Решение № 125 от 29.03.2011 г. на ВКС по н. д. № 19/2011 г.

Решение № 125 от 29.03.2011 г. на ВКС по н. д. № 19/2011 г., III н. о., НК, докладчик председателят Саша Раданова Касационното производство е образувано по протест на прокурор от Бургаската апелативна прокуратура против решение № 233 от 8.ХII.2010 г. по внохд № 261/2010 г. на Бургаския апелативен съд. В протеста се твърди, че въззивното решение е постановено при наличието на касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК и затова се иска неговата отмяна с връщане делото на апелативния съд за ново разглеждане. В съдебно заседание представителят на ВКПр поддържа протеста. Подсъдимият Д. В. Т. и защитникът му искат оставяне на въззивното решение в сила. Намират, че при доказателствения анализ двете съдебни инстанции са стигнало до верния извод за липса на умисъл у Т. да прокара в обращение подправен паричен знак. Върховният касационен съд установи: С присъда № 26 от 18.Х.2010 г. по нохд № 401/2010 г. на Сливенския окръжен съд Д. В. Т. е признат за невиновен в това, на 6.II.2010 г. в [населено място], С. община, да е прокарал в обращение подправена банкнота от 50 лева № АГ 5657101 със знанието, че банкнотата е подправена, при което е оправдан по обвинението в престъпление по чл. 244, ал. 1 НК. С протестираното решение горната присъда е потвърдена. Протестът е неоснователен. Не са допуснати процесуални нарушения при извършения от предходните инстанции доказателствен анализ, в каквато насока са изложените в протеста доводи, които нарушения да са ограничили правото на държавния обвинител да докаже повдигнатото и поддържано от него обвинение и да съставляват касационно основание по чл. 348, ал. 3, т. 1 НПК. При безспорната липса на преки доказателства Т. да е знаел, че банкнотата от 50 лева, с която закупил от В. Г. К. ваучер на стойност 10 лева, е неистинска, съдилищата са направили обстоен анализ на подкрепящите обвинението косвени доказателства и обосновано са приели, че от тях не следва еднозначен извод относно умисъла на Т. за прокарване в обращение на неистински паричен знак. От субективна страна престъплението по чл. 244, ал. 1 НК се осъществява винаги с пряк умисъл, а нито един от подкрепящите протеста доводи не го установява. Дори съдилищата да бяха приели, че подсъдимият е чул казаното от В. К., че дадената й от него банкнота е фалшива, че след тази реплика е побягнал от магазина към очакващия го с включен двигател автомобил, че шофьорът на автомобила с ръка си е скрил лицето /Д. М./ и веднага потеглили с "много висока скорост"/В. К./, тези обстоятелства еднакво биха били индиция както Т. да е знаел, така и да е предполагал, че се разплаща с неистинска банкнота, т. е. биха дали основание да се изведе както пряк, така и евентуа- лен умисъл. Не следва по-различен извод и от неоспорения от подсъдимия факт, че познава и е в приятелски отношения [населено място] Ст. Р., срещу когото има внесен обвинителен акт за извършено също по чл. 244, ал. 1 НК престъпление през нощта на 5 срещу 6.II.2010 г. на бензиностанция "К. " в Сливен. При липсата на доказателства дори за отношение на Ив. Р. към предмета на престъплението или на такива, той да го е предоставил на Т., коментирането на този факт като относим към доказване субективната страна на вмененото във вина на Т. престъпление, е съвсем неуместно. Не може да бъде споделено, на последно място, и твърдяното в протеста, че банкнотата, с която Т. се е разплатил, имала "обективни характеристики" на фалшификат, които били "достъпни за подсъдимия" едно, защото "притежавал тази банкнота не за кратък период от време" според обясненията му и това му "давало възможност за установяване на физическите различия", и второ, защото магазинерката В. К. веднага, "при поемането на банкнотата", я разпознала като фалшива. Първото от тези твърдения предполага в сочения "не...кратък период от време" Т. да е сравнявал "физическите различия" и "обективни характеристики" на процесната банкнота с истински такива със същия номинал, при което да се е убедил в неистинността на прокараната в обращение, каквито доказателства липсват, а второто предполага наличието у Т. на специални знания и умения като на "банков касиер" за различаване между истински и неистински паричен знак /според експерта Кр. К./, каквито доказателства също липсват. Оплакването за незаконосъобразност на протестираното решение не е развито като касационно основание по смисъла на чл. 348, ал. 2 НПК - неправилно прилагане на закона или неприлагане на закона, който е следвало да се приложи съобразно приетите за установени факти - нито е подкрепено със съответни доводи, налагащи обсъждане и отговор. Съобразно изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС в състав от трето наказателно отделение