Решение № 2549 от 12.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10276/2024 г.

Производство по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от А. А. А., гражданин на Сирия, подадена чрез пълномощника адв. А. Ангелова, срещу решение 15180 от 21.08.2024г., постановено по адм. дело 5472/2024г. по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата му против решение 6151 от 14.05.2024г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет (ДАБ при МС). Излагат се доводи за необоснованост, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и противоречие с материалния закон - основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. В касационната жалба се излагат твърдения, че съдът неправилно е приел, че Йордания е трета сигурна страна, поради което се иска отмяна на съдебното решение. Ответната страна председателят на ДАБ при МС, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Хичовски, в съдебно заседание оспорва жалбата, и изразява становище за нейната неоснователност. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че при постановяване на обжалваното съдебно решение не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и материалният закон е приложен правилно. Върховният административен съд, състав на трето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна, по следните съображения: С обжалвания съдебен акт административният съд е отхвърлил жалбата на А. А. А., гражданин на Сирия срещу Решение 6151 от 14.05.2024г., издадено от Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут на чужденеца. Първостепенният съд е изложил мотиви, че административният акт е издаден от компетентен орган, при спазени административнопроизводствени правила, при правилно прилагане на материалния закон и в съответствие с неговата цел. Съдът е приел за правилен извода на административния орган, че молбата е неоснователна, като е преценил изложените от кандидата причини за напускане на страната по произход, които не обосновават страх от преследване, насилие или нечовешко отношение. Намира, че правилно административният орган е обосновал отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на чужденеца, тъй като не са налице материалните предпоставки по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. По същество е счел, че не се установява кандидата да е осъществено визираното в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ преследване, нито в държавата му по произход, нито в Йордания, а изложените от кандидата мотиви за напускане на страната му по произход не са правно значими за търсената защита, тъй като не могат да се приемат за обосновано опасение от преследване. Съдът не е констатирал и предпоставките на чл. 9 ЗУБ за предоставяне на субсидиарна закрила, при липса на изложени от касатора доводи за реална опасност от тежки посегателства по смисъла на закона. Изложил е мотиви, че в решението си административният орган е изследвал предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут и статут на бежанец и е обсъдил актуалните данни за положението в страната на произход на молителя Сирия, отразени в справки изготвени от дирекция Международна дейност при ДАБ при МС, както и в трета сигурна държава Йордания. Съдът е споделил извода на административния орган, че в Сирия е налице вътрешен въоръжен конфликт по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, който е до степен на безогледност и/или повсеместност, но е възприел мотивите на административния орган, че чуждият гражданин в продължение на девет години от 2015г. до 2023г. е живял на територията на Йордания, поради което бил обоснован извода относно сигурността на територията на тази държава, съответно наличието на изискуемите от разпоредбата на § 1, т. 9 от ДР на ЗУБ предпоставки същата да се приеме за трета сигурна държава. По тези съображения административният съд отхвърлил подадената от А. А. А. жалба. Касационната инстанция намира, че при постановяването на решението не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Решението е постановено при изяснена фактическа обстановка, въз основа на подробен анализ на приобщените по делото доказателства, при съобразяване бежанската история на чужденеца и на информацията за страната на произход и за страната, в която кандидатът се е ползвал със закрила, преди да влезе нелегално на територията на Република България. Съдът е направил обоснована преценка, че при произнасяне по молбата за международна закрила същата е разгледана от Председателя на ДАБ при МС при съобразяване на разказаната бежанска история и материалноправните предпоставки за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Административният орган е преценил всички относими обстоятелства, декларации и документи, свързани с личното положение на молителя, с актуалната обстановка в държавата му по произход и с възможността да се ползва от закрилата на друга държава, на чиято територия е пребивавал необезпокоявано продължително време, при съобразяване на разпоредбата на чл. 75, ал. 2 ЗУБ. Неоснователно касаторът оспорва, че Йордания е трета сигурна страна. Настоящата инстанция намира за обоснован извода на първоинстанционния съд, че с оглед информацията, налична в приложените по делото справки, изготвени от дирекция Международна дейност при ДАБ МС, Йордания представлява трета сигурна държава по смисъла на легалната дефиниция по § 1, т. 9 ДР ЗУБ. Обсъдена е справка рег. ЦУ-1247/09.05.2024г. относно Хашемитско кралство за Йордания и е установено, че държавата предоставя възможност за легален престой и достъп до права и услуги за лица, нуждаещи се от международна закрила и конкретно сирийски бежанци, включително достъп до образование, здравни грижи и социални услуги, след регистрация пред съответните органи. Правилно е преценено в случая и, че чуждият гражданин е пребивавал необезпокоявано девет години в Йордания. Има издадени документи, никой не го е гонил или преследвал и е бил нает на работа. По собствено желание е напуснал Йордания и не е бил принуждаван да се завърне в Сирия. Правилни са изводите на първоинстанционния съд за липса на предпоставките за предоставянето на статут на бежанец поради основателни опасения от преследване поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение по смисъла на чл. 8, ал. 1 - 6 от Закона за убежището и бежанците. Чужденецът не твърди да се страхува от преследване, да е членувал в политически организации, в религиозни организации и общности, не е имал проблеми в Сирия поради етническата си принадлежност или религиозните си убеждения, не е задържан. Още повече кандидата излага информация, че е напуснал Сирия още през 2015г. На следващо място се установява, че чужденецът е пребивавал на територията на Йордания необезпокоявано, като е бил нает на работа в сферата на строителството. При това положение се явяват законосъобразни изводите на съда, че в случая не са налице и материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на молителя по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗУБ, доколкото данните, съдържащи се в проведеното с него интервю формират извод, че липсват доказателства касаторът да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт при завръщането му в Йордания. Цялостният анализ на събраните доказателства налага обоснования извод, че чуждият гражданин е напуснал Йордания по икономически причини, а не защото не може да се ползва със закрила на територията й. Верни са изводите на първоинстанционния съд, че не са налице основания по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на А. А. А., гражданин на Сирия. Като е приел решението на председателя на ДАБ при МС за законосъобразно и е отхвърлил подадената срещу него жалба, като неоснователна, административният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд