Решение № 8410 от 14.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11724/2010 г.

Решение № 8410 от 14.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11724/2010 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Комисия за защита на потребителите (КЗП) против Решение № 1877/10.06.2010 г., постановено по адм. дело № 1826/2010 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отменена Заповед № 24/14.01.2010 г. на Председателя на Комисията за защита на потребителите, с която на основание чл. 68л, ал. 1, вр. с чл. 68в, чл. 68г, ал. 4 и чл. 68д, ал. 2, т. 6, предл. 4-то от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) на "БДС - Български деликатесен стандарт" ООД е забранено да прилага нелоялна заблуждаваща търговска практика - предоставяне чрез етикета на индивидуалните потребителски опаковки, художествено оформена заблуждаваща информация относно наименованието на търговеца и по-конкретно начина на цялостното предоставяне на информацията - графично оформено изображение наподобяващо восъчен печат, оцветен в ярък червен цвят и текст с бели букви на яркия червен фон, с едър шрифт абревиатурата "БДС" и с много по-дребен, труден за четене шрифт "български деликатесен стандарт" ООД. Твърди се, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяване на друго, с което жалбата срещу оспорената заповед бъде отхвърлена. Ответникът по касационната жалба - "БДС - Български деликатесен стандарт" ООД, редовно призован, чрез процесуалния си представител ангажира становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд като прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди становищата на страните, намира жалбата за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: С решението по цитираното дело Административен съд София-град е отменил Заповед № 24/14.01.2010 г. на Председателя на Комисията за защита на потребителите, с която на основание чл. 68л, ал. 1, вр. с чл. 68в , чл. 68г, ал. 4 и чл. 68д, ал. 2, т. 6, предл. 4-то от ЗЗП на "БДС - Български деликатесен стандарт" ООД е забранено да прилага нелоялна заблуждаваща търговска практика - предоставяне чрез етикета на индивидуалните потребителски опаковки, художествено оформена заблуждаваща информация относно наименованието на търговеца и по-конкретно начина на цялостното предоставяне на информацията - графично оформено изображение наподобяващо восъчен печат, оцветен в ярък червен цвят и текст с бели букви на яркия червен фон, с едър шрифт абревиатурата "БДС" и с много по-дребен, труден за четене шрифт "български деликатесен стандарт" ООД. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че в случая не е установено наличието на заблуждаваща търговска практика и визираните в релевантните материалноправни норми предпоставки не са налице. Изложени са мотиви, че не е налице заблуждаваща търговска практика. Крайният извод на съда е, че заповедта на председателя на КЗП е незаконосъобразна. Върховният административен съд, състав на седмо отделение намира, че при установените по делото релевантни факти, изводите на първоинстанционния съд са неправилни. Съдът не е съобразил, че нормата на ал. 2, т. 6 на чл. 68д от ЗЗП е неразривно свързана с текста на ал. 1, в чието предл. 3, алтернатива 2-ра също се съдържа едно от видовете определения на заблуждаваща търговска практика, когато "дори и ако представената информация е фактически точна относно някое от обстоятелствата по ал. 2 в случая по т. 6 и е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което той (средният потребител) не би взел без използването на търговската практика". При положение, че е било обсъдено в цялост приложението на чл. 68д, ал. 1, вр. ал. 2, т. 6 от ЗЗП, така както е сторено от административния орган, вероятно съдът би достигнал до други фактически и правни изводи. Защото "логиката на пазара" не налага да бъдат заблуждавани потребителите, макар и "поради носталгични спомени от миналото" относно утвърдената абревиатура "БДС", чийто шрифт се откроява и е в пъти по-голям от останалия текст, касаещ фирмата на производителя на месния продукт. В този смисъл правилна е тезата в касационната жалба, че не е основополагащ редът, по който потребителят възприема поднесената информация, а фактът на предоставянето й чрез етикета, по който начин визуалният контакт се концентрира върху ясните и натрапчиво изобразени инициали "БДС". В съзнанието на потребителите същите се свързват с гарантирано качество на продукта, а не с името на търговеца. Определянето на една търговска практика като нелоялна и заблуждаваща в хипотезата на чл. 68д, ал. 2, т. 6, предл. 4-то от ЗЗП предполага установяване на съзнателно поведение, проявено чрез действие или бездействие от търговеца, довело до предоставяне на невярна информация. Конкретното действие, в резултат на което стоката е представена с невярна информация за гарантирано от държавата качество, е дело на "БДС - Български деликатесен стандарт" ООД, в качеството му на търговец - производител, което негово поведение правилно е квалифицирано като нелоялна и заблуждаваща търговска практика. При действието на нормативната забрана за нелоялни търговски практики, към които спадат и заблуждаващите такива - чл. 68в, чл. 68г и чл. 68д от ЗЗП, и при установените по делото данни за некоректно предоставяне на информация относно наименованието на търговеца и по-конкретно начина на цялостното предоставяне на информацията, председателят на КЗП обосновано е приел, че е налице заблуждаваща потребителя информация, основание за издаване на оспорената заповед. С оглед на този извод и по изложените съображения Върховният административен съд намира, че са налице изложените в касационната жалба отменителни основания. Обжалваното решение не съответства на материалния закон, при което следва да бъде отменено, като вместо него бъде постановено друго, с което жалбата срещу оспорената заповед бъде отхвърлена като неоснователна. Водим от горното и на основание чл. 222 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,