Решение № 11697 от 15.12.2022 г. на ВАС, II о.

Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на община Неделино, С. Годумов и М. Годумова чрез адв. В. Личев, против решение 103 от 19.04.2022 г., постановено по адм. д. 158/2021 г. по описа на Административен съд Смолян. С доводи за неправилност и недопустимост се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок от ответника Р. Бояджиев чрез адвокат Велков, който счита касационната жалба за неоснователна. Претендира разноски. Останалите ответници не изразяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоначално производството е било образувано по жалба от Р. Бояджиев, [ЕГН] срещу Заповед 504/28.12.2017 г. на Кмета на Община Неделино, с която се одобрява попълване /поправка/ на кадастрален план на гр.Неделино с отразяване на верните граници на два поземлени имота - 114 и 119. С решението си АС-Смолян е оставил без разглеждане жалбата на Р. Бояджиев против Заповедта в частта й извън одобреното попълване (поправка) на кадастралния план на гр. Неделино, с отразяване на верните граници на ПИ 114 и ПИ 119 за отразената граница между ПИ 114 и ПИ 112 по кадастралния план на гр. Неделино, като прекратява производството по делото в тази част. С решението си АС- Смолян отменя заповедта в частта й, с която е одобрено попълване (поправка) на кадастралния план на гр. Неделино с отразяване на верните граници на ПИ 114 и ПИ 119 за отразената граница между ПИ 114 и ПИ 112 по кадастралния план на гр. Неделино. В прекратителната му част решението е влязло в законна сила. Предмет на касационно обжалване е била само отменителната част на решението. С решението си ВАС отменя решение 102 от 15.03.2019 г. по адм. дело 90/2018 г. на АС-Смолян в отменителната част, а именно в частта с която е отменена заповедта за границата между поземлен имот 114 и поземлен имот 112, като ВАС връща делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд в тази му част. Върховната съдебна инстанция сочи, че в решението на АС-Смолян липсват мотиви. Също така, че решението се основава на СТЕ, която не дава отговор на въпроса налице ли е застъпване между новонанесения ПИ 114 и ПИ 112 по общата им граница и в какъв обем, както и засягат ли се придадените към парцела на наследодателя на Р.Бояджиев и придобити от него в резултат на уредени сметки по регулация, 97 кв. м, по силата на предходния регулационен план от 1974 г. ВАС е казал, че изясняването на тези обстоятелства е от значение за преценката на допустимостта на оспорването, както и от значение за това налице ли е спор за материално право между собствениците на двата имота за местоположението на границата между тях като пречка да се одобри исканото изменение. При второто разглеждане на делото, съдът е отменил заповедта като незаконосъобразна. За да постанови този резултат, съдът е счел, че от СТЕ се установило, че документите за собственост на Бояджиев са за имот пл.138, участващ в парцел V-138 и за придаваемата част от имот пл.140 по плана от 1974г. Придаваемата по регулация част, в плана от 1987г. не е изцяло заснета към имот пл.113, за който е отреден УПИ VI -113 като по-голямата част от придаваемата част е останала в имот пл.112 /имот 140 по плана от 1974г./. Или, по делото се установи, че една част от придаваемата част, за която Бояджиев се легитимира като собственик с НА 9/1981г. е останала в имот 112 и една част е в имот 113, налице е грешка в границите на имот 113 и 112. Вещото лице сочи, че с обжалваната заповед се засягат имоти 114, 119, 112,115,117,120. Или, следва да бъде прието, че придаваемата част, за която Бояджиев се легитимира като собственик, е засегната от заповедта. Поради това съдът е приел, че той има активната легитимация да обжалва заповедта в частта относно границата между 114 и 112. Съдът е приел още, че е налице нарушение на чл. 70 ал.2 от наредба РД-02-20-5/15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. Според чл. 70 ал.2, СГКК след изтичане на срока за възражения адм.орган изяснява фактите и обстоятелствата от значение за установяване на непълнотата или грешката, като преценява основателността на исканията в заявлението и възраженията на заинтересованите лица. Съдът е счел, че в случая, административният орган не е изяснил всички относими факти и обстоятелства. От СТЕ става ясно, че има грешка в границите на имот 112 и 113. Придаваемата част от имот 140 по регулацията от 1974г., в плана от 1987г. не е изцяло заснета към имот 113 като по-голямата част е останала в границите на имот 112. Това е налагало административният орган преди да одобри попълването /поправката/ на кадастралния план да съобрази и това обстоятелство, като изследва значението на собствеността на жалбоподателя Бояджиев, за процесното изменение. Графичната част от заповедта е приобщена на л. 198 от дело 90/2018г. по описа на АССм.Според допълнителното заключение на вещото лице/л.179/ графичната част към заповедта е изработена върху извадка от цифровия модел на плана от 1987г. - неодобрен. Доколкото изменението следва да е въз основа на действащ план, с горното е допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила, което е самостоятелно основание за отмяна на заповедта в обжалваната и част. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Безспорно е установено, че Заповед 504/28.12.2017 г. на Кмета на Община Неделино е незаконосъобразно издадена. Правилни са изведените изводи, че неизпълнявайки материалноправно изискване, административния орган сам е разрешил спор за материално право, което не е от неговите компетенции, а от тези на съда. Съгласно изискването, визирано в нормата на чл. 54, ал. 2 ЗКИР (редакция ДВ, бр. 57 от 2016 г.), когато непълнотата или грешката е свързана със спор за материално право, тя се отстранява след решаване на спора по съдебен ред. При необходимост съдът може да възложи на вещо лице, изработване на комбинирана скица с координати на граничните точки. Влязлото в сила съдебно решение, придружено с проект за изменение, изготвен от правоспособно лице по кадастър, вече би било основание за изменение на кадастралната карта по реда на чл. 53а, т. 1 ЗКИР. Обосновано е прието от съда, че е налице нарушение на чл. 70 ал.2 от горепосочената наредба РД-02-20-5/15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. Според чл. 70 ал.2, СГКК след изтичане на срока за възражения адм.орган изяснява фактите и обстоятелствата от значение за установяване на непълнотата или грешката, като преценява основателността на исканията в заявлението и възраженията на заинтересованите лица. В случая, административният орган не е изяснил всички относими факти и обстоятелства. От СТЕ става ясно, че има грешка в границите на имот 112 и 113. Придаваемата част от имот 140 по регулацията от 1974г., в плана от 1987г. не е изцяло заснета към имот 113 като по-голямата част е останала в границите на имот 112. Това е налагало административният орган преди да одобри попълването /поправката/ на кадастралния план да съобрази и това обстоятелство, като изследва значението на собствеността на Бояджиев, за процесното изменение. Графичната част от заповедта е приобщена на л. 198 от дело 90/2018г. по описа на АС Смолян.Според допълнителното заключение на вещото лице графичната част към заповедта е изработена върху извадка от цифровия модел на плана от 1987г. - неодобрен. Доколкото изменението следва да е въз основа на действащ план, с горното е допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила. Неоснователни са възраженията на касаторите, че жалбоподателят в първоинстанционното производство не е заинтересувано лице по смисъла на §1, т. 13 от ЗКИР, поради което обжалваното решение на съда е недопустимо. Тези възражения са били наведени и пред първата инстанция и правилно са оставени без уважение, като доводите на първоинстанционния съд ВАС изцяло споделя и, на основание чл. 221, ал. 2 АПК, препраща към тях. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като валидно и правилно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане в тази връзка на Р. Бояджиев следва да се присъдят направените разноски, съобразно представения договор за правна помощ и съдействие в размер на 1000 лева. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221 ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав