Решение № 13906 от 20.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7366/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма Наука и образование за интелигентен растеж (ОПНОИР) 2024-2020 г., срещу Решение 2565 от 17.04.2024 г., по адм. дело 5899/2023 г. на Административен съд София-град (АССГ).

С обжалваното решение е отменено Решение 80811-640 от 22.08.2019 г. на ръководителя на УО на ОПНОИР, в частта му по т. 4 и т. 7, с които на Софийския университет Свети Климент Охридски (СУ) е отказана верификация на разходи в общ размер на 89 195,15 лв. по Искане за междинно плащане 4 от 01.04.2019 г. по проект Изграждане и развитие на Център за върхови постижения Наследство БР, и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне.

Касационният жалбоподател ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма Наука и образование за интелигентен растеж 2014-2020 г., счита обжалваното решение за неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Твърди липса на мотиви, обосноваващи отмяната на съответната точка на отказа за верификация. Счита, че не са изпълнени указанията дадени в отменителното решение на Върховния административен съд (ВАС), както и не са обсъдени и всички доводи на страните в нарушение на чл. 172а, ал. 2 АПК.

По отношение на т. 4 от оспорения акт, твърди, че подходът на ръководителя на УО при отчитане на разходите е единен, последователен, логичен и непротиворечив. Позовава се на т. 3.1 Наемане на екипа за организация и управление на проекта, второ тире към Раздел I. Изпълнение на договора от Ръководството за изпълнение на административни договори за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (БФП), съфинансирани от Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) по приоритетна ос 1 Научни изследвания и технологично развитие на ОП НОИР 2014-2020 г., (Ръководството) версия 01.03.2018 г. и версия 21.12.2018 г., в съответствие с която, в случай, че работата по проекта се изпълнява в рамките на основното трудово правоотношение, се извършва пропорционално отчитане на възнаграждението по основния трудов договор, като работата се извършва в установеното работно време, а възнаграждението за реално отработените часове по проекта се изплаща от бюджета на проекта. Това показва, според касатора, че от значение за изчисляване на направения разход е възнаграждението по основния договор.

Сочи, че механизмът за определяне на допустимия размер на възнагражденията на членовете на екипа за организация и управление при пропорционално отчитане е посочен в т. 3 раздел I Изпълнение на договора от Ръководството - версия 21.12.2018 г., като макар и да не е изрично записан във версията на Ръководството от 01.03.2018 г., механизмът се извлича от логическото и систематично тълкуване на правилото.

Позовава се на документа Въпроси и отговори свързани е прилагането на Кодекса на труда 14.09.2018 - Въпрос 8, публично достъпни на сайта на УО, както и практика на Върховния административен съд (ВАС). Сочи, че в конкретния случай разходите, поискани за възстановяване са за възнаграждения на служители на бенефициера, които са част от лицата, ангажирани за изпълнение и/или управление на проекта, назначени чрез сключване на допълнително споразумение към основен трудов договор по реда на чл.119 от Кодекса на труда (КТ), с което се възлагат функции по изпълнение на проекта в рамките на установеното работно време, т. е. в рамките на основното трудово правоотношение, по което вече е нает служителят. Твърди, че ангажирането на лица по проекта, чрез включването на задълженията за изпълнение на проектни дейности в рамките на правоотношенията, по което вече са наети и по което получават вече определено възнаграждение, показва, че в този случай само тази част от това възнаграждение за времето на работа по проекта ще бъде допустимо за възстановяване. По аргумент на чл. 20 и чл. 4, ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ) твърди, че макар и за определен период от време, изпълнението на дейности по проекта, става част от задълженията и отговорностите по смисъла на чл. 4, ал. 1 и двете страни са постигнали съгласие за това, и на практика за изпълнението на тези си задължения и отговорности, служителят получава основна заплата и произтичащите от нея допълнителни възнаграждения. Сочи, че на практика за едно и също нещо (работата по проекта) се заплаща веднъж основна заплата с производните от нея допълнителни възнаграждения с постоянен характер и още веднъж специалното допълнително възнаграждение за отработените и приети часове за работа по проекта.

Сочи, че с оглед мотивите на съда, за периода от месец 12.2018 г. до месец 04.2019 г. (когато е действало новото Ръководство) отказът за верификация е следвало да бъде потвърден, но въпреки това в диспозитива на решенето си съдът е отменил отказа за верификация за цялата сума за целия процесен период по т. 4 от акта.

