Решение № 9294 от 29.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6675/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) София при Централно управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП), чрез юрк. А. Данаилова, срещу Решение № 17607/10.05.2026 г., постановено по адм. дело № 13145/2025 г. по описа на Административен съд София - град. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът оспорва изводите на първоинстанционния съд относно декларираните вътреобщностни доставки (ВОД) на стоки от ревизираното лице. Счита че съвкупната преценка на установените факти и доказателствата не подкрепя направеното заключение по същество. Отправя искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което оспорването против ревизионния акт (РА) да бъде отхвърлено изцяло. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции и платената такса за касационно обжалване. Ответната страна – „Кар Сайт“ ЕООД, чрез процесуалния си представител адв. Балкански, оспорва касационната жалба по съображения в хода на делото и в писмени бележки, с молба първоинстанционното решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски за всички инстанции, съгласно представените доказателства и списък на разноските. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата със становище за липсата на отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Върховният административен съд, първи състав на Осмо отделение, след преценка по допустимостта на жалбата, правилността на решението на заявените касационни основания и извършена служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Оспореното съдебно решение е постановено след като с Решение № 12607/08.12.2025 г. по адм. д. № 10681/2024 г. по описа на ВАС е отменено Решение № 12484/22.07.2024 г. по адм. д. № 8968/2023 г. по описа на Административен съд София – град и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Предмет на оспорване в първоинстанционното производство е бил РА № Р-22221722003821-091-001/10.02.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение № 1083/04.08.2023 г. на директора на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, в частта на установените задължения по ЗДДС на „Кар Сайт“ ЕООД за данъчни периоди м. октомври 2018 г., м. юли 2019 г., м. януари и м. февруари 2020 г., м. май, м. юли и м. ноември 2021 г., м. април и м. юли 2022 г., в общ размер на 41 106,83 лв. Първоинстанционният съд е обобщил процесуалните действия в хода на ревизионното производство, образувано със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-22221722003821-020-001/26.07.2022 г., издадена от Г. Йорданова, на длъжност началник сектор „Ревизии“ в дирекция „Контрол“ при ТД на НАП Пловдив. През ревизираните данъчни периоди дружеството-жалбоподател е декларирало продажби на стоки/МПС на територията на страната и други държави членки, с получатели данъчно задължени лица, регистрирани за целите на ДДС в страната или други държави членки, както и към нерегистрирани лица. След извършени насрещни проверки на превозвачите, органите по приходите са приели, че вътреобщностните доставки на стоки не са удостоверени по надлежния ред и не са спазени изискванията на чл. 45 ППЗДДС. Констатациите и изводите са обективирани в Ревизионен доклад (РД) № Р-22221722003821-092-001/13.01.2023 г. и Решение № 1083/04.08.2023 г. на ДД ОДОП София. При предходното разглеждане на делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ), чието заключение е кредитирано от решаващия съд като обективно и кореспондиращо с останалите събрани писмени доказателства. От правна страна съдът е приел жалбата за допустима и при извършената проверка по реда на чл. 160, ал. 2 ДОПК е потвърдил издаването на РА от компетентни органи по приходите съобразно указанията, дадени с решение по адм. д. № 10681/2024 г. по описа на ВАС, в изискуемата форма при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По същество решаващият съд е формирал заключение за противоречие на изводите на органите по приходите с изискванията на материалноправната уредба и доказателствата по делото. В мотивите са посочени изяснените факти относно придобиването на автомобилите от „Кар Сайт“ ЕООД, данните за транспорта и придружаващите документи по процесните фактури № 37/01.10.2018 г., № 70/05.04.2019 г., № 141/20.01.2020 г., № 147/19.02.2020 г., № 149/26.02.2020 г., № 245/19.05.2021 г., № 275/23.07.2021 г., № 277/28.07.2021 г., № 304/02.11.2021 г. № 365/14.04.2022 г. и фактура № 414/25.07.2022 г. В тази насока съдът е съобразил необходимите документи за доказване на ВОД на стоки по чл. 7, ал. 1 ЗДДС съгласно разпоредбите на чл. 45а от Регламент за изпълнение № 282/2011, респ. чл. 45, т. 2, б. „а“ ППЗДДС. Събраните по реда чл. 192 ГПК от НАП, КАТ и ГД „Гранична полиция“ в хода на административното и в съдебното производство писмени доказателства опровергават по категоричен начин твърденията на превозвачите, че не са осъществили транспорта на процесните автомобили до контрагентите на РЛ в Гърция. От своя страна доставчикът е действал добросъвестно и не е целял участие в данъчна измама, доколкото е взел възможните и разумните мерки, за да се увери, че осъществената от него ВОД не го довежда до участие в такава измама. Изложените факти за доставката по фактура № 277/28.07.2021 г. са потвърдени от приетата без оспорване ССЕ. Обжалваното решение на Административен съд София – град е валидно, допустимо и правилно. При разглеждането на делото първоинстанционният съд е отделил спорните въпроси от безспорните при правилно разпределение на доказателствената тежест в процеса. Събраните доказателства са отнесени логично към приложимата правна рамка. Не се установяват заявените оплаквания в касационната жалба. В случая не е спорно, че транспортът на автомобилите е извършен от трето лице, но за сметка на получателя и с оглед на това за доказване изпращането или транспортирането на стоките до територията на Гърция следва да са налице предвидените документи в чл. 45, т. 2, б. „а“ ППЗДДС. Касаторът не оспорва наличието на останалите материалноправни предпоставки, при които по силата на чл. 53, ал. 1 ЗДДС процесните ВОД на стоки по чл. 7, ал. 1 ЗДДС до територията на Република Гърция, са облагаеми с нулева ставка. Във връзка със спорната такава, в редица преюдициални решения на Съда на Европейския съюз (СЕС) е прието, че освобождаването от облагане с ДДС на ВОД се прилага само когато правото да се разпорежда като собственик със стоката е прехвърлено на получателя по доставката и доставчикът докаже, че стоката е изпратена или превозена в друга държава-членка и че вследствие на това изпращане или превозване стоката е напуснала физически територията на държавата-членка на доставката, от която е изпратена - т. 1 от диспозитива на решението по дело C‑409/04, Teleos plc, т. 31 от решението по дело С-273/11, Mecsek-Gabona Kft, т. 29 от решение по дело С-430/09, Euro Tyre Holding BV и др. Както подчертава Съдът на ЕС в т. 38 и т. 39 от решението по дело С-273/11, при тези условия възложените на данъчнозадължено лице задължения в областта на доказването следва да се определят в зависимост от условията, изрично заложени в това отношение от националното право, и в зависимост от обичайната практика, установена за сходни операции. Принципът на правната сигурност изисква данъчнозадължените лица да знаят своите данъчни задължения, преди да сключат дадена сделка (също така и т. 48 от решението по дело C‑409/04). Настоящият касационен състав приема, че задължението за обективна преценка на писмените доказателства и ССЕ от първоинстанционния съд е изпълнено съгласно разпоредбата на чл. 202 ГПК във вр. с § 2 ДР ДОПК. В касационната жалба не са изложени конкретни възражения в обратна насока. За отделните данъчни събития по фактури № 37/01.10.2018 г., № 70/05.04.2019 г., № 141/20.01.2020 г., № 147/19.02.2020 г., № 149/26.02.2020 г., № 245/19.05.2021 г., № 275/23.07.2021 г., № 277/28.07.2021 г., № 304/02.11.2021 г., частично по фактури № 365/14.04.2022 г. и № 414/25.07.2022 г., с получатели AOI G TZANI О.Е - EL081383908, P. T. - EL120738640, E. E., - EL800360265, M. I. - EL137644627, PANTELIS SIA CO - EL081712223, AFOI CHATZIMICFIAEL О.Е. - EL099813257, ADG Motors Е.Е. - EL801536330, ADG Motors Е.Е. - EL801536330, R. G. - EL049512380, S. C. V., SKG CARS А.Е. PETRIDISCARS - EL800658278, са представени договори, приемо-предавателни протоколи за предаване на автомобилите за транспорт, български талон и талон, показващ снемане на автомобила от отчет, ЧМР и/или потвърждения за получаването им, данни от КАТ, от НАП и др. Преценката на административния съд относно съдържанието и реквизитите на наличните по делото товарителници е издържана. Съгласно чл. 9, § 1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки, товарителницата удостоверява до доказване на противното, условията на договора и получаването на стоката от превозвача. По отношение на останалите обстоятелства, товарителницата има характер на частен документ, чиято доказателствена сила подлежи на преценка във връзка с доказателствата по делото. Преобладаващата част от аргументите на органите по приходите се отнасят единствено до декларираните данни от превозвачите „Валтранс-98“ ООД, „СВ Ауто Транс“ ЕООД, ЕТ „Г. Станимиров - В. 2000“, „София Карс БГ“ ЕООД, „Финасити“ ЕАД и „МН Транспорт“ ООД, което и според твърденията в касационната жалба, „на практика опровергава достоверността“ и доказателствената сила на представените международни товарителници. Правилно решаващият съд не е споделил позицията безрезервно, тъй като автентичността и истинността на посочените доказателства не са оспорени от ответника по реда на чл. 193 ГПК. За липса на обективна и цялостна оценка на фактите сочи и събраната информация по реда чл. 192 ГПК от НАП и от КАТ. Поради това правилно съдът е възложил в доказателствената тежест на ответника да установи положителните факти и наличието на знание у ревизираното лице, че същото е знаело или е трябвало да знае, че осъществената от него операция е била замесена в извършена от приобретателя измама, и че не е взел всички зависещи от него разумни мерки за избягване на собственото си участие в тази измама – решение на Съда на ЕС по дело С-409/04. След проверката по заявените от касатора пороци и служебна за приложението на материалния закон, настоящата инстанция намира обжалваното първоинстанционно решение за правилно, поради което следва да бъде оставено в сила при условията на чл. 221, ал. 2 АПК. Мотивите на решаващия съд се споделят като издържани от фактическа и правна страна на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно АПК. При този изход на спора претенцията на касатора за присъждане на разноски е неоснователна. С оглед на представените доказателства, на ответната страна „Кар Сайт“ ЕООД се дължат претендираните разноски по р. I от списъка на разноските (л. 26 от делото), за платен по банков път адвокатски хонорар в размер на 3 400 евро за касационното производство. Останалите суми по списъка на разноските не следва да бъдат присъждани от настоящата инстанция, тъй като касаят производствата по адм. д. № 10681/2024 г. по описа на ВАС и адм. д. № 8968/2023 г. по описа на АССГ. В случая от страна на ответника по касация не е иницирана процедура по реда на чл. 176а АПК за изменение/допълване на първоинстанционното решение в частта за разноските. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,