Решение № 14350 от 25.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7390/2010 г.

Решение № 14350 от 25.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7390/2010 г., III о., докладчик съдията Пенка Гетова Касационното производство по чл. 208 АПК е образувано по жалба на Радка Йорданова Загорска против решение № 1115/26.04.2010 г. по адм. д. № 9026/2009 г. на Административен съд София-град като неправилно поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила. Ответната страна - Комисията по ЗДРДОПБГДСРСБНА, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба като неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, III отделение в настоящия съдебен състав приема, че допустимата за разглеждане касационна жалба е неоснователна. С обжалваното решение, постановено в производство по чл. 29, ал. 5 от Закона за достъп и разкриване на документите на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА, съдът е отхвърлил жалбата на Радка Загорска срещу административно решение № 104/02.12.2009 г. на Комисията по посочения закон, с което е установена принадлежността й към органите по чл. 1 от закона, в качеството й на "агент" в СГУ на МВР - V РУ на ДС, с псевдоним "Кръстева" от 1986 г. Съдът е изложил съображения, че освен, че оспореното административно решение е издадено от компетентен административен орган, в изискуемата се писмена форма, но и при спазване на административнопроизводствените правила и пълно съответствие на материалния закон. Решението е правилно. Съдът е изпълнил задължението си по чл. 168 АПК като е извършил изискуемия се съдебен контрол на оспореното административно решение по критериите, изброени в чл. 146 АПК като е изложил изключително подробни правни съображения, които се споделят от настоящата инстанция. Законосъобразни са изводите на съда, че заеманата от жалбоподателката длъжност - директор на дирекция и зам.-директорка на СЗОК за периода 17.05.1999 г. - 2.10.2001 г., попада сред изрично изброените в чл. 3, ал. 1, т. 11 от специалния закон. Съдът законосъобразно е тълкувал правните норми на чл. 6, ал. 2 ЗНЗ, чл. 21 ЗЗО, чл. 4 и чл. 10 ЗА, обуславяйки обоснования извод, че заеманата от жалбоподателката длъжност безспорно попада в изброените в чл. 3, ал. 1, т. 11 от закона. В специалния закон изрично е посочено, че на служебна проверка подлежат вкл. ръководителите на отдели и сектори в НЗОК, като отделът и секторът са част от дирекцията. В касационната жалба отново са изложени доводи относно законосъобразността на оспореното административно решение, поддържани в жалбата пред първоинстанционния съд, който ги е разгледал подробно и изложил обстоятелствени мотиви, които не се нуждаят от допълване от настоящата инстанция. Водим от горното, Върховният административен съд, III отделение