Решение № 737 от 16.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5066/2008 г.

Решение № 737 от 16.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5066/2008 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208-228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на адвокат Бистра Господинова, като пълномощник на ЕТ "имар-М-Ивайло Маринов" със седалище в гр. Варна, срещу решение № 596 от 30.11.2007 г., постановено по адм. д. № 410 по описа за 2007 г. на Административен съд-Варна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на касатора в настоящото производство, срещу заповед № РИ-07-8500-4 от 2.03.2007 г. на областния управител на област с административен център Варна, с която е определен купувачът на обект - частна държавна собственост при проведен търг с тайно наддаване. В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението като се сочат и трите касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По изложените в нея съображения се моли, решението да се отмени като се отмени и обжалваната заповед на областния управител. Направено е и алтернативно искане - ако съдът намери нарушение на съществени съдопроизводствени правила - да върне делото за ново разглеждане от друг състав. Ответната страна - областния управител на Варненска област не е взел становище. Заинтересованата страна - Министерството на отбраната, чрез процесуалния си представител взема становище за неоснователност на жалбата. По изложените съображения в представените писмени бележки моли, тя да не бъде уважена, поради изложените доводи за законосъобразност на съдебното решение. Останалите заинтересовани страни - физически лица и еднолични търговци не са взели становище. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Счита, че за установяване на обстоятелството дали обектът на търга представлява самостоятелен обект е следвало да се ползват специални технически знания. Това обстоятелство не е установено и не е изяснено дали обектът на търга представлява самостоятелен такъв съгласно глава четвърта на Закона за собствеността и дали в него може да се извършва самостоятелна стопанска дейност според § 2 от преходни и заключителни разпоредби на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия - отменен. Като не е изяснил този факт според прокурора съдът е допуснал нарушение на съществени процесуални правила, което налага отмяна на решението. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от страна, за която решението е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество тя е неоснователна, по следните съображения: За да отхвърли жалбата срещу заповедта на областния управител на област с административен център Варна - № РИ-07-8500-4 от 2.03.2007 г., административният съд е извършил проверка върху проведената процедура за продажбата чрез търг с тайно наддаване на имот - частна държавна собственост, описан в АДС № 2723 от 3.11.1999 г. Обектът на търга представлява магазин вляво от входа, състоящ се от две търговски помещения, един склад, сервизни помещения и два коридора, със застроена площ от 76, 20 кв. м, ведно с 0, 9474% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху земята, при описаните граници, находящ се в гр. Варна, ж. к. "възраждане", бл. 1, ет. 1. С оспорената заповед, на описаните в нея фактически и правни основания, областният управител е обявил Георги Колев Христов за купувач на обекта. В жалбата срещу заповедта са били наведени два довода: първият - за липсата на пликове към закупената тръжна документация и вторият, че обекта на търга - магазина, не представлявал самостоятелен обект по смисъла на строителните правила и норми. По първият наведен довод съдът е приел, че действително в тръжните книжа не е имало поставени празни пликове, в които да се постави тръжното предложение и отделен по-малък непрозрачен плик за поставяне на предложената цена, но този недостатък съдът е приел за несъществен. Вторият довод съдът е приел за неоснователен, тъй като обекта на търга е описан в приложения към тръжните книжа акт за държавна собственост. Жалбоподателят е извършил оглед и е бил запознат с неговото състояние, което е могло да формира действително наддавателно предложение, съобразено с пазарните цени. Като е приел, че направените твърдения за незаконосъобразност на заповедта са неоснователни, съдът е отхвърлил жалбата. Така постановеното решение е правилно. Фактите по спора са правилно установени, а съответни на тях са и направените правни изводи. Неоснователен е доводът в касационната жалба, че решението на съда е в нарушение на материалния закон и е необосновано, защото в тръжната документация не е имало приложен плик, в който да се постави офертата. В чл. 43 ППЗДС - нормативният ред за проведения търг - няма въведено нормативно изискване за задължително представяне на пликове към тръжните книжа, в които участниците да поставят своите оферти и ценовото си предложение. Ето защо неприлагането на празни пликове към тръжната документация не може да се приеме за порок на проведената процедура, тъй като не е нарушено законово изискване. Неоснователен е и следващият довод в касационната жалба за незаконосъобразност на обжалваната заповед и решението на съда, поради това, че обектът на търга не е бил самостоятелен такъв. От приложените писмени доказателства се установява, че магазинното помещение със спомагателните към него има общ вход със съседното магазинно помещение, на което жалбоподателят е бил и наемател, според представените доказателства към молбата от 12.01.2009 г. Освен този общ вход двете помещения са имали общ водомер и електромер, но това обстоятелство е била отдавна известно на жалбоподателя. Въпреки това, той е бил наемател на едното помещение и е бил добре запознат с фактическото положение. Обектът на търга е подробно описан и индивидуализиран не само в решение № 479 от 3.11.2006 г. на министъра на отбраната, с което е открита процедурата за неговата продажба, но и в тръжните книжа, утвърдени със същата заповед, в акта за държавна собственост, както и в информационния меморандум. Заповедта и съпътстващите я книжа, като част от нея, са влезли в законна сила, поради което за тях би могло да се правят твърдения единствено за порока нищожност, каквито не са инвокирани. Ето защо съдът като не е уважил искането за допускане на експертиза, която да установи дали обектът е самостоятелен не е допуснал нарушение на съществени процесуални правила. По тези съображения не може да бъде споделено и становището на прокурора относно установяването на фактическото положение на обекта на търга. Като е приел, че обжалваната заповед е законосъобразна, а жалбата срещу нея е отхвърлил като неоснователна, административният съд е постановил законосъобразно решение, което ще следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение