Решение № 4973 от 15.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10422/2009 г.

Решение № 4973 от 15.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10422/2009 г., IV о., докладчик председателят Боян Магдалинчев Производството е по чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на Кмета на Община Смолян, против Решение № 118/17.06.2009 г. по адм. д. № 61/2009 г. на Смолянския административен съд. От съдържанието на касационната жалба може да се направи извод, че твърденията в нея са за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон - чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ. С оглед това прави искане за отмяна на същото от Върховния административен съд и вместо това постанови решение по съществото на спора, с което отхвърли като неоснователна жалбата на Лилия Георгиева Томова, срещу Заповед № 175/25. 11. 2008 г. на Кмета на Община Смолян. Ответника по жалбата в писменото си възражение от 21.03.2009 г. изразява становище за неоснователност на касационната жалба по изложените в нея съображения. Намира за правилни и обосновани изводите на административния съд, че към заповедта по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ следва задължително да бъде представено решение на техническата служба при общината, съпроводено с удостоверение и скица по чл. 13, ал. 5 и 6 от ППЗСПЗЗ, както и при съобразява с техническите изисквания за издаване на удостоверението и скицата установени в нормата на чл. 13, ал. 7 от ППЗСПЗЗ. Участвалия по делото прокурор при Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира обжалваното решение за правилно и постановено при съобразяване с влезлите преди това съдебни решени и с материалния закон. Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. По същество е неоснователна. Производството по адм. д. № 61/2009 г. на Административен съд Смолян е било образувано по жалба на Лилия Томова от Асеновград, срещу Заповед № 175 от 25.11.2008 г. на Кмета на Община Смолян, с правно основание по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ. С тази заповед в изпълнение на влезлите в сила съдебни решения по гр. д. № 737/2005 г. на Смолянския районен съд, по адм. д. № 40 и № 189/2007 г. на Смолянския административен съд и на определението на Върховния административен съд по адм. д. № 65609/2008 г. и решението на Народното събрание от 31.07.2008 г. за налагане на мораториум върху застрояването на устройствени зони, предвидени за комплексно застрояване, обн., ДВ, бр. 70/8.08.2008 г. е определил застроените площи на имот № 13 от помощния кадастрален план, участващ в УПИ I- за партиен дом, дом на съветите, съдебна палата и палата на съобщенията; кв. 6, УПИ I- за жилищно строителство, магазини, първично обслужване и жилищни групи; кв. 5, УПИ I- за жилищно строителство; в кв. 3, УПИ II- за жилищно строителство, магазини, първично обслужване, жилищни групи; кв. 2, УПИ IV - гаражи - ТП; УПИ IV - за детски комплекс, дом и ясли; кв. 2, УПИ I- озеленяване и улична регулация; УПИ I - музей, картинна галерия и библиотека кв. 15 по плана на Смолян - централна част, съгласно скиците на вещите лица по посочените съдебни решения и по графичната част на заповедта. В жалбата се е твърдяло незаконосъобразност на обжалваната заповед по съображения, че същата не е съобразена с изискванията на чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ - липсва решение на техническата служба при общината, съобразено с изискванията на Наредба № 7/22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони и на хигиенните и противопожарните норми, одобрено със заповедта на кмета на общината и с минимално определеното от закона съдържание - удостоверение по чл. 13, ал. 5 и скица, съдържаща посочената в чл. 13, ал. 6 от ППЗСПЗЗ информация. С решението предмет на касационната жалба Смолянския административен съд е приел, че обжалваната заповед на Кмета на Община Смолян е издадена в противоречие с изискванията на чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ. Липсва решение на техническата служба на общината, одобрено със заповед на кмета на общината, с което при съобразяване с изискванията на Наредба № 7 от 2003 г. за правилата и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони и на хигиенните и противопожарните норми, обн., ДВ, бр. 3/2004 г., да бъде определена застроената част, респективно свободната от застрояване част на процесния имот. На това основание е отменил като незаконосъобразна заповедта на кмета на общината и е върнал преписката на административния орган за изпълнение процедурата по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ като е определил едномесечен срок за издаване на заповед по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ. Обжалваното решение е правилно. Обосновани и в съответствие със закона са изводите на административния съд, че производството по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ в хипотезата на чл. 11, ал. 2, т. 2 от същия правилник при възстановяване правото на собственост върху имоти в границите на урбанизирани територии предпоставя задължително наличието на две предпоставки - решение на техническата служба при общината, с което същата служебно или по искане на заинтересованата страна определя застроената, респективно свободната от застрояване част от имота и влязла в сила заповед на кмета на общината, с което същият одобрява или отказва да одобри това решение на техническата служба. Правилно в случая съдът е приел, че тези изисквания не са изпълнени. С обжалваната заповед кмета на общината на практика самостоятелно и при отсъствието на решение на техническата служба, надлежно одобрено е определил застроените площи на имот № 13 от помощния кадастрален план. Нормата на чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ не предвижда такава възможност. Производството по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ е междинен етап от процедурата по възстановяване правото на собственост по отношение на имоти включени в границите на урбанизираните територии. В хипотезата на искане за възстановяване правото на собственост върху имоти включени в урбанизирани територии преди постановяване решение на общинската служба по земеделие задължително се развива производство по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ за установяване на застроената част върху претендирания имот, което включва решение на техническата служба, постановено при съобразяване с изискванията на Наредба № 7 от 2003 г. за правилата и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони и на хигиенните и противопожарните норми и разпоредбите на чл. 11, ал. 3 от ППЗСПЗЗ и § 1в от ПЗР на ППЗСПЗЗ. Едва при наличието на такова, кметът на общината със своя заповед може да одобри или не същото решение. Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и правилника за неговото приложение не предоставя на кмета на общината възможността самостоятелно да определи застроените площи върху имоти включени в граничите на урбанизирани територии. върху такива имоти. Това обстоятелство не може да бъде преодоляно с назначаване от съда на техническа експертиза, каквото е твърдението в касационната жалба, нито от графичната част приложена към заповедта на кмета на общината. Касае се до елемент от фактическата част на производството по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, който при отсъствието му може да бъде преодоляно единствено с връщане на производството пред административния орган за образуване на ново производство в таза част, каквото е и решението на административния съд. При тези обстоятелства Върховния административен съд намира, че решението на административния съд Смолян е постановено при съобразяване с изискванията на материалния закон и при отсъствие на твърдяните с касационната жалба нарушения, което налага оставянето му в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховния административен съд - четвърто отделение,