Решение № 16631 от 5.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3938/2019 г.

Решение № 16631 от 5.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3938/2019 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 90, ал. 3 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Образувано е по касационна жалба, подадена от М. Хабиби, [гражданство], с ЛНЧ [номер], срещу Решение № 112 от 26.02.2019 г., постановено по адм. д. № 1236 по описа на Административен съд - Хасково (АС - Хасково) за 2018 г. С обжалваното съдебно решение е отхвърлена жалбата на настоящата касационна жалбоподателка против Решение № 12611 от 20.06.2017 г., издадено от председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ), с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ й е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. В касационната жалба се релевират доводи за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че съдът не обсъдил всички правнорелевантни факти и обстоятелства, относими към личното положение на касационната жалбоподателка и нейната бежанска история. Поддържа се становище, че били изложени формални съображения, които са изцяло заимствани от съдържанието на оспорения индивидуален административен акт и не представляват надлежно мотивиране на съдебния акт. Съдът не съобразил, че касационната жалбоподателка търси спасение в България, а не по-добър стандарт на живот. Не е взета предвид достоверна информация за Афганистан и Иран, доколкото справките, приобщени по делото, са от 2017 г. Съдът не санкционирал неизпълнението на задължението на административния орган да изложи подробни аргументи относно ситуацията в държавата на произход. Последното е основание за отмяна на административното решение и връщането на преписката на административния орган за ново произнасяне. Иска се отмяната на първоинстанционния съдебен акт. В съдебното заседание пред настоящия съд касационната жалбоподателка се явява лично и се представляват от адв. Димитров, който от нейно име поддържа жалбата. По същество иска уважаване на жалбата. Обръща внимание, че евентуалното връщане на М. Хабиби в страната й по произход [държава] би довело до пагубно за нейното съществуване положение. Сочи, че за сама [пол], [семейно положение], [народност] по произход, при порядките на живот в тази ислямска държава, е немислимо и непосилно да живее там. Твърди, че в Афганистан Хабиби няма право да се движи сама по улиците без мъж придружител, няма право да работи и възможност да съществува нормално, и има опасност за живота й от посегателства, породени от силно религиозното разбиране за правата на жените. Наред с това, при евентуалното й връщане в Иран, като се вземе предвид нейната принадлежност, Хабиби ще бъде подложена на репресия и нечовешко отношение. Ответникът - председателят на ДАБ не представя писмен отговор на касационната жалба. В съдебното заседание пред настоящия съд не се явява, но се представлява от упълномощен юрисконсулт, който от негово име оспорва касационната жалба и моли обжалваното съдебно решение да остане в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Обжалваното първоинстанционно решение е постановено в производство по чл. 226 АПК. Установява се, че с Решение № 15216 от 7.12.2018 г., постановено по адм. д. № 546 по описа на Върховния административен съд за 2018 г. е било отменено Решение № 753 от 16.11.2017 г., постановено по адм. д. № 853 по описа на АС – Хасково за 2017 г., с което по жалбата на М. Хабиби е било отменено Решение № 12611 от 20.06.2017 г. на председателя на ДАБ и преписката е била върната на този административен орган за ново произнасяне при съобразяване на задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона, дадени с решението. С отменителното решение на Върховния административен съд са дадени указания за разглеждане на делото по същество след обсъждане на релевантните факти и обстоятелства – бежанската история и актуалната информация за страната на произход. При новото разглеждане на делото и постановяване на обжалваното решение, съдът приел, че спорният административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на установената форма и на изискванията за съдържание. Направил извод, че при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, за което конкретно се обосновал като дал отговор на направените от Хабиби възражения във връзка с осъществената пред административния орган процедура. Съдът приел също така, че оспореното решение е съответно на материалния закон. Във връзка с извършената преценка относно законосъобразността на отказа за предоставяне на бежански статут съдът се мотивирал, че в бежанската история на настоящата касационна жалбоподателка няма нито един обоснован фактически довод за проявен спрямо нея акт на преследване от страна на официалните власти в Иран или Афганистан, която държава се явява такава по произход на лицето, търсещо закрила или от друга организация. Проблемите с талибаните не били конкретизирани, като не се споменава за конкретни лични или срещу член на семейството на лицето заплахи. Сочените от Хабиби причини за напускане на Иран и нежеланието й да се върне в Афганистан поради твърдените в първоинстанционната жалба причини не били достатъчни, според първоинстанционния съд, за предоставяне на статут на бежанец. Съдът намерил за законосъобразна и преценката на административния орган за неоснователност на искането за предоставяне на хуманитарен статут. Мотивирал се, че кандидатът за закрила не навежда като причина за напускането на Иран и за нежеланието за завръщане в Афганистан наличието на опасност Хабиби да бъде осъдена на смъртно наказание или екзекуция, да бъде подложена на изтезание, на нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Съдът споделил и извода на председателя на ДАБ за неприложимост на разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Въз основа на данните по делото относно положението в Иран и Афганистан приел, че въпреки проявите на въоръжени сблъсъци в тези страни, не са налице данни за въоръжени конфликти, които да обхващат цялата им територия, поради което положението не може да се приеме за достигащо такава степен на безогледно насилие, което го определя за такова с характер на въоръжен конфликт, респективно да се приеме приложимо тълкуването на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета (отм.); , дадено с Решение от 17.02.2009 г. на СЕС по дело С-465/07. В този смисъл съдът приел, че не се обосновава извод, че цивилно лице поради самия факт на пребиваване на територията на Иран или Афганистан е изложено на реална опасност да претърпи тежки и лични заплахи. В допълнение съдът намерил за законосъобразен и извода, че не са налице основанията, визирани в чл. 9, ал. 6 и ал. 8 ЗУБ. Като обсъдил данните от приобщените по делото справки за положението в Иран и Афганистан, съдът приел, че спорното решение не страда от пороци, които да налагат отмяната му. В заключение отхвърлил жалбата. Решението е валидно и допустимо, но е неправилно. Първоинстанционният съд е сезиран с жалба от М. Хабиби, [гражданство] против Решение № 12611 от 20.06.2017 г., издадено от председателя на ДАБ, с което й е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. Още в жалбата си до АССГ М. Хабиби е посочила, че положението на жените в Афганистан е до такава степен тежко и характеризиращо се с драстично ограничаване на основните човешки и граждански права, че съставлява унизително отнасяне по смисъла на чл. 3 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Въз основа на подробно разясняване досежно ситуацията, в която са поставени жените в Афганистан, М. Хабиби е направила твърдение, че те представляват обособена социална група. Оплакала се е също така, че административният орган не е взел под внимание факта, че е от [произход], а не от мнозинствения пущунски етнос. Въпреки така изложените в жалбата срещу спорното административно решение твърдения, първоинстанционният съд не е извършил преценка на ситуацията в държавата на произход на М. Хабиби – [държава] в контекста на положението на жените там и евентуалното връщане на касационната жалбоподателка в тази страна. Впрочем, такава не е направена и от административния орган – председател на ДАБ в обжалваното решение. Съгласно чл. 75, ал. 2 ЗУБ при произнасяне по молбата за международна закрила се преценяват всички относими факти, декларации или документи, свързани с личното положение на молителя, с държавата му по произход или с възможността да се ползва от закрилата на друга държава, чието гражданство би могъл да придобие. Като съобрази фактите, посочени в т. 7 от представените в касационното производство Насоки на ВКБООН за определяне на критериите за оценка на нуждата от международна закрила на търсещи закрила лица от Афганистан, според настоящия съдебен състав, необсъждането на положението на Хабиби, която не е омъжена и е без баща, тъй като същият е починал, свидетелства за допуснато от административния орган съществено нарушение на административнопроизводствените правила при вземане на оспореното решение. Като не е отчел това и на свой ред също не е извършил такава преценка, първоинстанционният съд е допуснал нарушение на материалния закон, което се явява основание за отмяната на обжалваното съдебно решение. На отмяна поради допуснатото съществено нарушение на административнопроизводствените правила подлежи и спорното решение на председателя на ДАБ, на когото административната преписка следва да се върне за ново произнасяне по молбата на М. Хабиби с вх. № 105450 - 3898 от 22.08.2016 г. по описа на Дирекция "Миграция", РЦ - Елхово. При новото произнасяне административният орган следва да обсъди положението на Хабиби, която се явява жена без мъжка подкрепа в Афганистан, поставящо я в положението на лице, което принадлежи към обособена социална група. Наред с това, административният орган следва да има предвид, че при неоснователност на молбата за закрила поради липса на конкретни основания по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, даващи право на бежански или хуманитарен статут, е длъжен да се мотивира относно принципа за забрана за връщане, залегнал в чл. 4, ал. 3 ЗУБ, въведен с чл. 33, ал. 1 от Конвенцията за статута на бежанците, който е длъжен да спазва. С оглед произнасяне по молбата, органът следва да събере информация и обсъди обстановката в страната на произход на молителката - [държава] и личното положение на Хабиби във връзка с това. Задължение на административния орган е да обсъди последствията, които биха били налице за нея в случай на връщането й там. В зависимост от тази преценка и едва след това, административният орган следва да изложи съображения явява ли се за Хабиби Иран държава, чието гражданство би могла да придобие (чл. 75, ал. 2, изр. първо АПК) или въобще трета сигурна държава. При това органът следва да обсъди всяка от предпоставките по § 1, т. 9, б. а - д от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗУБ, респективно да мотивира наличието на предпоставката по чл. 75, ал. 2, изр. първо АПК. Нито от спорното решение на председателя на ДАБ, нито от решението на първоинстанционния съд става ясно дали ситуацията в Иран, където Хабиби е пребивавала преди пристигането си в България е обсъдена в качеството й на "трета сигурна страна" за Хабиби по смисъла на пар. 1, т. 9 от ДР на ЗУБ или с оглед възможността Хабиби да се ползва от закрилата на друга държава (Иран), чието гражданство би могла да придобие (чл. 75, ал. 2, изр. първо АПК). Такава яснота е необходимо да се съдържа в акта, който председателят на ДАБ ще постанови след връщане на преписката за произнасяне. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо предл. второ и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение