Решение № 15209 от 30.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9328/2012 г.

Решение № 15209 от 30.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9328/2012 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Георги Атанасов Камишев и Мария Йорданова Камишева, двамата от гр. Асеновград, против Решение № 1177/17.05.2012 г. по адм. дело № 272/2012 г. на Административен съд - Пловдив, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответникът - началникът на РДНСК - Южен централен район, гр. Пловдив, редовно призован не се явява и не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - Пловдив е отхвърлил жалбата на Георги и Мария Камишеви, против Заповед № ДК-02-ЮЦР-613/07.11.2011 г. на началника на РДНСК-ЮЦР, гр. Пловдив, издадена на основание чл. 225, ал. 1 от ЗУТ, за премахване на незаконен строеж: "Масивна жилищна сграда", находящ се в УПИ ХIII-235 А /ПИ, с идентификатор № 02974.11.636/ кв. 28 по плана на с. Бачково, община - Асеновград, област - Пловдив, като извършен без необходимите строителни книжа по чл. 137, ал. 3 и чл. 148, ал. 1 от ЗУТ, като неоснователна. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че съществуващата в имота паянтова жилищна сграда със застроена площ от 63 - 64 кв. м, по плановете от 1928 г. и 1993 г. е погинала, в резултат на възникнал на 16.11.2004 г. пожар, след което на нейно място е изградена процесната масивна жилищна сграда, без каквито и да са строителни книжа, каквито се изискват съгласно чл. 137, ал. 3 и чл. 148, ал. 1 от ЗУТ. Липсата им определя строежа като незаконен, на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, поради което заповедта за премахването му е материално законосъобразна. Освен това е намерил за недоказани доводите на оспорващите, за наличието на "търпим строеж" при условията на § 16, ал. 2 от ПР на ЗУТ, като възпрепятстващ премахването му, както и че за строежа са приложими разпоредбите на чл. 147 и чл. 151 от ЗУТ, позволяващи строителство без инвестиционен проект и/или без разрешение за строеж. Решението по своя резултат е правилно. Предмет на заповедта по чл. 225, ал. 1 от ЗУТ, е незаконен строеж: "Масивна жилищна сграда", построена в УПИ ХIII-235А /ПИ с идентификатор № 02974.11.636 по одобрената КК и КР/, в кв. 28 по плана на с. Бачково, община - Асеновград, с извършител - двамата касатори. От описанието на строежа по съставените констативни актове № 262 и 262-А/29.06.2011 г. на РДНСК - сектор - Пловдив, е установено, че сградата е масивна като конструкция, на един етаж, с избено помещение, с размери 72 кв. м, покрита с двускатен покрив от дърво и керемиди, който строеж е извършен в периода 2004-2005 г. Установено е от съдебно-техническата експертиза и скиците към нея по предходни планове, че в същия имот е съществувала полумасивна / паянтова жилищна сграда, с площ от 63 - 64 кв. м, която е била заснета още с първия регулационен план от 1928 г. като 2Ж, на същото място и в почти същите размери, като процесната. В КРП на селото от 1993 г., изменен през 1994 г., сградата е заснета като 2/1 ПМЖ, на същото място, както и по кадастралния план от 2004 г., изменен 2008 г., с идентификатор 02974.11.636.1 - масивна сграда, на един етаж, със ЗП 64 кв. м. Налице са и данни, че на 16.11.2004 г. в къщата е възникнал пожар, от който са унищожени покривната конструкция - 80 кв. м и цялата къща с всичкото обзавеждане и покъщнина. Пред касационната инстанция е представена служебна бележка от 30.05.2012 г. на началника на РСПБЗН - Асеновград, с която е допълнено, че при пожара на 16.11.2004 г. от процесната къща са унищожени покривната конструкция - 80 кв. м и цялата горима част от нея - дограма, каратаван, покъщнина и обзавеждане, без зидовете от каменна зидария и избата на къщата - около 30 кв. м под първия етаж. При тези данни спорен остава въпросът, след пожара в къщата на 16.11.2004 г., какво строителство са извършили касаторите в имота си, на мястото на паянтовата/полумасивна къща - изцяло нов масивен строеж, поради погиване на къщата, или основен ремонт, респ. реконструкция на къщата, по смисъла на § 5, т. 42 и т. 44 от ДР на ЗУТ. Първоинстанционният съд, на база удостоверението от 13.12.2004 г. на началника на РСПАБ - Асеновград, което не е било оспорено от страните, е приел, че след пожара, в резултат на погиването й, е налице нов строеж на къщата по § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, за който няма издадени строителни книжа - инвестиционен проект и разрешение за строеж, поради което строежът е незаконен. Касационният съд намира, че изводите на решаващия съд за наличие на незаконен строеж са правилни. Това следва от установените данни за пожара и последиците от него върху съществуващата до този момент жилищна сграда, а именно цялостно погиване на къщата, в едната хипотеза /установена пред решаващия съд/ и частично погиване, в другата хипотеза /установена пред касационния съд/. Касационният съд счита, че и в хипотезата на частично погиване на сградата, за извършените от касаторите строително-монтажни работи по възстановяването й, са били необходими строителни книжа, тъй като тези СМР представляват основен ремонт и/или реконструкция, които се приравняват на строеж по § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, а не текущ ремонт, както се поддържа от касаторите. Естеството на извършеното строителство по възстановяване на къщата е свързано с възстановяване/замяна на конструктивни носещи елементи, видно от описанието й като масивна спрямо предишната й конструкция. Тази промяна в конструкцията на къщата, представлява основен ремонт или реконструкция, по смисъла на § 5, т. 42 и т. 44 от ДР на ЗУТ, а не текущ ремонт по т. 43. Поради това и изключението на чл. 151 от ЗУТ е неприложимо. От изложеното следва, че извършеният строеж законосъобразно е определен като незаконен, на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. В случая неоснователно се поддържа приложимост на § 16, ал. 2 от ПР на ЗУТ, т. е. наличие на "търпим строеж". Разпоредбите на § 16, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ПР на ЗУТ предвиждат изключения за премахване на строежите, за които няма издадени строителни книжа, при определени кумулативно дадени предпоставки, една от които е строежът да е реализиран до 07.04.1987 г. /по ал. 1/, да е започнал в п-да 8.04.1987 г. - 30.06.1998 г. /по ал. 2/ и да е започнал след 30.06.1998 г., но неузаконен до обнародване на ЗУТ - 02.01.2001 г. /по ал. 3/, като в този случай се изисква и декларация от собственика, подадена до одобряващия орган в 6-мес. срок от обнародване на ЗУТ. При установените данни за времето на извършване на процесния строеж, а именно след пожара, в периода 2004 - 2005 г., законосъобразно е прието, че същият не отговаря на условието по ал. 1 и ал. 2 от тази разпоредба, а именно строежът да е извършен до 07.04.1987 г. и да е започнал в п-да 1987 - 1998 г. Той не отговаря и на посочените условия по ал. 3, поради което правилно е прието, че не е "търпим строеж". Съдът не е изследвал за наличието на останалите предпоставки за търпим строеж, залегнали в § 16, но това не е и било необходимо предвид установените данни за липсата на една от тях, при условията на кумулативност. Като правилно и законосъобразно обжалваното решение следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение