Решение № 6154 от 9.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4850/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на НОВА 2009 ЕООД, ЕИК:200376061 гр. Дулово чрез адв. Цирков, против Решение 358 от 13.03.2025г., постановено по адм. дело 20247210700372/2024г. по описа на Административен съд - Силистра, с която е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт Р-03001923000417-091- 001/01.08.2023г, изд. от О. Генов на длъжност Н-к на сектор, възложил ревизията и Н. Илиева на длъжност гл. Инспектор по приходите - ръководител на ревизията при ТД НАП Варна, потвърден с Решение 215 от 23.10.2023г., издадено от Д. Желязков - Директор на Дирекция Обжалване и данъчно - осигурителна практика , при ТД НАП -гр.Варна. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението, поради допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и поради това, че същото е необосновано. Иска се отмяна на съдебното решение и да се присъдят разноски. Ответникът - Директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Варна при ЦУ на НАП чрез процесуалния си представител юрк. Ганев, в писмено становище оспорва касационната жалба. Претендира разноски. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество, е неоснователна поради следните съображения: С обжалваното решение Административен съд Силистра е отхвърлил жалбата на НОВА 2009 ЕООД, с ЕИК: 200376061 и адрес на управление: гр.Дулово, [улица], представлявано от управителя Г. Р. И., подадена чрез представител по пълномощие адв.А. Дочев от АК-Шумен, срещу Ревизионен акт Р-03 001923000417-091-001/01.08.2023г.,издаден от органи по приходите, поправен с РА П-03001923150094-003-001/07.08.2023г., потвърден с Решение 215/23.10.23г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика Варна при ЦУ на НАП. За да отхвърли жалбата на дружеството, първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. Приел е, че по отношение на спорните фактури, издадени от Ланделектрик БГ не са осъществени реални доставки на услуги по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗДДС, поради което не възниква право на приспадане на данъчен кредит за РЛ като получател по фактурите. Посочено е, че в представения по делото приемно-предавателен протокол /ППП/ към договора не е посочено каква работа е извършена, респ. предадена от Ланделектрик БГ ЕООД, не е посочено, че е изградена външна и вътрешна ВиК система, какъвто е предметът на фактурата, не са посочени количество, вид и стойност на извършени СМР, нито място на извършване, респ. предаване на работата. Освен това протоколът е с дата 03.12.2019 г., т.е. три месеца след датата на фактурата, а съгл. чл. 113, ал. 1 от ЗДДС доставчикът е длъжен да издаде фактура при извършване на доставката или при получаване на авансово плащане преди това. В случая в предмета на процесната фактура не е посочено, че е за авансово плащане, а са изброени конкретни видове работа, които би следвало да са извършени към датата на издаване на фактурата. Съдът също така е приел за правилни и законосъобразни извършените преобразувания на данъчния финансов резултат с РА за 2019 г., потвърдени от решаващия орган. Решението е валидно, допустимо и правилно. Данъчен кредит е отказан по фактура 0000000005/03.09.2019 г., издадена от Ланделектрик БГ ЕООД с предмет " изграждане на външна ВИК система . Във връзка с издаването на тази фактура по делото е представена процесната фактура, договор и приемо предавателен протокол. Правото на приспадане на данъчен кредит възниква само при реално извършени доставки и при несъмнени доказателства за извършване на доставки, в случая за извършване на фактурираните услуги от лицето, посочено като издател на фактурата. Само при наличие на доставки е налице данъчно събитие, съответно и при изпълнението на условията по чл. 71 ЗДДС, е налице правомерно начисляване на ДДС и съответно основание за право на данъчен кредит. В случая този релевантен факт не е установен като доказателствената тежест за установяване на релевантните обстоятелства е върху РЛ, което претендира, че в негова полза е възникнало субективното материално право на приспадане на данъчен кредит. Законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд, че щом по издадената фактура не е индивидуализирана извършената услуга - количество, вид и стойност на извършени СМР, нито място на извършване, респ. предаване на работата и няма конкретни и категорично данни за основните характеристики, въз основа на които да се установи съдържанието на услугата, то фактурата няма годен предмет. Само на това основание не е налице право на приспадане на данъчен кредит. Обосновано обаче съдът е приел за недоказано настъпването на данъчно събитие по фактурата. Преди всичко не е установено фактическото им извършване от доставчиците, вкл. и възможността - персонал, техническо оборудване, средства за извършването им. Законосъобразно е отчетено, че постигнатото съгласие между страните за извършване на определена дейност не установява самото извършване на дейността. РЛ не е ангажирало по делото каквито и да било доказателства, че в процесните периоди изпълнителите са извършвали уговорените дейности, съответно с какъв персонал и оборудване това е извършено. Неоснователно е извършеното позоваване на практика на СЕС, тъй като същата касае възникване на право на приспадане, но само при установена реалност, т. е. при доказано при условията на пълно доказване извършване на стопанската операция - услуга. В процесния случай от събраните по делото доказателства не може да се направи категоричен и обоснован извод за фактическо извършване на услугата, за която е издадена фактурата, по които се иска признаване на данъчен кредит. Като е достигнал до същите изводи първоинстанционният съд е постановил обоснован и законосъобразен акт, който следва да бъде потвърден в частта по ЗДДС. В касационната жалба не са изложени конкретни оплаквания по отношение на определените задължения по ЗКПО. Относно частта на РА по ЗКПО правилно е прието, че с оглед констатациите по ЗДДС и по конкретно за липса на реалност на доставките от Ланделектрик БГ ЕООД, се налага изводът, че са налице основанията по чл. 16, ал. 2, т. 4 ЗКПО, за да бъде преобразуван към увеличение финансовият резултат на дружеството поради непризнаване на разходите по процесните фактури, за които не е установена документална обоснованост. Заплащането на възнаграждения за услуги, без те да са реално извършени е отклонение от данъчно облагане, поради което ДФР на РЛ се определя без да се вземат по внимание съответните сделки. Съответно е начислен допълнително корпоративен данък върху увеличението. По изложените съображения касационният съд намира, че обжалваното решение в своята цялост е валиден, законосъобразен и обоснован съдебен акт. Не са налице касационните оплаквания, наведени от касатора. Не се установяват пороци на решението при прилагане на материалния закон. Обжалваното решение на АС - Силистра е правилно и като такова следва да се остави в сила. Разноски: С оглед изхода на спора на ответника по касация следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационна инстанция в размер на 2236,25 лв. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение