Решение № 4974 от 8.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5340/2010 г.

Решение № 4974 от 8.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5340/2010 г., IV о., докладчик съдията Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от АПК. Образувано е по касационна жалба от кмета на община Свиленград против решение № 142 от 25.02.2010 г. по адм. дело № 736/2009 г. на Хасковския административен съд. С него е отменен, като незаконосъобразен мълчаливия му отказ по молба с изх. № 2281 от 27.08.2009 г. на "Серес" АД със седалище в град София за издаване на заповед по реда на чл. 34 от ЗСПЗЗ и преписката е върната за произнасяне по направеното искане. Прави доводи за противоречие с материалния закон - отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна не изразява становище по касационната жалба. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за недопустимост на решението, като постановено по процесуално недопустима жалба. Мотивира се, че към момента на подаване на жалбата пред съда, не е изтекъл срокът за произнасяне от страна на административния орган, определен в разпоредбата на чл. 57, ал. 5 от АПК. Алтернативно счита жалбата за неоснователна, тъй като административният ред за изземване на земеделски земи се отнася за всички собственици на такива. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. Производството пред административния съд е по реда на чл. 145 от АПК във връзка с чл. 34, ал. 2 от ЗСПЗЗ. Образувано е по жалба от "Серес" АД със седалище в град София против мълчалив отказ на молбата му изх. № 2281 от 27.08.2009 г. до кмета на общината за изземване на описаните по списък земеделски имота. Твърдял е, че кметът незаконосъобразно е поискал от инициатора на производството да установи наличието на предпоставките по чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ за изземване на имотите. Съдът е приложил административната преписка, състояща се единствено от заявлението на жалбоподателя, списъка на 708 имота и писмото от 9.09.2009 г. от кмета на общината до заявителя, с което се изискват данни за лицата, ползващи ги без основание. С протоколно определение от 12.01.2010 г. е указал на търговското дружество да представи доказателства за собствеността си върху тези имоти, както и за обстоятелството, че те се ползват от други лица. С молба от 20.01.2010 г. страната е представила нотариални актове за покупка на имотите и е поискала от съда служебно да изиска от ОСЗ Свиленград информация за ползвателите, подали заявления за подпомагане по Схемите за единно плащане на площ относно факта - кои лица са заявили земите за ползване. Съдът е подходил напълно формално към спора, с който е сезиран. Дори не е обсъдил представените нотариални актове, с които жалбоподателят е счел, че удостоверява правото си на собственост. Приел е, че административният орган не е изпълнил задължението си по чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ в приложимата й редакция, обн. ДВ, бр. 10/2009 г. да изиска информация от ОСЗ. Това е отчетено от съда, като съществено нарушение на административно-производствените правила, водещо до незаконосъобразност на мълчаливия отказ за изземване на имотите. По тези съображения, съдът го е отменил и е върнал преписката на кмета на общината със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Решението е допустимо, но неправилно. Неоснователно е становището на представителя на прокуратурата за недопустимост на съдебния акт, като постановен по предсрочно подадена жалба. Наистина към момента на подаване на жалбата, за административния орган все още не е изтекъл срокът за произнасяне, уреден в чл. 57, ал. 5 от АПК. В хода на образуваното съдебно производство обаче липсва произнасяне, поради което към момента на постановяване на решението, вече е бил формиран мълчалив отказ, обуславящ допустимост на подадената жалба. При разглеждането й, съдът единствено се е позовал на неизпълнено задължение от кмета на общината по чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ - да установи неправомерното ползване, като за целта изиска служебно информация от общинската служба по земеделие. Касае се за задължение, уредено в специален закон, което безспорно следва да намери приложение в административното производство. С неговото въвеждане, законодателят е обезпечил служебно установяване на една от трите предпоставки, безусловно необходими за прилагане на административния ред за изземване на земеделските имоти от лица, които ги ползват без правно основание. За заявителя обаче остава задължението да установи наличието на първата от тях - право на собственост или ползване на съответното правно основание. Това задължение в обобщен вид се извежда и от разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от АПК. То има за цел да обезпечи попълването на административната преписка с доказателствата, необходими на компетентния орган за издаване на искания индивидуален административен акт. Страната на първо място е задължена да окаже съдействие при събирането на доказателствата. На второ място е длъжна да представи доказателствата, които се намират при нея и не се намират при административния орган. Приложени на практика, правилата означават, че инициаторът на производството е следвало да представи пред кмета поне доказателствата си за правото на собственост върху имотите, което той не е направил. За първи път такива доказателства са представени в съдебното производство. От тях само два нотариални акта - номер 25 от 11.08.2008 г. за замяната на тридесет и седем имота и № 70 от 19.08.2008 г. за замяната на девет имота легитимират "Серес" АД, като собственик. Това са общо четиридесет и шест имота от общо заявените седемстотин и осем имота. За тях са приложени нотариални актове, по които като купувач фигурира друго юридическо лице, а именно - "Земеделска земя" АД. Касае се за друг правен субект, независимо от обстоятелството, че той има същото седалище и адрес на управление. Жалбоподателят дори пред съда не е установил идентичността между двете дружества или настъпила правоприемственост. Поради това жалбата му, се явява неоснователна. Като я е уважил, съдът е постановил решение, противоречащо на материалния закон, което е неправилно и подлежи на отмяна. След като жалбоподателят не е изпълнил задължението си да докаже в административното производство своите права върху претендираните за изземване имоти, мълчаливият отказ се явява законосъобразен. Жалбата срещу него е неоснователна и подлежи на отхвърляне. Водим от гореизложеното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,