Решение № 254 от 25.05.2010 г. на ВКС по н. д. № 192/2010 г.

Решение № 254 от 25.05.2010 г. на ВКС по н. д. № 192/2010 г., III н. о., НК, докладчик съдията Вероника Имова Делото е образувано по КАСАЦИОННИ ЖАЛБИ както следва: от адвокат Р служебен з. на подсъдимия М. Я. И.; от подсъдимия Г. И. Г., чрез упълномощен з. - адвокат Б; от адвокат Х служебен з. на подсъдимия Б. Б. Й.; от подсъдимия Х. С. П., чрез адвокат Е служебен защитник.

Посочените касационни жалби са подадени срещу присъда № 1/4.01.2010 г. вр. с по ВНОХД № 295/09 г. на Великотърновския апелативен съд, с която е отменена присъда № 67/19.06.2009 г. по н.о.х.д. № 222/08 г. на Плевенския окръжен съд.

От съдържанието на касационната жалба на подс. И. се извежда нарушение на закона, с искане за оправдаване по обвинението. Твърди се, че деянията не са извършени виновно, защото И. не е знаел за неистинността на банкнотите.

В касационната жалба на подсъдимия Г се изтъкват нарушения на закона и съществени процесуални нарушения. Въззивният съд е нарушил правилата за проверка и оценка на доказателствата и е направил неправилни изводи за деянията и авторството им от подсъдимия, като иска оправдаване по обвинението.

Същите касационни основания и данните, които ги подкрепят, са изтъкнати и в жалбите на подсъдимите Й. и П. Искат оправдаване по обвиненията.

В съдебно заседание подсъдимият М не се явява, редовно призован. В лично получената от него призовка, писмено е заявил, че не желае да участва в касационното производство. За него адвокат Р поддържа жалбата с доводи че участието в деянието и вината на подсъдимия са недоказани.

Подсъдимият Г. Г. не се явява редовно призован. Заявил е че няма да участва в касационното производство. За него адвокат Б поддържа жалбата с доводи за оправдаване на подсъдимия, поради неучастието му в инкриминираните деяния.

Подсъдимият Б. Й. редовно призован по смисъла на чл. 353, ал. 3 НПК не се явява. Вместо него, адвокат Х поддържа жалбата с искане за оправдаване на подсъдимия.

Частният обвинител и граждански ищец И. И. се явява лично със становище за правилност на въззивната присъда и за оставянето й в сила.

ПРОКУРОРЪТ ОТ ВКП дава заключение за неоснователност на жалбите.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД провери данните по делото, становищата и доводите на страните и в пределите на касационна проверка, прие следното:

КАСАЦИОННИТЕ ЖАЛБИ са НЕОСНОВАТЕЛНИ.

С атакуваната ВЪЗЗИВНА присъда № 1/4.01.2010 г. по ВНОХД № 295/09 г. на Великотърновския апелативен съд е отменена присъда № 67/19.06.2009 г. по н.о.х.д. № 222/08 г. на Плевенския окръжен съд, с която подсъдимите М. Я. И., Б. Б. Й. и Х. С. П. са признати за невиновни и са оправдани за престъпления по чл. 244, ал. 1, вр. с чл. 243, ал. 1, вр. вр. с чл. 26 от НК, както и по чл. 210, ал. 1, т. 2, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26 от НК, а за подс. И. по чл. 211 НК. Подсъдимият Г. И. Г. е признат за виновен по чл. 244, ал. 1 във вр. с чл. 243, ал. 1 във вр. с чл. 26 от НК и вр. с чл. 54 НК е осъден на две години лишаване от свобода, като е оправдан по това обвинение за деяние по отношение на един брой банкнота, представляваща неистински паричен знак, с неизвестна серия и номер както е оправдан и по обвинението във връзка с чл. 20 от НК. Признат е за виновен и по чл. 211 , предл. последно във вр. с чл. 209, ал. 1 във вр. с чл. 26 във вр. с чл. 29, ал. 1 буква "а" от НК във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК като е осъден на две години лишаване от свобода. Признат е за невиновен да е извършил деянието по чл. 210 НК, при условията на предварителен сговор с останалите подсъдими, както и да е причинил имотна вреда на пострадалия Н. П. за разликата в сумата от 460 лв. до 440 лева. На основание чл. 23 НК, на подсъдимия Г е наложено наказание от две години лишаване от свобода, при режим строг, в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. На основание чл. 68, ал. 1 от НК е постановено да изтърпи и наказание в размер на една година лишаване от свобода, наложено по н.о.х.д. № 200/03 г. на Районен съд, гр. Л.. Осъден е да заплати на пострадалия П. обезщетение от 240 лв. за имуществените вреди от деянието, ведно със законната лихва от датата на деянието, до окончателното изплащане на сумата.

