Решение № 8099 от 23.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2298/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на А. Д. Г. против Решение 4480/25.11.2024 г. на Административен съд Пазарджик, постановено по адм. дело 889 / 2024 г., с което отхвърляжалбата на А. Д. Г., [ЕГН] от гр. Пазарджик, [адрес], срещу Решение 1012-12-356# 10 от 10.11.2022 год. на Директора на ТП на НОИ Пазарджик, с което е потвърдено Разпореждане РВ - 3 12- 00917380 от 31.05.2021 год. на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО и осъжда А. Д. Г., да заплати на Национален осигурителен институт, гр. София, сумата от 100,00 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение. Поддържа се в касационната жалба, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. При наличие на сочените касационни основания по чл. 209, т. 3 - предложение първо и предложение трето АПК се иска отмяна на обжалвания първоинстанционен акт, както и присъждане на сторените съдебно - деловодни разноски. Ответникът - директорът на Териториално поделение на Национален осигурителен институт Пазарджик в писмен отговор по делото оспорва касационната жалба, като счита същата за неоснователна, а решението на административния съд за правилно, поради което да се остави в сила. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Като извърши служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК и въз основа на фактите, установени от Административен съд Пазарджик, съгласно чл. 220 АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Производството по делото е образувано след постановяване на окончателно Решение 9226 от 25.07.2024 год. по адм. дело 9102 от 2023 год. по описа на Върховния административен съд, шесто отделение, с което е отменено Решение 465 от 13.07.2023 год. по адм. дело 1133 от 2022 год. на Административен съд Пазарджик, с което е отхвърлена жалбата на А. Д. Г., [ЕГН] от гр. Пазарджик, [адрес] против Решение 1012-12-356# 10 от 10.11.2022 год. на Директора на ТП на НОИ Пазарджик, потвърждаващо Разпореждане РВ -3 12 - 00917380 от 31.05.2021 год. на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО и са присъдени разноски в полза на Националния осигурителен институт в размер на 100,00 лева. При отмяна на първоинстанционния съдебен акт касационната инстанция е върнала делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд, като е дала указания, че при новото разглеждане на делото да се допуснат и съберат поисканите гласни доказателства, които да се обсъдят заедно с всички останали, доказателства в мотивите при постановяване на първостепенния съдебен акт. Съдът е установил от фактическа страна, че на А. Д. Г. са изплатени парични обезщетения за временна нетрудоспособност за периода от 02.05.2018 год. до 29.04.2019 год. (вкл.) по следните болнични листове: 1. БЛ Е20181717092 (първичен) за периода от 28.05.2018 год. до 10.06.2018 год. (вкл.), 2. БЛ Е20181689721 (продължение) за периода от 11.06.2018 год. до 10.07.2018 год. (вкл.), 3. БЛ Е20181689919 (продължение) за периода от 11.07.2018 год. до 20.07.2018 год. (вкл.) и 4. БЛ Е20181717163 (първичен) за периода от 21.07.2018 год. до 21.08.2018 год. (вкл.). За лицето са били подавани данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО и подадените от Деза Лукс ЕООД, ЕИК 112621884 и дадените в подадените удостоверения към чл. 8, ал. 1 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване (НПОПДОО). В хода на административното производство на дружеството осигурител е била извършена ревизия на основание чл. 108 и сл. относно разходването на средствата на ДОО. След анализа на събраните писмени доказателства директорът на ТП на НОИ -Пазарджик т е формирал извод за липса на действително упражнявана трудова дейност от касационната жалбоподателка. При новото разглеждане на спора, първоинстанционният съд е изпълнил указанията на касационната инстанция и е разпитал свидетелите А. Б. А. и на И. Г. Л.. От показанията на свидетеля А. е видно, че той има преки впечатления от А. Г. и от работата й, когато са работили над гр. Белово, Юндола , през периода на месец май 2018 год. до 2019 год. Тогава са берели гъби. През този период често са се виждали в тази област и е виждал оспорващата да бере гъби с кофи и да ги носи. Не знае дали е отсъствала от работа и дали е страдала от някакво заболяване. За работата, която са вършели всички работници, са се подписвали на ведомости. Берели са гъби и за други дружества, не си спомня имената им. Свидетелят Л. е свидетелствал, че също лично познава с А. Г. още през времето на 2018 2019 год., когато той е бил назначен на длъжност търговски представител в Деза Лукс ЕООД. Фирмата се е занимавала основно с беритба на гъби, трюфели и други. Развивала е дейност на територията на ДГС Белово . Работили са над 70-80 човека, назначени на трудови договори. За Г. заяви, че е била общ работник, беряла е диворастящи гъби в гората. Вече била пенсионер. Всички работници в дружеството са получавали трудовите си възнаграждения от управителя Д. П. и са се подписвали за тях на месечни ведомости. Виждал е как Г. е получавала възнагражденията си и се е подписвала на тези ведомости всеки месец. Свидетелят описа видовете добиви и през кои периоди на годината се е работило. През зимния период е работил с Г. и са добивали черен трюфел. Имало е периоди, през които не са извършвали беритба и поетапно са освободили част от персонала през декември 2018 год. и после през януари 2019 год. След това са останали само най-съвестните работници. Спомня си, че Г. е имала хронични заболявания и е отсъствала през периоди от време поради заболяване един, два месеца. Свидетелят не знае за заболяването на Г.. Първоинстанционният административен съд не е кредитирал свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели, защото фактите и обстоятелствата, за които лицата са свидетелствали, не кореспондирали с официалните писмени документи по делото, касаещи извършените ревизии на дружеството, които сочели на извод, че дружеството фактически не е извършвало стопанска дейност. Мотивирайки се в посочения по-горе смисъл първоинстанционният административен съд е отхвърлил първоинстанционната жалба. Събраните в хода на административното производство доказателства са довели органите на ТП на НОИ-Пазарджик до извода, че жалбоподателката реално не е извършвал трудова дейност в изпълнение на задълженията си по сключен трудов договор с Деза - Лукс ЕООД, поради което няма право да получи парични обезщетения поради общо заболяване за периода от 31.05.2018 год. до 21.08.2018 год. (вкл.), в размер на 6 203,18 лева, от които 4 821,64 лева главница и 1 381,54 лева дължима лихва от датата на неправомерно полученото обезщетение до датата на разпореждането. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите към казуса доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички релевантни за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, и е проверил изцяло законосъобразността на оспорения административен акт съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168, ал. 1 от АПК по критериите в чл. 146 от АПК. Решението на съда има изискуемото съдържание по чл. 172а от същия кодекс и е постановено при правилно прилагане и тълкуване на материалния закон. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и при анализа им във връзка с приложимата за казуса нормативна уредба е направен обоснован краен извод за неоснователност на жалбата срещу процесното решение на директора на ТП на НОИ - София-град и потвърденото с него разпореждане на ръководителя на контрола по разходите на ДОО, като убедително са опровергани релевираните, включително и пред настоящата инстанция, доводи от жалбоподателя за неговата незаконосъобразност. Съдебният акт е надлежно мотивиран, като фактическите и правни изводи съответстват с установените по делото обстоятелства. Съображенията, изложени от първоинстанционния административен съд, се възприемат от касационната инстанция, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК настоящият съдебен състав препраща към мотивите на първоинстанционния съд. Касационните възражения за неправилност на първоинстанционното съдебно решение са неоснователни. Правилно първоинстанционният административен съд е достигнал до извод и след вярна преценка на относимите за спора доказани фактически обстоятелства, че жалбоподателката реално не е упражнявала трудова дейност съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от КСО и поради това не може да се счита за "осигурено лице" по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО към момента на настъпване на осигурителния риск. Легална дефиниция за понятието "осигурено лице" е дадена в § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, според която "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 и за което са внесени или дължими осигурителни вноски; осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1-3 и 5 от КСО. От анализа на разпоредбата на чл. 10 от КСО, следва извод, че осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудовата си дейност и за което са внесени или дължими осигурителните вноски и продължава до прекратяването й. В случая спорът е именно на плоскостта на твърдението на ответника, че жалбоподателят не е осигурено лице поради фиктивността на правоотношението, обуславящо дължимостта на осигурителните вноски, респективно липсата изобщо на дължимост на такива вноски от страна на осигурителя. Върховният административен съд приема в своята съдебна практика, че наличието на трудово правоотношение в повечето случаи води до възникване и на осигурително правоотношение, но не е достатъчно за целите на осигуряването. Необходимо е осигуреното лице да осъществява реално трудова дейност въз основа на трудовото правоотношение. От данните по делото съдът е достигнал до обоснован правен извод, че жалбоподателката не е доказала главно и пълно, включително и при новото разглеждане на делото , че е осъществявала фактически трудовите функции, за изпълнението на които е била наета от работодателя си и осигурител. Правилно е преценено, че подаването на данни в регистрите на НАП с цел придобиване на осигурителни права не може да замени базисното изискване за извършване на трудова дейност, за да възникне осигуряването за различните социални рискове и правото на обезщетение при тяхното настъпване. Въз основа на събраните писмени доказателства съдът правилно е приел, че лицето следва да възстанови получените парични обезщетения поради общо заболяване за периода от 31.05.2018 год. до 21.08.2018 год. (вкл.), в размер на 6 203,18 лева. Съгласно чл. 114, ал. 2 от КСО добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не подлежат на възстановяване от осигурените лица с изключение на изрично предвидените случаи, при които възстановяването на сумите е без лихва до изтичането на срока за доброволно изпълнение, като в т. 2 е предвидена хипотезата, при която след изплащането им са представени нови документи или данни, които имат значение за определяне на правото, размера и срока на изплащане. Настоящият съдебен състав също намира, че липсата на упражнявана от жалбоподателя трудова дейност в полза на дружеството през процесния период го дисквалифицира като "осигурено лице" по смисъла на чл. 10, ал. 1 от КСО и § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО към релевантния момент (деня на настъпване на осигурителния риск), съответно за него не е възникнало право на обезщетение за временна неработоспособност, като изплатените му такива са били недължими и са получени без основание, което е установено при извършен последващ контрол по разходите на ДОО на Деза - Лукс ЕООД и е основание по чл. 114, ал. 2, т. 2 КСО за възстановяване на получените суми като обезщетения. При този изход на спора и предявеното от процесуалния представител на ответника по касация, искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, касаторът следва да бъде осъден да заплати на Национален осигурителен институт, гр. София, сумата от 100,00 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение в определен от съда размер на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изреч. 1, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение