Решение № 683 от 11.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1229/2010 г.

Решение № 683 от 11.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1229/2010 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Ани Саралиева Производството е образувано по молба на М. А. Г. за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК на решение № 634 от 2.07.2009 г. по гр. д № 327/2009 г. и решение № 280 от 7.07.2010 г. по гр. д. № 359/2009 г., и двете на Върховния касационен съд, IV г. о. Молителят поддържа, че са налице две противоречиви решения между същите страни за същото искане и на същото основание. Ответниците по молбата К. на частните съдебни изпълнители, представлявана от юрк. М. М., и Министерство на правосъдието, представлявано от юрк. Л. Д. изразяват становище за неоснователност на молбата. Претендират и юрисконсултско възнаграждение. Молбата за отмяна е подадена в законния срок и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Основанието по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК е свързано със залегналия в чл. 224 ГПК принцип за непререшимост на спорове, разрешени с влезли в сила решения. Когато в нарушение на тази разпоредба се е стигнало до незачитане силата на пресъдено нещо и до постановяване на две формиращи сила на пресъдено нещо относно спорното материално право противоречиви решения- с едното решение спорното материално право е потвърдено, а с другото същото материално право е отречено, тогава е налице посоченото основание за отмяна. В случая това основание не е налице. С решението по гр. д. № 327/2009 г. ВКС се е произнесъл по жалбата на М. Г. срещу решението от 16.01.2009 г. по дисц. дело № 8/2008 г. на Д. комисия/ДК/ към К., с което за посочените в същото нарушения й е наложено наказание лишаване от правоспособност за срок от 3 години, като е отменил решението на ДК за наложеното наказание за срока над 8 месеца и го е оставил в сила в останалата част. С решението по гр. д. № 359/2009 г. ВКС се е произнесъл по жалбата на М. Г. срещу решението на ДК от 22.12.2008 г. по дисц. дело № 13/2008 г., с което за описани в него нарушени, част от които съвпада по вид с тези по дисц. д. № 8/2008 г., но не и по време на извършването им, и е наложено наказание лишаване от правоспособност за срок от 1 г., като го е оставил в сила. Следователно налице е само субективно тъждество между делата, защото страните са едни и същи, но липсва обективно тъждество, тъй като двете дела са относно различен предмет. Предвид изложеното молбата за отмяна е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 и 8 ГПК молителят следва да заплати на всеки от ответниците по молбата, защитавани от юрисконсулти, адвокатско възнаграждение в размер на 150 лв. Искането за спиране на изпълнението, съдържащо се в молбата за отмяна, следва да бъде оставено без уважение като неоснователно. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на III г. о.,