Решение № 559 от 24.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 165/2008 г.

Решение № 559 от 24.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 165/2008 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Мария Иванова Производството е по чл. 218а от ГПК (отм.), вр. с § 2 от ПЗР на ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. Г., Б. М., Ц. Г., Л. Г., Т. Г. и Б. П. срещу въззивното решение на Софийски градски съд (СГС) по гр.д. № 3387/05 г. В жалбата се правят оплаквания за неправилност - необоснованост и незаконосъобразност, на решението и се иска отмяната му. Ответникът по жалба И. В. я оспорва като неоснователна. Останалите ответници - Д. С., П. С., Р. Л., Е. П., М. В. и В. Т. не изразяват становище. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и разглеждането й е допустимо. ВКС на РБ, като разгледа касационната жалба по реда на чл. 218е от ГПК, намира следното по заявените с нея касационни основания: С обжалваното въззивно решение е отхвърлен предявеният от касаторите срещу ответниците иск за делба на 9 ниви, описани подробно по делото и в решението, като наследствени на страните от общия им наследодател по закон С. П., поч. през 1984 г. Прието е, че със саморъчно, общо по характер завещание от 18.04.80 г. наследодателят се е разпоредил с цялото си имущество в полза на един от наследниците си И. В. Завещанието е произвело действие по отношение на процесните ниви, собствеността върху които се възстановява по реда на ЗСПЗЗ, и по силата му техен собственик до размер на притежаваната от завещателя част е наследникът по завещание Ив. В. Те не са съсобствени между ищците и ответниците, затова искът за делба е отхвърлен като неоснователен. Изводите на въззивния съд са обосновани и законосъобразни: Саморъчното завещание на С. П. в полза на И. В. от 18.04.80 г. е произвело действие, след обезсилване на ограничителната разпоредба на чл. 90а от ЗН с решение на Конституционния съд по к.д. № 4/96 г. Делбеното дело е заведено след обезсилване на разпоредбата и действието на валидните общи завещателни разпореждания се зачита - ТР № 1/04 г. Валидността (действителността) на завещанието от 18.04.80 г. не е оспорена от касаторите, а характерът му на общо е правилно определен. Отчетена е изявената от завещателя воля да се разпореди " с цялото си движимо и недвижимо имущество" (състоящо се към съставянето на завещанието от описания там един имот, но в което се включват като новооткрито наследство и възстановените след смъртта на завещателя земи) в полза на внука си Ив. В. От данните по делото се установява, че част от процесните имоти са съсобствени между наследника на С. П. - Ив. В. и останалите ответници като наследници на И. П. - брат на Ст. П., тъй като са придобити приживе от наследодателите съвместно, но не и между ищците (наследници на сестрата на Ст. П. Б. Г.) и ответниците. Затова искът за делба на касаторите законосъобразно е отхвърлен. Жалбата е неоснователна - въззивното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Поради изложеното ВКС на РБ, трето гр. отд.