По отношение на т. 7 от акта твърди, че ограничението на продължителността на работното време по основното трудово правоотношение при подневно изчисляване да не бъде повече от 48 часа седмично е принципно и задължително, и следва да се прилага за всеки един от отчетените месеци с положен труд над 48 часа. В тази връзка счита за неотносими всички съображения в обжалваното съдебно решение относно КТ и Директива 2003/88/ЕО, като съдът е направил необосновани фактически и правни констатации.

Прави искане съдът да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да потвърди изцяло оспорения административен акт като законосъобразен. Претендира присъждане на разноски въз основа на представен списък като прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение. Касаторът се представлява от юрисконсулт Божинов.

Ответникът по касационната жалба Софийският университет Свети Климент Охридски - изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Излага подробни доводи в полза на защитната си теза.

Прави искане обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски въз основа на представен списък. Ответникът се представлява от адв. З. Орсов.

Постъпила е и частна жалба на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма Наука и образование за интелигентен растеж 2024-2020 г., срещу Определение 6032 от 22.05.2024 г., по адм. дело 5899/2023 г. на Административен съд София-град.

С обжалваното определение е оставено без уважение искане от 07.05.2024 г. на ръководителя на УО на ОПНОИР за изменение на Решение 2565 от 17.04.2024 г. по адм. дело 5899/2023 г. на АССГ, в частта за разноските.

Частният жалбоподател ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма Наука и образование за интелигентен растеж 2014-2020 г., счита обжалваното определение за неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

По отношение на адвокатското възнаграждение, съгласно договора за правна защита и процесуално представителство от 11.08.2023 г., твърди, че никъде в договора не се отбелязва, че подписващата го действа по пълномощие, което от своя страна не може да се предполага. Сочи, че самото упълномощаване има действие при отсъствие на титуляра, което нито се твърди и/или посочва, нито се доказва с документ, поради което договорът не следва да се приема като сключен от името на СУ и адвокатското възнаграждение по договора не следва да се присъжда в полза на СУ.

По отношение на присъдената сума за адвокатското възнаграждение с разликата между 13 326,00 лв. и 9 342,00 лв., равняваща се на 3 984,00 лв., сочи, че тези разноски, за да бъдат присъдени, следва да бъдат предявени, а това не е направено със списъка по адм. дело 5899/2023 г.

Прави искане съдът да отмени обжалваното определение и да измени съдебното решение в частта за разноските, като намали размера на дължимите присъдени разноски до 400,00 лв. Претендира разноски по делото.

Ответникът по частната жалба - Софийският университет Свети Климент Охридски - изразява становище за неоснователност на жалбата.

Прави искане обжалваното определение да бъде оставено в сила.

Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната и частната жалби.

Върховният административен съд, като обсъди твърденията и доводите на страните и провери обжалваното решение, с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната и частната жалби са допустими подадени са в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащи на обжалване съдебни актове.

Разгледани по същество касационната жалба е частично основателна, а частната жалба е основателна.

От фактическа страна първоинстанционният съд е приел за установено следното:

На 28.02.2018 г. между Софийския университет "Свети Климент Охридски" (водеща организация) и още единадесет бенефициера, от една страна, и Управляващия орган на Оперативна програма "Наука и образование за интелигентен растеж" 2014 2020 г., от друга, е сключен административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ в размер на 29 785 549, 49 лв. по приоритетна ос 1 "Научни изследвания и технологично развитие", BG05M20P001-1.001 "Изграждане и развитие на Център за върхови постижения Наследство БГ" за изпълнение на проект BG05M20P001-1. 001-0001 "Изграждане и развитие на Център за върхови постижения Наследство БГ".

На 01.04.2019 г. от Софийския университет "Свети Климент Охридски" е подадено искане за междинно плащане ведно с Пакет отчетни документи (ПОД) 4, на обща стойност 248 325,33 лв.

Към Пакет отчетни документи 4 (ПОД 4) са приложени Допълнителни споразумения по чл. 119 КТ, длъжностни характеристики, отчетни доклади за извършена работа, помесечни платежни фишове съдържащи информация за начислени възнаграждения с осигурителни вноски за сметка на работодател на всяко лице включено в съответната ведомост за заплати за период месец март 2018 г. до месец февруари 2019 г. включително. Приложени са също така масово платежно нареждане, банкови извлечения на Софийски университет Свети Климент Охридски.

На 17.06.2019 г. от СУ са изискани документи и разяснения, носещи информация за компонент 2) Допълнителни възнаграждения с постоянен характер от приложените платежни фишове.

На 02.07.2018 е представен коригиран ПОД 4 с приложени допълнителни споразумения към трудови договори, в които са отразени основното месечно трудово възнаграждение и възнаграждения с постоянен характер (за образователна и научна степен и за придобит трудов стаж и професионален опит) платежни фишове, както и детайлни разяснения към тях.

На 22.08.2019 г. с Решение 80811-640 на ръководителя на УО на ОПНОИР, в частта по т. 4 и т. 7, на основание чл. 60, ал. 1 и чл. 62 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ, Загл. изм. - ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 01.07.2022 г.), на СУ е отказана верификация на разходи в размер на 89 195,15 лв. по искане за междинно плащане от 01.04.2019 г. по проект Изграждане и развитие на Център за върхови постижения Наследство БР, както следва:

т. 4. По бюджетен ред VIII 25. 1 Разходи за възнаграждения на лица, пряко ангажирани с дейности по управлението и/или изпълнението на проекта, включително задължителни здравни и осигурителни вноски за сметка на осигурителя не се верифицира сума в размер на 75 941,17 лв. на основание чл. 57, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУСЕФСУ.

В резултат на извършената проверка УО е констатирал, че размерът на определената часова ставка в допълнителните споразумения на основание чл. 119 КТ за работа по проекта, е некоректно определен от бенефициера и не е в съответствие с часовата ставка по основното трудово правоотношение, в съответствие с т. 3.1 Наемане на екипа за организация и управление на проекта, второ тире към Раздел I. Изпълнение на договора от Ръководството, версия 01.03.2018 г. Отчетените и начислени възнаграждения, по отношение на които са валидни изложените констатации, касаят конкретно посочени в акта осем допълнителни споразумения за работа по проекта и недопустимите разходи са определени по ведомости 1 от 31.03.2018 г., 2 от 30.04.2018 г., 3 от 31.05.2018 г., 4 от 30.06.2018 г., 5 от 31.07.2018 г., 6 от 31.08.2018 г., 7 от 30.09.2018 г., 8 от 31.10.2018 г., 9 от 30.11.2018 г., 10 от 31.12.2018 г., 11 от 31.01.2019 г., 12 от 28.02.2019 г.

1. По бюджетен ред VIII 25. 1 Разходи за възнаграждения на лица, пряко ангажирани с дейности по управлението и/или изпълнението на проекта, включително задължителни здравни и осигурителни вноски за сметка на осигурителя не се верифицира сума в размер на 13 253,98 лв. на основание чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕФСУ във връзка с т. 3, четвърто тире на Раздел V. от Ръководството "Сключване на договор за допълнителен труд при друг работодател, с който се възлагат функции по управление на проекта извън установеното работно време по основния трудов договор. Изложените констатации касаят конкретно посочени в акта ведомост 11 от 31.01.2019 г. от отчетените възнаграждения за месец януари 2019 г. за седем лица и ведомост 12 от 28.02.2019 г. от отчетените възнаграждения за месец февруари 2019 г. за осем лица, конкретно посочени в оспорения акт.

С Решение 5988 от 06.06.2023 г., по адм. дело 11097/2022 г. на ВАС, е отменено Решение 5141 от 28.07.2022 г., по адм. дело 10604/2019 г. на АССГ, с което е отменено Решение 80811-640 от 22.08.2019 г. на ръководителя на УО на ОПНОИР и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Въз основа на така установените по делото факти първоинстанционният съд е приел от правна страна, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, без допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон.

По отношение на отказа по т. 4, съдът е приел, че отчетените разходи по проекта са от април 2018 до февруари 2019 г., в който период са действали два варианта на Ръководството - от 01.03.2018 г. и от 21.12.2018 г. Според съда при наличието на две действащи ръководства за процесния период разходите за възнаграждения на лицата от екипа за организиране и управление на проекта, наети по чл. 119 КТ за периода от 01.03.2018 г. до 31.12.2018 г. следва да бъдат съответни на изискванията на Ръководството, в приложимата му версия от 01.03.2018 г., т. е. извършва се пропорционално отчитане на възнаграждението по основния договор - работата се извършва в установеното работно време, а възнаграждението на реално отработените часове по проекта се изплаща от бюджета на проекта. Приел е, че в това ръководство не се съдържат правилата, на които се е позовал в мотивите си административния орган, поради което е направил извод за неправилно приложение на посочения от органа метод на определяне на верифицираните разходи по бюджетните редове, посочени в т. 4 от акта, за периода от 01.03.2018 г. до 31.12.2018 г.

По отношение на т. 7 от акта, съдът приел, че административният орган неправилно е приложил разпоредбата на чл. 113 КТ. По аргумент на чл. 6, б. б, чл. 22, параграф 1 от Директива 2003/88/ЕО на ЕП и на Съвета и чл. 113, ал. 5 КТ, съдът е приел, че липсва изискване за еднократност на периода, както и предвидените четири месеца да са в рамките на една календарна година.

Въз основа на горното съдът е приел акта за незаконосъобразен и го е отменил.

Решението е частично неправилно.

Неоснователни са твърденията на касатора за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Наведените доводи имат отношение към задължението на съда да обсъди всички относими факти и обстоятелства, както и към задължението му да изложи мотиви чл. 172а, ал. 2 АПК. Видно от мотивите на обжалваното съдебно решение съдът е обсъдил относимите доказателства, както и е изложил мотиви за направените от него изводи. Доколко обосновани са изводите на съда и доколко съответстват на материалния закон е въпрос не на спазване на процесуалните правила, а на обоснованост и съответствие на решението с материалния закон.

Неоснователни са и твърденията за неизпълнение на указанията на ВАС, дадени в отменителното решение. В изпълнение на отменителното съдебно решение АССГ е изяснил спорните по делото въпроси, съобразил е неприложимостта на чл. 15 ЗНА по отношение на Ръководството, допуснал е допълнителни доказателства, взел е отношение и по искането на административния орган за частично прекратяване на съдебното производство, което междувременно е оттеглено.

С оглед на горното доводите на касатора за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила са неоснователни.

Доводите на касатора за нарушение на материалния закон и необоснованост при постановяване на съдебното решение са свързани с преценката на съда относно допустимостта на отказаните за верификация разходи по т. 4 и т. 7 от оспорения административен акт.

Производството за верификация на разходи е уредено в чл. 60 - чл. 68 ЗУСЕФСУ. Съгласно цитираните разпоредби междинни и окончателни плащания се извършват след верифициране с цел потвърждаване допустимостта на извършените разходи и при наличие на физически и финансов напредък на проекта. По правило допустими са разходите, които са реално извършени, надлежно документирани и съответстват на приложимото право на Съюза и национално, на оперативната програма, на условията за финансиране на проекта и сключения административен договор. Конкретните изисквания за допустимост на разходите са регламентирани в чл. 57 и чл. 58 ЗУСЕФСУ. Липсата на която и да е от посочените предпоставки обосновава разхода като недопустим за верификация.

По отношение на неверифицираните разходи по т. 4 от оспорения акт:

По бюджетен ред VIII 25.1 Разходи за възнаграждения на лица, пряко ангажирани с дейности по управлението и/или изпълнението на проекта, включително задължителни здравни и осигурителни вноски за сметка на осигурителя не е верифицирана сума в размер на 75 941,17 лв. на основание чл. 57, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУСЕФСУ. Неверифицираната сума се отнася за поискани за възстановяване разходи за възнаграждения на служители на бенефициера - лица от екипа за организация и управление, назначени чрез сключване на допълнително споразумение към основен трудов договор по реда на чл. 119 КТ, с което се възлагат функции по управление на проекта в рамките на установеното работно време.

Административният орган е посочил, че в този случай се извършва пропорционално отчитане на възнаграждението по основния трудов договор, като работата се извършва в установеното работно време, а възнаграждението за реално отработените часове по проекта се изплаща от бюджета на проекта, като този вариант на назначаване и отчитане е описан в т. 3.1 Наемане на екипа за организация и управление на проекта, второ тире към Раздел I. Изпълнение на договора от Ръководството, версия 01.03.2018 г., задължително за бенефициерите на основание т. 27.2 от Условията за кандидатстване по процедурата. Посочил е, че механизмът за определяне на допустимия размер на възнагражденията на членовете на екипа за организация и управление при пропорционално отчитане описва стъпките, които се извършват при прилагането на нормата на т. 3, второ тире към раздел I. от Ръководството, а именно: 1. Отчитат се реално отработените часове за управлението на проекта; 2. Изчислява се коефициент за работа по проекта като отработените часове по проекта се разделят на общо отработените часове за съответния месец; 3. Изчисленият коефициент за работа по проекта се умножава по размера на основната заплата и допълнителните възнаграждения с постоянен характер за съответния месец и получената сума се изплаща от бюджета на проекта. Гореописаният механизъм според органа е посочен в т. 3 раздел I Изпълнение на договора от Ръководството, версия 21.12.2018 г.

В резултат на извършената проверка УО е констатирал, че размерът на определената часова ставка в допълнителните споразумения на основание чл. 119 КТ за работа по проекта е некоректно определен от бенефициера и не е в съответствие с часовата ставка по основното трудово правоотношение.

Този извод е частично неправилен.

Разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕФСУ изисква, за да са допустими разходите, те да попадат във включени в документите по чл. 26, ал. 1 и в одобрения проект категории разходи, а чл. 57, ал. 1, т. 4 ЗУСЕФСУ (в релевантната редакция преди изменението с ДВ, бр. 51/2022 г.) изисква разходът, за да бъде допустим, да е извършен законосъобразно, съгласно приложимото право на Европейския съюз и българското законодателство.

В заявлението за плащане СУ е поискал възстановяване на разходи за възнаграждения на лицата от екипа за организиране и управление на проекта, наети по чл. 119 КТ по ведомости за заплати за период от месец март 2018 г. до месец февруари 2019 г. включително - ведомости 1 от 31.03.2018 г., 2 от 30.04.2018 г., 3 от 31.05.2018 г., 4 от 30.06.2018 г., 5 от 31.07.2018 г., 6 от 31.08.2018 г., 7 от 30.09.2018 г., 8 от 31.10.2018 г., 9 от 30.11.2018 г., 10 от 31.12.2018 г., 11 от 31.01.2019 г., 12 от 28.02.2019 г.

Безспорно е, че за посочения период са налице две действащи Ръководства версия от 01.03.2018 г. и версия от 21.12.2018 г. Следователно за периода от 01.03.2018 г. до 31.12.2018 г. разходите за възнаграждения на лицата от екипа за организиране и управление на проекта, наети по чл. 119 КТ следва да бъдат съответни на изискванията на Ръководството, в приложимата му версия от 01.03.2018 г., публикувана на уеб сайта на УО на 08.03.2018 г., т. е. извършва се пропорционално отчитане на възнаграждението по основния договор работата се извършва в установеното работно време, а възнаграждението на реално отработените часове по проекта се изплаща от бюджета на проекта. Както правилно е съобразил първоинстанционният съд, в това ръководство не се съдържат правилата, на които се е позовал в мотивите си административния орган, което обосновава незаконосъобразността на акта му в тази част, тъй като е мотивиран с недействаща към момента на извършване на разходите редакция на Ръководството.

С оглед изложеното правилен е изводът на първоинстанционния съд за неправилно приложение на посочения от органа метод на определяне на верифицираните разходи по бюджетните редове, посочени в т. 4 от акта за периода от 01.03.2018 г. до 31.12.2018 г., което обосновава незаконосъобразност на акта по т. 4 в тази част.

Документът Въпроси и отговори свързани е прилагането на Кодекса на труда 14.09.2018 - Въпрос 8, на който касаторът се позовава, не е част от Ръководството и не е задължителен за бенефициерите по ОПНОИР. Съдебната практика, с която касаторът обосновава изводите си също е неотносима, тъй като касае отказ от верификация на основание чл. 57, ал. 1, т. 6 ЗУСЕФСУ липса на одитна следа.

Основателни са обаче доводите на касатора за неправилност на изводите на съда по отношение на периода, в който е действала новата версия на Ръководството. За периода от 01.01.2019 г. до 28.02.2019 г. административният орган правилно се е произнесъл по допустимостта на претендираните разходи за възнаграждения, съгласно Ръководството от 21.12.2018 г., като е съобразил, че възнагражденията на екипа за организация и управление на проекта се определят чрез пропорционално отчитане на възнаграждението по основния трудов договор - отчитат се реално отработените часове за управление на проекта; изчислява се коефициент за работа по проекта като отработените часове по проекта се разпределят на общо отработени часове за съответния месец, изчисленият коефициент за работа по проекта се умножава по размера на основната заплата и допълнителните възнаграждения с постоянен характер за съответния месец и получената сума се изплаща от бюджета на проекта. За тази част от периода актът на ръководителя на УО е материално законосъобразен, което прави решението на първоинстанционния съд неправилно в тази част.

По отношение на неверифицираните разходи по т. 7 от оспорения акт:

По бюджетен ред VIII 25.1 Разходи за възнаграждения на лица, пряко ангажирани с дейности по управлението и/или изпълнението на проекта, включително задължителни здравни и осигурителни вноски за сметка на осигурителя не е верифицирана сума в размер на 13 253,98 лв. предявени за възстановяване разходи за възнаграждения на бенефициера СУ за месец януари и февруари 2019 г.

Като правно основание на отказа по т. 7 ръководителят на УО се е позовал на чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕФСУ във вр. с т. 3, четвърто тире на Раздел V от Ръководството, препращащ към чл. 113 КТ.

Съгласно т. 3, четвърто тире на Раздел V от Ръководството е препоръчано като един от начините за назначаването на членовете на екипа за организация и управление на проекта, да се извършва чрез сключване на договор за допълнителен труд при друг работодател, с който се възлагат функции по управление на проекта извън установеното работно време и длъжностна характеристика по основния трудов договор. Посочено е, че максималната допустима заетост извън установеното работно време се определя от ограниченията за полагане на допълнителен труд, посочени в Кодекса на труда и при спазване на задължителната междудневна и седмична почивка.

Съгласно чл. 113, ал. 1 КТ максималната продължителност на работното време по трудов договор за допълнителен труд заедно с продължителността на работното време по основното трудово правоотношение при подневно изчисляване не може да бъде повече от: 1. 40 часа седмично - за ненавършилите 18-годишна възраст работници и служители; 2. 48 часа седмично - за другите работници и служители. Според чл. 113, ал. 2 КТ при изричното съгласие на работниците и служителите по ал. 1, т. 2 могат да работят и повече от 48 часа. Съгласно чл. 113, ал. 3 КТ работникът или служителят по чл. 110 и 111 дава писменото си съгласие за работа повече от 48 часа седмично на работодателя, при когото работи. В случай че работникът или служителят не даде съгласие, той не може да бъде задължен да работи повече от 48 часа седмично, като отказът му не може да доведе до настъпване на неблагоприятни последици за него. Разпоредбата на чл. 113, ал. 5 КТ въвежда ограничение от 4 месеца в случаите по ал. 3 и 4 - продължителността на работното време се изчислява за период не по-дълъг от 4 месеца. Това означава, че изричното писмено съгласие, което работникът или служителят дава на работодателя по договор за допълнителен труд, за работа повече от 48 часа седмично, е за период не по-дълъг от четири месеца.

Както обосновано е приел и първоинстанционният съд, разпоредба на чл. 113, ал. 5 КТ не изисква тези четири месеца да са в рамките на една календарна година, като същевременно липсва и изискване за еднократност на периода, т. е. след изтичането му не съществува нормативна забрана работникът или служителят да даде съгласие за следващ период в рамките на срока на сключения договор за допълнителен труд. Правилен е и изводът на съда, че относимите разпоредби на Директива 2003/88/ЕО не водят до различен извод.

Неоснователно касаторът се позовава на задължителния характер на Ръководството, чиято т. 3 от Раздел V счита за нарушена. Както беше посочено по-горе в т. 3 е предвидено, че максималната допустима заетост извън установеното работно време се определя от ограниченията за полагане на допълнителен труд, посочени в Кодекса на труда, а както беше посочено по-горе разпоредбите на КТ допускат при изрично съгласие на служителите работа повече от 48 часа седмично.

Следователно не е налице твърдяната недопустимост на разходите по т. 7 от оспорения акт, както правилно е приел и първоинстанционният съд.

Предвид горното и в съответствие с доказателствата по делото, правилен се явява изводът на съда за незаконосъобразност на оспорения индивидуален административен акт, в частта му по т. 7.

По частната жалба:

С обжалваното Определение 6032 от 22.05.2024 г., по адм. дело 5899/2023 г., АССГ е оставил без уважение подаденото от ръководителя на УО на ОПНОИР искане за изменение на Решение 2565 от 17.04.2024 г. по същото дело, в частта за разноските.

За да достигне до този резултат съдът е посочил, че с Решение 2656, на основание чл. 226, ал. 3 във връзка с чл. 143, ал. 1 АПК, във връзка с чл. 8, ал. 1 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е присъдил на СУ разноски за две инстанции в общ размер на 13 726,00 лв., от които възнаграждение за вещо лице в размер на 400,00 лв. и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 13 326,00 лв. с ДДС.

Според съда с Решение 5988 от 06.06.2023 г., по адм. дело 11097/2022 г., ВАС е дал задължителни указания разноските за производството пред ВАС да бъдат присъдени от първоинстанционния съд по реда на чл. 226, ал. 3 АПК, което е сторено с решението, чието изменение се претендира. Прието е още, че договорът за правна защита и процесуално представителство е подписан от надлежно упълномощено от ректора на СУ лице. По тези съображения искането за изменение на Решение 2565 е оставено без уважение.

Определението е неправилно.

Действително адм. дело 5899/2023 г. на АССГ е образувано след отменителното Решение 5988 от 06.06.2023 г., по адм. дело 11097/2022 г. на ВАС. Предвид факта, че разглеждането по настоящото дело е повторно, след връщането му за ново разглеждане, то в съответствие с чл. 226, ал. 3 АПК първоинстанционният състав е длъжен да се произнесе по исканията за присъждане на всички сторени разноски, включително пред първата и касационната инстанция. Но видно от доказателствата по делото, до приключване на устните състезания по адм. дело 5899/2023 г. СУ не е направил искане за присъждане на разноските направени пред ВАС, като същите не фигурират в представения списък с разноски по адм. дело 5899/2023 г.

Според разпоредбата на чл. 80 ГПК, както и съгласно т. 11 от Тълкувателно решение 6 от 6.11.2013 г. по Тълкувателно дело 6/2012 г. на Общото събрание на гражданската и търговската колегия на Върховния касационен съд, претенцията за разноски може да бъде заявена валидно най-късно в съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред съответната инстанция. Следователно това е крайният момент, до който може да се иска присъждане на разноски.

Позоваването на първоинстанционния съд на задължителните указания на ВАС не отменя това изискване за предявяване на разноските.

В конкретния случай от СУ са поискани и доказани разноски в общ размер на 9 742,00 лв. 400,00 лв. за внесен депозит и 9 342,00 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.

С оглед горното частната жалба е основателна, а обжалваното определение неправилно.

Предвид изложеното, съдът следва да отмени съдебното решение в частта, с която е отменен оспорения административен акт, в частта по т. 4, в частта, с която не са верефицирани разходи в размер на 9 476,08 лв. по ведомост 11 от 31.01.2019 г. и в размер на 7 066,18 лв. по ведомост 12 от 28.02.2019 г., както и в частта относно присъдените на СУ разноски, за сумата над 7 935,23 лв., съразмерно на уважената част от жалбата. Обжалваното определение също следва да бъде отменено като неправилно.

Делото е изяснено от фактическа и правна страна и съдът следва да постанови решение, с което да отхвърли жалбата на СУ срещу решението в посочената част. Решението, в останалата му част, като правилно следва, да бъде оставено в сила.

С оглед на изхода от спора в настоящото производството, направеното от страните искане и на основание чл. 143 АПК, съдът следва да присъди разноски.

Касаторът претендира разноски в общ размер на 1 923,97 лева, от които 809,97 лв. внесена държавна такса за първото касационно производство, 714,00 лв. държавна такса за настоящата инстанция и юрисконсултско възнаграждение в размер на по 100,00 лв. за четирите инстанции, определено в съответствие с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, като следва да му бъдат присъдени разноски в размер на 356,82 лв., съразмерно на уважената част от касационната жалба и 30,00 лв. държавна такса за подадената частна жалба общо 386,82 лв. Ответникът претендира разноски размер на 9 342,00 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение, като следва да му бъдат присъдени разноски в размер на 7 609,42 лв. съразмерно на отхвърлената част от касационната жалба. Възражението на касатора за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение е неоснователно, доколкото дори и не се твърди липса на фактическа и правна сложност.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд