Решение № 15433 от 17.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6586/2014 г.

Решение № 15433 от 17.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6586/2014 г., V о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на заместник - директора на Главна дирекция "Национална полиция" (поддържана от директора на Главна дирекция "Охранителна полиция") срещу решение № 1870 от 24.03.2014 г., постановено по адм. дело № 10993/2013 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отменена негова заповед № З-7935/21.10.2013 г. за отказ от снемане на полицейска регистрация на Светослав Димитров Трайков, извършена на основание чл. 59 от ЗМВР (отм.) и преписката е върната на органа за произнасяне съобразно дадените указания. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон. Ответникът Трайков не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Настоящата инстанция намира жалбата за процесуално допустима, а разгледана по същество за основателна. Съображенията са следните: Фактическата обстановка е правилно установена от АССГ, но изводите му не се споделят. От приложените по делото писмени доказателства е безспорно, че образуваното срещу Трайков наказателно производство за престъпление по чл. 343б от НК е приключило със споразумение по НАХД № 1612/2010 г. и е влязло в сила на 30.03.2010 г., като лицето е било реабилитирано по право на основание чл. 88а от НК. В оспореният съдебен акт административният орган сочи основания за правилност на полицейската регистрация по смисъла на чл. 59, ал. 1 от тогава действащия ЗМВР и липса на такива за заличаване на същата, като се позовава на разпоредбата на чл. 160, ал. 2 от ЗМВР (отм.). Правният спор е дали настъпилата по право реабилитация е основание за снемане от полицейска регистрация. В чл. 59 от отменения ЗМВР е предвидено полицейските органи да регистрират лицата, които са привлечени като обвиняеми за извършено умишлено престъпление от общ характер, като държавните органи, осъществяващи наказателното производство, са длъжни да предприемат необходимите мерки за извършване на регистрацията от полицейските органи. Същността на регистрацията е вид обработване на лични данни за тези лица, която се осъществява при условията на този закон и без съгласието им. Целта на полицейската регистрация е посочена в чл. 160, ал. 1 от ЗМВР, като данните от нея се използват само за предотвратяване и разкриване на престъпления или за дейности, свързани със защитата на националната сигурност и обществения ред. Основанията за снемането й са пет, изчерпателно посочени в чл. 160, ал. 2 от ЗМВР: регистрацията да е извършена в нарушение на закона; наказателното производство да е прекратено, с изключение на случаите по чл. 24, ал. 3 от НПК; да е налице влязла в сила оправдателна присъда; лицето да е освободено от наказателна отговорност и да му е наложено административно наказание; лицето да е починало. Сред тези хипотези липсва настъпване на реабилитация по право, тъй като целта на реабилитацията като институт на наказателното право и целта на полицейската регистрация като институт на административното право са различни. Полицейската регистрация е последица не на осъждането на лицето с влязла в сила присъда, а на извършването на деянието, поради което и настъпването на реабилитация не е основание за снемане от полицейска регистрация, като и в новия ЗМВР петте хипотези за заличаването й са буквално възпроизведени в чл. 68, ал. 6. Предвид изложеното неправилно и в нарушение на материалния закон съдът е уважил жалбата на Трайков като основателна. За яснота следва да се посочи, че друг би бил правният резултат, ако спорът касаеше отказ от заличаване на лични данни на лицето, обработвани в информационните фондове на МВР на друго основание, например по повод конкретни заявителски материали. Това съхраняване не може да бъде неограничено във времето и затова безспорно относима в тези случаи е разпоредбата на чл. 159, ал. 6 във вр. ал. 5 от ЗМВР. Предвид изложеното решението следва да се отмени като незаконосъобразно и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което жалбата срещу оспорения отказ да бъде отхвърлена. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,