След отмяната на горната присъда, е постановена НОВА ПРИСЪДА, съгласно чл. 336, ал. 1, т. 2 НПК, с която подсъдимите са признати за виновни, както следва:

• подсъдимият М. Я. И., е признат за виновен, че в с. Ч., област Плевен, при продължавано престъпление и в съучастие с подсъдимите Б. Б. Й., Х. С. П. и Г. И. Г. като съизвършител на 22.11.2006 г., е прокарал в обръщение неистински парични знаци - банкноти от 20 лв. - 7 броя, серия АЛ № 2717548; 8 броя, серия АР № 4824875; 7 броя, серия АР № 1712729 и 1 брой, с неизвестна серия и номер, като знаели, че са неистински, и като помагач, на 24.11.2006 г. в с. С., област Плевен, в съучастие със същите лица, е прокарал в обръщение неистински парични знаци - банкноти от 20 лева: 4 бр. серия АЛ 2717548; 3 бр. серия АР 1712729; 1 бр. серия АП 0746044 и 1бр. серия АР 4824875, като е знаел, че те са неистински, поради което и на основание чл. 244, ал. 1, вр. чл. 243, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 и ал. 4 вр. чл. 26 и вр. чл. 36 и 54 от НК е осъден на две години лишаване от свобода.

• подсъдимите Б. Б. Й., Х. С. П. и Г. И. Г., всеки от тях, поотделно, е признат за виновен в това, че в съучастие помежду си, първият като извършител и като помагач на подс. М. И., а другите двама, само като помагачи на подс. М. И. / действал с тях в съучастие, като извършител/, при продължавано престъпление на 22.11.2006 г., в с. Ч., област Плевен, са прокарали в обръщение неистински парични знаци - банкноти от 20 лв.: 7 бр. серия АЛ № 2717548, 8 бр. серия АР № 4824875, 7 бр. серия АР № 1712729 и 1 бр. с неизвестна серия и номер, като знаели, че са неистински, и на 24.11.2006 г. в с. С., област Плевен, са прокарали в обръщение неистински парични знаци - банкноти от 20 лв.: 4 бр. серия АЛ 2717548, 3 бр. серия АР 1712729, 1 бр серия АП 0746044 и бр. серия АР 4824875, като знаели, че са неистински, поради което и на основание чл. 244, ал. 1 пр. З вр. чл. 243, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 и ал. 4 само за подс. Й., а за подс. П. и Г. вр. с чл. 20, ал. 4 НК, а за всички и във вр. чл. 26, ал. 1 НК и чл. 36 и 54 от НК са осъдени както следва: подсъдимият Й две години лишаване от свобода; подс. П. на една година и осем месеца лишаване от свобода; подсъдимият Г. на две години лишаване от свобода.

• подсъдимите М. Я. И., Б. Б. Й., Х. С. П. И Г. И. Г. СА признати за виновни в това, че при продължавано престъпление и в съучастие като съизвършители, за времето от 22-24. 11.2006 г. в с. Ч. и с. С., с цел да набавят всеки от тях за себе си и за другиго имотна облага, възбудили и поддържали заблуждение у Н. Б. П. и у И. Г. И. и с това причинили имотна вреда на първия в размер на 460 лв., а на втория, в размер на 240 лв., като деянието е извършено при опасен рецидив за подсъдимите М. И. и Г. Г., поради което и на основание чл. 209, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2 е вр. с чл. 26, ал. 1 НК за подсъдимите Б. Й. и Х. П. и на основание чл. 211 пр. последно, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК, вр. чл. 26, вр. чл. 29, ал. 1 б"А" и "Б" НК за подсъдимите М. И. и Г. Г. и вр. с чл. 36 и чл. 54 НК за всеки от четиримата, са осъдени както следва: М. И. на три години лишаване от свобода; Б. Й. на две години лишаване от свобода; Х. П. на две години лишаване от свобода; Г. Г. на три години лишаване от свобода.

• подсъдимите М. Я. И., Б. Б. Й., Х. С. П. И Г. И. Г. са признати за невиновни и са оправдани, всеки от тях, по първоначалното обвинение по чл. 211 пр. последно, вр. чл. 210, ал. 1, т. 2 вр. 209, ал. 1 от НК за подсъдимите И. и Г. и по чл. 210, ал. 1, т. 2 вр. 209, ал. 1 от НК за Й. и П.;

• на основание чл. 23 от НК, на всеки от четиримата подсъдими е определено общо, най-тежкото наказание, както следва: на подсъдимия М. Я. И. в размер на три години лишаване от свобода, което да изтърпи при строг режим по чл. 61 от ЗИНЗС, в затвор или затворническо общежитие от закрит тип; на подсъдимия Г. И. Г. му е наложено общо най-тежкото наказание от три години лишаване от свобода, при режим "строг", в затвор или затворническо общежитие от закрит тип; на Б. Б. Й. му е определено общо най-тежкото наказание - две години лишаване от свобода, което на основание чл. 66 НК е отложено за изпълнение за срок от четири години, считано от влизане на присъдата в сила; на Х. С. П. е наложено общо най- тежкото наказание в размер на две години лишаване от свобода, което да изтърпи, по чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС, при първоначален строг режим, в затвор или затворническо общежитие от закрит тип;

Подсъдимите са осъдени да заплатят солидарно на И. Г. И. сумата от 240 лв., представляваща обезщетение за имуществените вреди от деянието, ведно със законната лихва, считано от датата на деянието - 24.11.2006 г., до окончателното й изплащане.

Веществените доказателства 34 броя неистински банкноти в копюри по 20 лв. след влизане в сила на присъдата е постановено да бъдат унищожени. Присъдени са и разноските по делото.

Жалбите и на четиримата подсъдими съдържат общи оплаквания по наведените касационни основания . Изводимо от съдържанието им е твърдението, че въззивната инстанция е дала неправилна оценка на доказателствата, поради което констатациите й за участието на подсъдимите в извършване на инкриминираните деяния са в нарушение на правилата за формиране вътрешното убеждение на съда и изводите за съставомерност на деянията под признаците на инкриминираните, са неправилни. Тези твърдения не се подкрепят от данните по делото.

Проверката и оценката на доказателствените източници е направена съгласно правилата на чл. 107 НПК. Не е нарушено правилото по чл. 14 НПК, защото решенията на съда се основават на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото.

Основният довод в жалбите, че подсъдимите не са знаели за неистинските парични знаци и поради това, прокарването им в обръщение при сключените от тях сделки, не било извършено виновно и затова не е престъпно, не намира опора в доказателствата. ВКС изцяло споделя аргументите на въззивната инстанция в мотивите на присъдата.

Знанието на всеки от четиримата подсъдими за естеството на паричните знаци и тяхната неистинност е установено при анализа на събраните по делото доказателствени източници. ВТАС е изложил убедителни мотиви в тази насока, които ВКС споделя.

Възможността подсъдимите да са съзнавали неистинността на банкнотите към момента на извършване инкриминираните деяния е изведена от анализа на обясненията на всеки от подсъдимите и проверката им с данните от показанията на свидетелите П., К., Г., Ц., Д. Изяснена по делото е близостта на подсъдимите помежду им, поради: живеене в едно и също населено място; подс. П. живеел в дома на Г. в с. Ч. от м. ноември 2006 г.; четиримата се придвижвали заедно с едно и също превозно средство- автомобил или каруца. При тези данни е прието, че поведението на всеки от тях е било възприемано и от останалите. В тази връзка логическият извод на съда, че снабдяването с неистинските парични знаци от подсъдимият Г е станало известно и на останалите трима подсъдими, е основан на обясненията и на четиримата подсъдими. Съдът основателно е третирал обясненията на подсъдимите освен като ценен източник на доказателствени факти, и като средство за защита в процеса. Поради това е подложил на обстойна проверка за достоверност обясненията на всеки един от подсъдимите. Отговорът в обясненията на подс. И. по отношение дейността на Й., П. и Г., е подложен на внимателен анализ на обясненията му и проверката им с останалите доказателствени източници, като показанията на пострадалите свидетели и на обясненията на останалите трима подсъдими. Противоречията в обясненията на четиримата подсъдими относно установяването на основния факт, знаели ли са за неистинността на банкнотите, с които са извършвали двете сделки, са преодоляни.

Изяснено е от обясненията на подс. И., че преди извършването на инкриминираните деяния е присъствал заедно с подс. Г. на закупуването на кон от подс. Г. "с фалшиви пари от Червен бряг" и че "парите излизат" от Г. / спр. кредитираните от съда обяснения на подс. Илиев/ . Съдът е установил от същите обяснения, че подс. Г. е дал неистински банкноти на подсъдимите Й. и П., а те са ги дали на подс. И. / спр. обясненията на подс. И. в с. з. на 3.04.09 г./. Обясненията им са съпоставени, както помежду им, така и с останалите доказателствени източници. При спазване правилата по чл. 107 НПК, въззивният съд е приел за установено от анализа на обясненията на подсъдимите Г. и И., че те са знаели за неистинността на парите, още преди закупуването на автомобила и прасето. Приетото от съда, че подсъдимите П., И. и Г. са знаели за неистинските парични знаци преди прокарването им в обръщение, т. е. преди да извършат сделките с П. и И., се основава на обясненията на подс. И., който е заявил за използвани от тях банкноти: "знам, че за прасето бяха 240 нередовни и 10 редовни..., от преди това знаех вече, че парите са фалшиви...". Фактическите констатации за авторството на инкриминираните деяния от подсъдимите са приети и от анализа на на обясненията на подс. И. и от показанията на свид. Павлов. ВТАС е приел за установено, че подс.Г. доброволно и безвъзмездно, без да спори с продавача на автомобила - свид. Павлов, веднага му е дал кон, след като П. е дошъл при него да се разправя за платеното му с неистинските пари/ спр. обясненията на подс. И. в с.з. на 3.04.09 г./ Съдът е аргументирал достоверността на обясненията на подсъдимия И, според които: " дадохме кон, за да не стане бой, ... защото дадохме фалшиви пари...", като ги е проверил с тези на пострадалия свидетел П. Съдът ги е кредитирал и след като ги е проверил и с показанията на свидетелите И. При спазването на правилата за проверка и оценка на доказателствените източници съдът е приел за установено, че и подсъдимият Й. е знаел за неистинността на парите и при двете сделки, извършени и с негово участие. Свидетелите И. и Д. са установили, че са преговаряли основно с подс. Й. и с подсъдимия Г. и без колебание са посочили подсъдимия Й. като човекът, който е държал парите и им е платил сумата от 240 лв. за покупката на прасето, с "фалшивите пари". Първоначално подсъдимият Х, както и подс. И. в обясненията си са твърдяли, че не са знаели парите да са неистински, но в съдебно заседание на 18.06 2009 г. е изяснено и съдът е кредитирал обясненията на подсъдимия Х, в които е установил, че е знаел, че банкнотите са неистински със заявеното: "Г. / за подс. Гетов/ ме заплаши, че ще ме бие, ако кажа истината за парите, че са фалшиви и че от него излизат". Въззивната инстанция е установила и съдържанието на вината и авторството на деянията и от подсъдимият Г. В мотивите на присъдата е опровергана като несъстоятелна тезата на подсъдимия Г защитата му, че бил узнал за неистинските пари едва след като е извикан в РПУ . По делото, както вече се посочи в мотивите, е установено от обясненията на И., че Г. е купил кон в гр. Ч. бряг с "фалшиви пари ", които са придобити от Г. Г., преди процесните деяния/ спр. обясненията на подс. И. в с.з. на 3.04.09 г./.

Следователно несъстоятелни са твърденията в жалбите и на четиримата подсъдими, че те не са автори на инкриминираните деяния. От показанията на свид. Павлов е установено, че и четиримата подсъдими са взели участие при преговорите за закупуването на лекия автомобил от свид. Павлов на 22.11.2006 г. Установено е че плащането на договорената цена за л. а. "ВАЗ", макар и да е извършено само от подсъдимият М. И., всички подсъдими са участвали при убеждаването на П. да им продаде автомобила "ВАЗ" и са преговаряли за цената. Системата от техните синхронизирани действия е очертана във фактите, че подсъдимият П. е предал неистинските банкноти на подсъдимия И, а той ги е предал на продавача - свид. Павлов. Установено е, че подс. Г. Г. от своя с., е взел участие в преговорите за покупко-продажбата и при договарянето за цената на лекия автомобил "ВАЗ", - обещал е още 40 лева, които не достигали за договорената цена от 460 лева, платена с неистинските банкноти . При втората сделка- на 24.11.2006 г. - закупуването на прасето от свид. И., е установено че всички подсъдими са преговаряли със свидетеля заедно за вещта и за цената, като парите отново са им предоставени от подс. Гетов. Свидетелката Д. е изяснила, че и четиримата подсъдими са участвали при преговорите за покупката на вещта и определяли цената. Нейните показания са ценени като достоверни и безпристрастни относно поведението на всеки един от подсъдимите, поради пълната й неангажираност към тезата на която и да е с. в процеса.

От заключенията на СТЕ-зи, приобщени по реда на чл. 283 НПК / спр. СТЕ-зи на л. 29-л. 48 от досъд. произв./ е установено, че банкнотите с които са извършени двете сделки от подсъдимите, са приобщени като веществени доказателства, предоставени с протоколи за доброволно предаване от пострадалите - свидетелите П/ спр. на л. 7 от т. 1 и на л. 7 от т. 2 от досъдебното производство/. Изяснено е, че те са неистински парични знаци от по 20 лв., с емисия от 1999 г., от които 8 бр. серия АР № 4824875, 7 бр. серия АР № 1* бр. серия АЛ № 1* и 1 бр. с неустановена серия и номер, 1 бр. серия АП № 0* бр. серия АЛ 2717548, 1 бр. серия АР 482475 и 3 бр. серия АР

1. Според заключението на СТЕ, те са изработени чрез копиране с използване на компютърно пишещо устройство - цветен принтер и не са законно платежно средство.

При тези данни, законът е приложен правилно.

Правилна е квалификацията на деянието по първото обвинение, под признаците на състава на чл. 244, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 243, ал. 1 от НК, вр. с чл. 26 НК. ВКС намира, че изводите за формата на съучастие на четиримата подсъдими при осъществяване престъпната дейност по чл. 244 НК не са в съответствие с правилното приложение на закона. Данните по делото определят формата на съучастието им като съизвършителство, по чл. 20, ал. 2 НК, а не каквато е съгласно повдигнатото им и внесено в съда обвинение и възприета от съда форма на съучастие, в ролята и на помагачи за някои от подсъдимите, в различни комбинации, при извършване на деянията в рамките на продължаваното престъпление . В настоящото производство, при действието на принципа за невлошаване положението на подсъдимите, това нарушение на закона - допуснато в тяхна полза, не може да бъде отстранено по този ред от касационната инстанция .

Правилни са изводите на съда за отговорността на подсъдимите и по обвинението за престъпление по чл. 209, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. с чл. 26 НК. Всеки от тях, при общ пряк престъпен умисъл е участвал във възбуждане и поддържане на заблуждение у свидетелите П, със създаването на неверни представи за действителното фактическо положение, че паричните знаци, с които са им заплатени процесните вещи, са истински. В резултат, са постигнали престъпната си цел - да си набавят имотна облага, като са мотивирали свидетелите да се разпоредят с имуществото си, с което разпоредително действие им е причинена имотна вреда.

ВКС споделя всички аргументи в мотивите на присъдата и по отношение приетите за установени фактически данни и изводите въз основа на тях при индивидуализацията на наказанията на всеки от подсъдимите/ спр. л. 86-л. 88 от мотивите на присъдата/ . Наказанията им са определени при спазване правилата на чл. 36 и чл. 54 НК. В размера на наказанията, определен в рамките на предвиденото в санкционната част на инкриминираните престъпни състави, е отчетена конкретната степен на обществена опасност на всеки един от подсъдимите и предвид приноса при осъществяването на общата престъпна дейност. Изводите за начина на изпълнението на наказанията са съобразени с нормите на Общата част на НК и със ЗИНЗС.

Гражданският иск е уважен при спазване разпоредбите на чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД . Причинената имуществена вреда от 240 лева е доказана съставомерна последица от деянието по чл. 209 НК и законосъобразно е присъдена на ищеца, при солидарната отговорност на подсъдимите за заплащането й, ведно с поисканата законна лихва върху тази сума от датата на деянието.

При тези данни, ВКС не намери касационни основания за отмяна или изменяване на присъдата, която като правилна следва да бъде оставена в сила . Съгласно чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, трето наказателно отделение