Решение № 194 от 6.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10665/2011 г.

Решение № 194 от 6.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10665/2011 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Петър Нинов Димитров от гр. Враца против решение № 22/21.07.2011 г. на Административен съд - Враца, постановено по административно дело № 188/2011 г. по описа на съда. Посочените в нея пороци въвеждат касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК - неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответникът - директора на ТП на НОИ (РУСО) - Враца, не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Оспореното с нея решение е валидно, допустимо и правилно. Производството по реда на чл. 145 и следв. от АПК във връзка с чл. 118, ал. 1 от КСО пред Административен съд - Враца е образувано по жалба против решение № 21 от 14.03.2011 г. на директора на РУСО (ТП на НОИ) - Враца, с което е оставена без уважение подадената по административен ред жалба от Петър Нинов Димитров срещу разпореждане № 5007022042/20.12.2010 г. на ръководител "ПО". С разпореждането на жалбоподателя е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО (в редакцията до 31.12.2010 г.), тъй като той не отговаря на изискването на чл. 68, ал. 2 от КСО (в редакцията до 31.12.2010 г.) да има сбор от осигурителен стаж и възраст, който за 2010 г. за мъжете е 100. В мотивите на проверявания съдебен акт са изложени подробни съображения за отсъствие на едно от кумулативните изискуемите предпоставки за придобиване право на пенсия от Петър Димитров в хипотезата на § 4, ал. 1 от преходните и заключителни разпоредби на КСО, а именно общият сбор от осигурителен стаж и възраст да е равен на 100. Решението на Врачанския административен съд, с което жалбата до него е отхвърлена като неоснователна, е постановено в съответствие с доказателствата по делото и заключението на експертизата, както и относимата към тях материалноправна уредба, които обуславят направените изводи от съда, че правилно е отказано отпускането на пенсия по реда и условията на § 4, ал. 1 от преходните и заключителни разпоредби на КСО. В хода на съдебно-административното производство безспорно е установено, че дори на жалбоподателя да се признае за първа категория по т. 4а, б. "н" от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (ПКТП - отм.) положения от него труд на длъжност "електрошлосер КИП и А" в ЧЛК "Веслец" гр. Враца през спорния период (26.07.1972 г. - 31.12.1976 г. и 29.01.1987 г. - 19.06.1991 г.), а не за трета, както го е зачел пенсионният орган, то общият сбор от осигурителен стаж и възраст е 98-05-25 - т. е. няма необходимият сбор 100 съгласно изискването на чл. 68, ал. 2 от КСО (в редакцията до 31.12.2010 г.), и следователно отказа за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО е правомерен. Нещо повече, от данните по делото е видно, че полаганият от касатора труд през този период не може да бъде причислен към първа категория. В случая липсват писмени документи, от които да е видно, че през периода Петър Димитров е бил работник непосредствено в леярското производство на черни метали по списъка, утвърден от Министерството на труда и социалните грижи, или поне удостоверяващи същата вредност и тежест, както в леярското производство на черни метали. От горното явства, че през въпросните периоди жалбоподателят не е полагал труд, попадащ в записа на чл. 4а, б. "н" от ПКТП (отм.), както и, че не са налице основания за прилагане на чл. 67 от ПКТП (отм.). В хода на съдебно-административното производство пред Административен съд - Враца (т. е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на процесните актове на администрацията и на обуславящите ги такива), са събрани и коментирани относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна. Първоинстанционният съд надлежно и аргументирано е обсъдил всички факти от значение за спорното право и е извел обосновани изводи, които се възприемат изцяло от настоящата инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна и задълбочена преценка на събраните доказателства (в това число и на свидетелските показания) и на заключението на вещото лице по възложената му съдебна експертиза, издаден е в съответствие с приложимите за случая материалноправни разпоредби на КСО и ПКТП (отм.), като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не били допуснати в конкретния случай. Неоснователни в тази връзка са оплакванията в касационната жалба за неправилна интерпретация на релевантните факти, с оглед на което са и касаторовите твърдения за необоснованост. Предвид изложеното настоящият съдебен състав счита, че като е отхвърлил сезиралата го жалба, първоинстанционния съд е постановил правилно решение, което при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставено в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,