Решение № 8435 от 5.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8207/2018 г.

Решение № 8435 от 5.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8207/2018 г., VII о., докладчик съдията Юлия Раева Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на главния директор на Главна дирекция "Европейски фондове за конкурентоспособност" при Министерството на икономиката срещу Решение № 2626 от 19.04.2018 г. по адм. дело № 9854/2017 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отменен негов акт за финансова корекция, обективиран в писмо изх. № ТМГ-02-5-109/05.10.2012 г. Касационният жалбоподател навежда доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска съдът да отмени решението, да реши спора по същество и да присъди юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от другата страна. Ответникът – "Победа" АД ЕИК 102047327, чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба и счита, че решението следва да бъде оставено в сила по съображения, изложени в представен по делото писмен отговор. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от процесуално легитимирана страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна, но по различни съображения от изложените в нея. Съдът е приел за установено, че главният директор на Главна дирекция "Европейски фондове за конкурентоспособност" при Министерство на икономиката в качеството му на ръководител на управляващия орган по Оперативна програма "Развитие на конкурентоспособността на българската икономика" 2007-2013 г. е издал Решение № РД-16-1241/27.09.2012 г. за регистриране на нередност и покана за доброволно изпълнение изх. № ТМГ-02-5-109/05.10.2012 г., като в поканата е обективиран и акт за определяне на финансова корекция в размер на 77 904, 21 лева на "Победа" АД ЕИК 102047327 в качеството му на бенефициер по Договор за безвъзмездна финансова помощ ТМГ-02-5/09.07.2009 г. по проектно предложение № BG161 РОООЗ-2.1.05-0066, с наименование "Повишаване на конкурентоспособността на "Победа" АД чрез внедряването на иновативни производствени линии". Съдът е отменил акта за финансова корекция поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Изложил е съображения за наличие на противоречие между актовете, издадени в процеса на администриране на нередността и посочените в тях аргументи в какво именно се състои нарушението и как следва то да се квалифицира, и изложеното в крайния акт, с който се налага финансовата корекция. Органът не е формулирал ясно и точно фактическото и правното основание за издаване на акта, което препятства адресатът на акта да упражни правото си на защита. При извършената служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, касационната инстанция установи, че решението е валидно, но недопустимо. От представените по делото доказателства се установява, че на 08.08.2014 г. е подадена искова молба от "Победа" АД срещу Министерството на икономиката и енергетиката, Главна дирекция "Европейски фондове за конкурентноспособност" с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК. Исковата молба е подадена пред Софийски градски съд и видно от нейния петитум, ищецът иска от съда да установи несъществуването на вземането на Министерството на икономиката и енергетиката за финансова корекция в размер на 77 904, 21 лв., съставляваща 2 % от стойността на сключения договор с избрания по реда на ПМС № 55/2007 г. изпълнител "Франц Хаас Вафел – У. Кексанлагел Индустри" ГМБХ Австрия по приключил Договор за безвъзмездна финансова помощ № ТМГ-02-5/09.07.2009 г., както и несъществуването на вземането за начислени лихви за забава съгласно чл. 16. 2 от Приложение II към договора за безвъзмездна финансова помощ. С Определение № 9565 от 18.04.1016 г. Софийският градски съд е прекратил производството по гр. д. № 12261/14 г., образувано по посочената по-горе искова молба. Съдът е приел, че предявените отрицателни установителни искове с петитум да се установи несъществуването на вземания на Министерство на икономиката и енергетиката, произхождащи от финансова корекция на средствата по договор за безвъзмездна финансова помощ, е подсъдно на Административен съд София-град. Административен съд София-град е разгледал исковете по реда на чл. 27, ал. 1 от Закона за управление на средствата от Eвропейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ, в сила от 26.12.2015 г.) като жалба против Решение № РД-16-1241 от 27.09.2012 г. за определяне на финансова корекция в размер на 77 904. 21 лв., издадено от главен директор на Главна дирекция "Европейски фондове за конкурентоспособност" и ръководител на Управляващия орган при Министерство на икономиката и енергетиката. Постановеното от Административен съд София-град Решение № 5308 от 21.07.2016 г. по адм. д. № 5739/2016 г. е обезсилено с Решение № 13541 от 12.12.2016 г. по адм. д. № 9874/2016 г. на Върховния административен съд и делото е било върнато на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав. С Определение № 144 от 09.01.2017 г. по адм. д. № 12557 по описа за 2016 г. Административен съд София–град е прекратил производството и е повдигнал спор за подсъдност със Софийски градски съд. Приел е, че гражданското производство е започнало по общия исков ред преди приемането на ЗУСЕСИФ. Със ЗИД на ЗУСЕСИФ (ДВ бр. 74 от 20.09.2016 г., в сила от 25.12.2015 г.) е приета нова ал. 3 на § 10 от ПЗР на ЗУСЕСИФ, съгласно която образуваните до влизане в сила на закона гражданскоправни производства по искови молби срещу изявления за финансови корекции на ръководителя на управляващия орган се довършват по досегашния ред. Повдигнатият спор за подсъдност е решен с Определение № 32/02.05.2017 г. по адм. дело № 6/2017 г. на смесен петчленен състав на ВКС и ВАС по чл. 135, ал. 4 от АПК, в което е прието, че съдът е сезиран с отрицателни установителни искове, които на основание чл. 132, ал. 1 от АПК са родово подсъдни на Административен съд София-град. С определението на смесения петчленен състав са дадени задължителни указания на административния съд относно вида на търсената защита, подсъдността на спора и реда за разглеждането. След връщането на делото в Административен съд София-град, последният е преценил, че делото не му е местно подсъдно и с Определение № 5033/18.07.2017 г. по адм. дело № 4466/2017 г. го е изпратил по подсъдност на Административен съд – Бургас. Административен съд – Бургас е повдигнал спор за подсъдност с Определение № 1585/02.08.2017 г. по адм. дело № 2091/2017 г. По така повдигнатия спор е постановено Определение № 10632/24.08.2017 г. на тричленен състав на ВАС по адм. дело № 9006/2017 г., в което са изложени мотиви, че с Определение № 32/02.05.2017 г. на смесен петчленен състав на ВКС и ВАС по чл. 135, ал. 4 от АПК по адм. дело № 6/2017 г. е определен еднозначно органът на съдебната власт, компетентен да разгледа и приключи образуваното производство по иск на "Победа" АД с ЕИК 102047327 срещу Министерството на икономиката и енергетиката, Главна дирекция "Европейски фондове за конкурентоспособност" в качеството на управляващ орган на Оперативна програма "Развитие на конкурентоспособността на българската икономика" 2007-2013 г. и това е Административен съд София-град. Влязлото в сила определение на смесения петчленен състав на ВКС и ВАС е задължително за по-долния съд, какъвто се явява АССГ и същият следва да приеме за разглеждане заявената от ищеца претенция и да приключи производството по съответния ред. Както в исковата молба на "Победа" АД, така и в цитираните по-горе две определения, постановени по повдигнатите спорове за подсъдност, по ясен и категоричен начин е посочено, че съдът е сезиран с отрицателни установителни искове, а не с жалба срещу индивидуален административен акт. Последващи уточнения относно предмета на спора не са правени от ищеца. Напротив, по време на устните прения процесуалният представител на ищеца - адв. Ганчева, е представила писмени бележки (л. 25 и сл. от адм. дело № 9854/2017 г. по описа на АССГ), в които поддържа исковете така, както са предявени, и моли съда да ги уважи. С обжалваното решение съдът е подменил предмета на спора и се е произнесъл по оспорване на индивидуален административен акт, с каквото обаче не е бил сезиран. Отделно от това, съдът е извършил неправилна преценка, че изявлението за финансова корекция е обективирано в цитираната по-горе покана изх. № ТМГ-02-5-109/05.10.2012 г. Волеизявлението за определяне на финансова корекция се съдържа в писмо изх. № ТМГ-02-5-108/27.09.2012 г., приложено на л. 263 от гр. дело № 12261/2014 г. по описа на СГС. То е предшествано от писмо изх. № ТМГ-02-5/31.08.2012 г., с което на бенефициерът е предоставена възможност за възражения (л. 255 от същото дело) и са му дадени разяснения, че в срок от 5 работни дни от получаване на възраженията му ще бъде уведомен за окончателното решение на ръководителя на УО. По изложените съображения съдът е определил предмета на оспорването, без да се съобрази със заявената воля от ищеца и в противоречие със задължителните указания на смесения петчленен състав на ВКС и ВАС, дадени с Определение № 32/02.05.2017 г. по адм. дело № 6/2017 г. по описа на ВАС. Обжалваното решение е недопустимо и следва да бъде обезсилено, като делото бъде върнато на друг състав от същия съд за ново разглеждане. Съгласно чл. 226, ал. 3 от АПК първоинстанционният съд следва да се произнесе по разноските за водене на делото. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3, предл. 2 от АПК Върховният административен съд, седмо отделение,