Решение № 3212 от 6.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6683/2013 г.

Решение № 3212 от 6.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6683/2013 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на директора на Областно пътно управление - Пловдив против решение № 806 от 12.04.2013 г., постановено по адм. д. № 2069 по описа за 2012 г. на Административен съд - Пловдив. Релевира се оплакване за неговата неправилност и се иска отмяната му поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - "РЕМЕТАЛК" ООД гр. Пловдив в писмено становище оспорва основателността на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. С обжалваното съдебно решение Административен съд - Пловдив е отменил по жалба на "РЕМЕТАЛК" ООД гр. Пловдив Акт за установяване на публично държавно вземане № ПТР-12-25 от 11.04.2012 г., издаден от директор на Областно пътно управление, Пловдив към Агенция "Пътна инфраструктура" към Министъра на регионалното развитие и благоустройството с който е установено, че към 11.04.2012 г., Държавата /респективно Агенция "Пътна инфраструктура"/, има изискуемо вземане срещу "РЕМЕТАЛК" ООД в размер на 16425,92 лв., от които 11979,62 лв. главница и 4446,30 лв. лихва за периода от 01.01.2007 г. до 11.04.2012 г., както и съответната законна лихва до окончателно изплащане на просроченото вземане. Постановил е връщане на преписката на административния орган за издаване на адимнистративен акт съобразно указанията по правилно прилагане на материалния закон. Решенето на Административен съд - Пловдив е валидно, допустимо и правилно. Съдът е установил относимите за съдебния спор факти и обстоятелства, подробно посочени в т. III от мотивната част на съдебното решение, които следва да се възприемат изцяло от настоящата съдебна инстнация, на основание чл. 220 от АПК. С разрешение № 1204 от 27.07.2005 г. за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на търговски крайпътни обекти на "РЕМЕТАЛК" ООД, гр. Пловдив е разрешено да експлоатира "Бензиностанция и газстанция" в обслужващата зона на път I-8 "Пловдив - Свиленград", километър 220+230 - дясно. С него са определени конкретните условия за ползване и съответно задълженията за търговското дружество, като с точка 5 е указано, че при прекратяване на експлоатацията на обекта, заинтересованото лице уведомява пътната администрация, за което се съставя двустранен протокол. Указано е че ако лицето не уведоми пътната администрация, таксата се начислява за целия срок на ползването. В точка 7 от разрешението се сочи, че то се отнема при неспазване на условията предвидени в него и при неизплащане на дължимите такси за предходната година. Във връзка със заплащане на дължимите такси за ползване, до дружеството са отправяни Уведомления № 1554 от 25.08.2009 г.; № 626 от 16.04.2010 г.; № ПТР-11-44 от 29.06.2011 г. От страна на жалбоподателя не се твърди и не се установява, въпросните такси да са били заплатени. Със заповед № РД 11-916 от 15.08.2011 г., Директора на Дирекция "Управление на проекти, експлоатация и поддържане на обекти, финансирани с бюджетни и кредитни инвестиции" към Агенция "Пътна инфраструктура" е постановено отнемане на Разрешение № 1204 от 27.07.2005 г. Заповедта е изпратена с писмо до търговското дружество, връчено отново на лицето Димитър Райков, който е приел същото в качеството си на пряк адресат, а не на упълномощено лица. От страна на администрацията са правени справки относно постъпване на жалба против заповедта, по които е получен отрицателен отговор, върху заповедта е направено отбелязване, че е влязла в сила на 27.09.2011 г. С молба вх. № 743 от 12.06.2012 г., управителят на дружеството е уведомил административния орган, че собственик на обекта е друг търговец, както и че "РЕМЕТАЛК" ООД, гр. Пловдив е превело сумата от 2000.00 лв., за което е представено съответното платежно нареждане. От нот. акт акт № 183, том IV, дело № 783 от 12.09.2008 г., се установява, че е извършена продажба на на имота и собствеността е придобита от купувача "ПИ АЙ" ЕООД, гр. София. Въз основа на така установените факти съдът направил обоснован извод, че оспорената заповед е незаконосъобразна, тъй като е издадена без да са изяснени относимите за материалноправния спор обстоятелства. Правилно съдът се е обосновал с материалноправния характер на нормата на чл. 12, ал. 1 (изм. ДВ, бр. 14 от 2006 г., изм. ДВ бр. 1 от 2013 г., в сила от 04.01.2013 г.) от Наредбата за специално ползване на пътищата, съобразно която - "Таксата за специално ползване на пътя чрез експлоатация на новоизградени търговски крайпътен обект и пътни връзки към него е дължима от датата на издаване на разрешението за специално ползване на пътя чрез експлоатация на търговски крайпътен обект и пътни връзки към него. При промяна на правото на собственост върху вече изградени търговски крайпътен обект и пътни връзки към него таксата за специално ползване чрез експлоатация се дължи от новия собственик от датата на придобиването му, като за задълженията преди тази дата отговорността е солидарна на стария и новия собственик. ". Посочената разпоредба действа занапред и не може да бъде приложена към юридическите факти, настъпили преди влизането й в сила, при липса на специална законова норма, която да й придаде обратно действие. Съдът правилно е приел в мотивите си, че се касае за материалноправна разпоредба, на която не е придадено обратно действие, поради което изречение второ от чл. 12, ал. 1 от Наредбата за специално ползване на пътищата не е била действаща норма към момента на постановяване на процесния административен акт, нито пък в периода 01.01.2007 - 11.04.2012 г., за които са определени дължимите за специално ползване такси. Без наличието на издадено разрешение, не може да възникне задължение за заплащане на такса. Предвид изложеното, решението на Административен съд - Пловдив следва да се остави в сила. Водим от изложеното, Върховният административен съд