Решение № 9568 от 12.10.2023 г. на ВАС, II о.

Производството по делото е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на кмета на Община Сливен за отмяна, на основание чл. 239, т. 4 АПК, на влязлото в сила решение 44 от 24.03.2023 г., постановено по адм. д. 52/2023 г. по описа на Административен съд гр. Ямбол. В искането са изложени съображения, че влязлото в сила решение противоречи на разпореждане 902 от 22.12.2022 г., постановено по адм. д. 305/2022 г. по описа на Административен съд гр. Ямбол, като и двата съдебни акта са окончателни и са постановени между същите страни, по идентични искания, свързани с изпълнението на влязла в сила заповед за премахване на незаконен строеж. Моли решението да бъде отменено и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът В. Захариева, в писмено становище, оспорва искането за отмяна и моли същото да бъде отхвърлено. Върховният административен съд, второ отделение, намира искането за отмяна на влязлото в сила решение за процесуално допустимо, като подадено от надлежна страна и в законоустановения срок, а разгледано по същество за неоснователно като съображенията за това са следните: С разпореждане 902 от 22.12.2022 г., постановено по адм. д. 305/2022 г. по описа на Административен съд гр. Ямбол, постановено в производство по чл. 306 вр. чл. 304 АПК е оставено без уважение искането на В. Захариева за налагане, на основание чл. 304, ал. 1 АПК, наказание на кмета на Община Сливен за неизпълнение на влязлото в сила решение 173 от 10.10.2022 г., постановено по адм. д. 127/2022 г. по описа на Административен съд гр. Ямбол, с което е задължен кметът на Община Сливен, в качеството му на орган по изпълнението, да извърши дължимите действия по цялостно премахване на незаконен строеж Преустройство на скатен покрив и обособяване на тераса. Решението, чиято отмяна се иска, е постановено по реда на 298, ал. 3 АПК и с него, на основание чл. 298, ал. 3 вр. чл. 290, ал. 1 АПК, е наложена глоба на кмета на Община Сливен в размер на 50 лв., а изпълнителните действия по изпълнение на влязлата в сила заповед за премахване на незаконен строеж са възложени на държавен съдебен изпълнител, в чийто съдебен район е местоизпълнението на задължението гр. Сливен. За да е основателно направеното искане за отмяна на основание чл. 239, т. 4 АПК, следва да е налице пълно тъждество по предмет и страни между противоречащите си съдебни решения. В конкретния случай липсват такива противоречащи си решения. Самият искател посочва, че атакуваното от него решение противоречи на разпореждане, докато основанието за отмяна в поддържаната хипотеза по чл. 239, т. 4 АПК се отнася само за съдебни решения, но не и за определения и разпореждания, с които не се прегражда производството по делото. Смисълът на разпоредбата е да препятства съществуването по един и същ правен спор на два съдебни акта с различно съдържание, които се ползват със сила на пресъдено нещо. Действително в случая и разпореждането и решението са окончателни, като с разпореждането не е преградено развитието на делото, а е налице произнасяне по същество в административно-наказателно производство по реда на чл. 306, вр. чл. 304 АПК. Решението, чиято отмяна се иска е постановено по реда на чл. 298, ал. 3 АПК, в производство по обжалване на действията на органа по изпълнението, като глобата е наложена на основание чл. 298, ал. 3 вр. чл. 290, ал. 1 АПК. В случая е налице само тъждество между страните, но не и на исканията и правните основания въз основа на които са постановени двата съдебни акта, като не са осъществени трите кумулативни условия на чл. 239, т. 4 АПК - актовете да са между същите страни, за същото искане и на същото основание. Противоречието в мотивите не е основание за отмяна на някой от постановените актове, тъй като мотивите не се ползват със сила на пресъдено нещо по аргумент от чл. 172а АПК. С оглед на изложеното Върховния административен съд намира, че не е налице основанието по чл. 239, т. 4 АПК за отмяната на влязлото в сила решение, постановено по адм. д. 52/2023 г. по описа на Административен съд гр. Ямбол, поради което искането като неоснователно следва да бъде отхвърлено. По изложените съображения и на основание чл. 244, ал.1 АПК, Върховния административен съд, второ отделение,