че оспореното решение е издадено от надлежен орган в кръга на предоставена му с разпоредбата на чл. 117 от КСО компетентност, но е незаконосъобразно при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправни разпоредби. По делото е безспорно установено, че Разпореждане № 7/протокол № N01151/24.04.2015 г. на ръководител "Пенсионното осигуряване" при ТП на НОИ-Ямбол, с което считано от 30.12.2014 г. на Симеонов е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст пожизнено по § 4, ал. 1 ПРЗ на КСО, при навършена възраст 58 години и 8 месеца и общ осигурителен стаж превърнат към трета категория труд 42 години и 16 дни, т. е. при наличието на необходимите 100 точки, не е оспорено по реда предвиден в КСО и съответно е влязло в сила. Първоинстанционният съд намира, че при издаване на процесното Разпореждане № 2174-28-106#1/05.05.2017 г. на ръководителя на "ПО" при ТП на НОИ-Ямбол, са посочени разпоредбите на § 4, ал. 1 ПРЗ на КСО и чл. 99, чл. 114 от КСО. Обоснован е извод, съобразно който административният орган не е посочил коя от възможните хипотези по чл. 99, ал. 1, т. 2 от КСО е приел, че е налице в случая за да отмени влязлото в сила Разпореждане № 7/протокол № N01151/24.04.2015 г. Решаващият съд извежда, че непосочването на конкретното правно основание за издаване на процесното разпореждане представлява съществено процесуално нарушение, довело до нарушаване правото на защита на оспорващия. След анализ на съвкупния доказателствен материал, първоинстанционният съд извежда, че при липса на данни, пенсията на лицето да е отпусната въз основа на неистински или подправен документ или на документ с невярно съдържание, пенсионният орган въз основа на устни показания на трето лице приема, че ответникът по касация със заявлението си за отпускане на пенсия е представил документ с невярно съдържание, свързан с осигурителен стаж и осигурителен доход, удостоверени от осигурителя ЕТ "Класика - М. Николова" - гр. Ямбол. Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, решаващият съд намира, че допуснатите нарушения са довели и до нарушаване на материалния закон, поради липса на законовите предпоставки по чл. 99 от КСО, при наличието на които би могло да бъде отменено влязлото в сила Разпореждане № 7/протокол № N01151/24.04.2015 г. на ръководител "Пенсионното осигуряване" при ТП на НОИ-Ямбол, с което считано от 30.12.2014 г. на С. Симеонов е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст пожизнено по § 4, ал. 1 ПРЗ на КСО. Върховният административен съд – шесто отделение намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на производството пред Административен съд – Ямбол, инстанцията по същество на спора, пред която се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на обжалвания пред нея административен акт, са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването му. Първоинстанционният съд е събрал и ценил относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства. Решаващият съд надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички релевантни за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, като е проверил законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. При постановяване на процесния съдебен акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Оспореното решение е обосновано и е постановено при правилно прилагане на материалния закон. Законосъобразно първоинстанционният съд приема, че оспорените административни актове са издадени в нарушение на изискването за посочване на обосноваващите ги фактически и правни основания (чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК). Административният орган не е посочил коя от възможните хипотези по чл. 99, ал. 1, т. 2 от КСО е приел, че е налице в случая за да отмени влязлото в сила Разпореждане № 7/протокол № N01151/24.04.2015 г. Административният орган приема в оспорения акт, че осигурителния стаж за периода 01.01.2005 г. до 31.12.2006 г., положен от Симеонов при осигурителя ЕТ "Класика - М. Николова" - гр. Ямбол, е зачетен съгласно отразеното в осигурителна книжка, заверена от контролен орган на ТП на НОИ - Ямбол на 15.05.2015 г. с коментар "заверена и връчена", като съдържащата се в осигурителната книжка информация е отразена и в РОЛ. Въпреки горното при издаване на оспорения акт органът извежда, че "към заявлението за отпускане на пенсия от 30.12.2014 г. Симеонов е представил документ с невярно съдържание /осигурителна книжка/, поради което са налице нови факти и обстоятелства. Наведените доводи от касатора досежно съдържанието на осигурителната книжка с оглед приемането й на документ с невярно съдържание са недоказани, като неустановени по надлежния ред. Съгласно чл. 108а КСО, когато контролните органи на Националния осигурителен институт установят, че са създадени документи с невярно съдържание във връзка с извършени осигурителни плащания, те са длъжни да уведомят органите на прокуратурата. До установяването и обявяването по реда на Наказателно процесуалния кодекс на процесната осигурителна книжка за документ с невярно съдържание, същата като издадена от съответния административен орган, в кръга на неговата компетентност и съобразно нормативните изисквания, се явява официален документ с материална доказателствена сила. Обосновани са изводите на първоинстанционния съд относно неустановения характер на качеството на лицето, от което са събрани устни сведения и тяхната доказателствена стойност. Правилно и законосъобразно решаващият съд приема за недопустимо изводът за наличието на необходимия осигурителен стаж, респективно за липсата на същия за отпускане на пенсия да се формира на база устни сведения, обосновани с липса на спомен, на неизвестно лице, посочено като съпруг на собственичката и законен представител на осигурителя ЕТ "Класика - М. Николова" - гр. Ямбол. Съгласно чл. 170, ал. 1 АПК доказателствената тежест се носи от административния орган, който трябва да установи съществуването на фактическите основания, посочени в акта, и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. По силата на чл. 35 АПК и чл. 36 АПК, административният орган следва да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая, преди да пристъпи към издаването на индивидуалния административен акт и по отношение, на които следва да обсъди обясненията и възраженията на страната, да събере служебно доказателства. Развитите съображения в касационната жалба относно недобросъвестността на Симеонов са неотносими към предмета на настоящия спор. Следва да се отбележи, че въпросът относно добросъвестността на лицето е бил предмет на разглеждане в съдебно производство, по което с влязло в сила решение № 5372/24.04.2018 г., постановено по адм. дело № 14182/2017 г. по описа на ВАС, шесто отделение е оставено в сила Решение № 188 от 07.11.2017 г. постановено по адм. дело № 250/2017 г. по описа на Административен съд Ямбол, с което е отменено Решение № 1040-28-35 от 09.08.2017 г. на директора на ТП на НОИ - Ямбол, потвърждаващо Разпореждане № 2174-28-135#1 от 23.06.2017 г. на ръководител на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ - Ямбол. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,