Решение № 9406 от 6.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15082/2009 г.

Решение № 9406 от 6.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15082/2009 г., III о., докладчик съдията Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Калинка Александрова Дерекова и Мариан Митков Маринов против решение по адм. д. № 3080/2006 г. по описа на Софийски градски съд. Искат отмяна на решението като неправилно. Жалбоподателката Калинка Александрова Дерекова твърди, че решението е необосновано и нарушава материалния закон. Не е ползвала едновременно държавно и общинско жилище, защото е била във фактическа раздяла със съпруга си към момента на издаване на настанителната заповед на областния управител № РД-04-024/15.07.2005 г., а бракоразводното решение е от 23.06.2006 г. Наемният договор е сключен на 24.03.2005 г., а не на 15.07.2005 г., както е приел съда. Въпреки оспорването не е представен оригинален договор за наем от 15.07.1005 г., поради което са нарушени процесуалните правила. В съдебно заседание представя съдебномедицинско удостоверение № 1915/2003 г. за извършен преглед на Калинка А. Дерекова - Маринова за побой над нея от 31.03.2003 г., искова молба за развод от 18.06.2003 г. и определение от 25.10.2005 г. по гр. д. № 2637/2003 г. по описа на СРС, с което е прекратено брачното дело. Жалбоподателят Мариан Митков Маринов оспорва решението като постановено при съществени процесуални нарушения и при незаконосъобразност. Като съпрузи с Калинка Дерекова са настанени в общинско жилище на 24.03.2005 г. и са отговаряла на всички условия за настаняване. С решението за развод съдът е предоставил общинското жилище като семейно на жалбоподателя и детето и друг договор за наем не е сключван. Не е ползвал държавното жилище, защото към момента на издаване на заповедта за настаняване от страна на областния управител е бил във фактическа раздяла. Ответната страна кметът на СО - район "Искър" оспорва касационните жалби като неоснователни. Към момента на издаване на заповедта за прекратяване на наемни правоотношения е издадена и заповедта на областния управител, с което е възникнало основание за прекратяване на наемно правоотношение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, III отделение, като взе предвид, че касационните жалби са подадени в срока по чл. 211 от АПК, намира същите за допустими. Разгледани по същество са неоснователни по следните съображения: Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалбите на Калинка Александрова Дерекова и Мариан Митков Маринов против Заповед № 741/14.06.2006 г. на кмета на Район "Искър СО", с която на основание чл. 46, ал. 2 от Закона за общинската собственост е прекратено наемното правоотношение с Калинка Александрова Дерекова-Маринова и членовете на семейството й, възникнало на основание заповед за настаняване № 77-К-5/ от 24.03.2005 г. на кмета на район "Искър" СО в общинско жилище, находящо се в гр. София, кв. "Дружба" бл. 15, вх. Б, ап. 23, от стая, дневна, кухня и обслужващи помещения. Мотивите са, че е налице основание по чл. 33, ал. 1, т. 6 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Столична община, защото наемателите ползват друго, държавно жилище, в което са настанени със Заповед № № РД-04-024/15.07.2005 г. на областния управител. С обжалваното решение жалбите са отхвърлени като неоснователни. Решението е правилно и следва да се остави в сила. Постановено е при спазване на процесуалните правила. Съдът е изпълнил задълженията си по чл. 41 от ЗАП (отм.), като е допуснал и обсъдил всички релевантни за спора писмени доказателства. Обосновал е решението си с установените и относими за спора обстоятелства, като е приложил правилно материалния закон. Съгласно чл. 45а от ЗОС условията и редът за установяване на жилищни нужди и за настаняване под наем в жилищата по чл. 43 и 45 определят с наредба на общинския съвет, като на основание чл. 46, ал. 1, т. 7 и ал. 2 от ЗОС наемните правоотношения се прекратяват с отпадане на условията за настаняване на наемателя в общинско жилище. Тази правна норма е възпроизведена изцяло в чл. 33, ал. 1, т. 6 от НАРЕДБА за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Столична община, приета с Решение № 466 по Протокол № 53 от 14.07.2005 г на Столичен общински съвет. Правилно съдът е приел, че след като са отпаднали условията за първоначалното настаняване в общинско жилище, уредени в чл. 5 от Наредбата, е налице основание за прекратяване на наемното правоотношение. Предвид чл. 43, ал. 1, т. 1 от ЗОС, за да бъде настанен кандидат в общинско жилище същият следва да има жилищни нужди, установени по наредбата на съответния общински съвет по чл. 45а от ЗОС. В цитираната наредба на Столичен общински съвет са посочени кумулативно дадени изисквания, конкретизирани в чл. 5, ал. 2, като в т. 2 е посочено кандидатът да не притежава жилище, вила или идеални части от такива имоти, годни за постоянно обитаване, или право на ползване върху тях, на територията на Столична община и в районите на населени места от 0 до 3 категория включително, определена в Единния класификатор на административно-териториалните и териториалните единици в Република България. Нормата е материална. Към момента на издаване на заповедта за прекратяване на наемното правоотношение в полза на жалбоподателката като служител в областната администрация е издадена заповед № РД-04-024/15.07.2005 г. на областния управител за настаняване в жилище, държавна собственост, находящ се в гр. София, ж. к."Изток" ул. "Ч. Дарвин" № 25, бл. 2, ет. 16, състоящ се от дневна, кухня, две спални и сервизни помещения и на същата дата 15.07.2005 г. е сключен и договор за наем с областната администрация. След като е установено, че при наличието на наемно правоотношение за общинското жилище, жалбоподателката и семейството й са настанени в държавно жилище по чл. 22 от ППЗДС, е налице отпадане на едно от условията за настаняване. За приложението на материалния закон са без значение фактическите отношения между съпрузите, в какъвто смисъл за оплакванията на двамата касационни жалбоподатели и дали те са живеели заедно или не. Представените в съдебно заседание пред настоящата съдебна инстанция писмени доказателства са недопустими, защото се представят извън 14-дневния срок по чл. 211, ал. 1 , вр. с чл. 213, т. 4 от АПК и не са във връзка с наведено касационно основание. Освен това са и неотносими към правилността на решението, тъй като установяват лични отношения между съпрузите, което е важно в съдебното производство пред брачния съд, но не и за настоящото съдебно производство. Без значение е дали наемният договор с общината е от 24.03. или от 15.07.2005 г., каквито твърдения се навеждат с касационните жалби, защото чл. 5 и чл. 33 от Наредбата от 14.07.2005 г. са материално правни норми. Заповедта за прекратяване на наемните правоотношения е издадена на 14.06.2006 г., към която дата жалбоподателите са съпрузи. Съгласно чл. 17, ал. 1 от НАРЕДБА за реда за придобиване, стопанисване, управление и разпореждане с общинско имущество на Столичен общински съвет (отм.) заповедта за настаняване се отнася и за всички членове на семейството. С § 1, т. 1 от Допълнителни разпоредби от НАРЕДБА за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Столична община, приета с Решение № 466 по Протокол № 53 от 14.07.2005 г на Столичен общински съвет "семейство" са съпрузите и ненавършилите пълнолетие техни деца, ако не са встъпили в брак. Следователно за правилното решаване на спора от значение са юридическите, а не фактическите отношения между съпрузите. Законосъобразността на индивидуалния административен акт се преценява към момента на издаването му. След като към момента на издаване на обжалвания административен акт е налице последващо наемно правоотношение за държавно жилище, наемателите на общинско жилище не отговарят на условията за настаняване, защото имат ползване върху държавно жилище. Като е отхвърлил жалбите съдът е постановил правилен съдебен акт. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, III отделение