Решение № 6492 от 14.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2170/2013 г.

Решение № 6492 от 14.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2170/2013 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Мария Георгиева Пенчева и Пенчо Жеков Пенчев, двамата от гр. Сливен, лично и чрез процесуалния им представител - адв. Василев, против Решение № 108/24.10.2012 г. по адм. дело № 352/2011 г. на Административен съд - Сливен, с искане за отмяната му като недопустимо и неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- отменителни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК, подробно развити в касационната жалба. Ответникът - началникът на СГКК - гр. Сливен, редовно призован не се явява и не се представлява. Ответниците: Пенка Михайлова Гинчева, Марина Стоянова Монева, Господин Михайлов Бобев, Кирилка Тодорова Мундарова, Добринка Атанасова Стойкова, Тодор Атанасов Стойков, Михаил Петров Михайлов, Петър Димитров Мъглов, Георги Стоянов Терзиев, Петър Стоянов Терзиев, Диана Георгиева Бобева и Пепа Георгиева Бобева, редовно призовани не се явяват. Ответницата Лиляна Атанасова Стойкова, се явява лично, като предоставя на съда взимането на решение по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Сливен е отхвърлил жалбата на Мария Георгиева Пенчева и Пенчо Жеков Пенчев, против Заповед № КД-14-10-700/11.11.2011 г. на Началника на Службата по геодезия, картография и кадастър /СГКК/ - Сливен, с която на основание чл. 53 от ЗКИР, вр. с чл. 57, ал. 3 и ал. 10 от Наредба № 3/2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на КК и КР, е одобрено изменението на КК и КР на гр. Сливен, изразяващо се в промяна на граници и нанасяне на нов имот, като неоснователна. С извършеното изменение в КККР на гр. Сливен са нанесени нови обекти, както следва: ПИ с идентификатор 67338.503.180, с площ от 346 кв. м, собственост на Мария Георгиева Пенчева; ПИ с идентификатор 67338.503.181, с площ от 256 кв. м, собственост на Мария Димитрова Терзиева, Михаил Петров Михайлов, Вяра Димитрова Мъглова, Петър Стоянов Терзиев, Георги Стоянов Терзиев, Петър Димитров Мъглов, Тодор Атанасов Стойков, Добринка Атанасова Стойкова, Лиляна Атанасова Стойкова и Кирилка Петрова Мундрова; ПИ с идентификатор 67338.503.182, с площ от 76 кв. м, собственост на Георги Бобев, както и са заличени следните обекти: ПИ с идентификатор 67338.503.27, с площ от 345 кв. м, собственост на Мария Георгиева Пенчева; и ПИ с идентификатор 67339.503.32, с площ от 333 кв. м, собственост на Георги Бобев. Съдът е установил, че заповедта е издадена на основание влязло в сила решение на гражданския съд по спор за граници на поземлени имоти /чл. 53, ал. 2 от ЗКИР/, а именно Решение № 314 от 17.01.2010 г. по в. гр. дело № 161/2009 г. на ОС - Сливен, относно имотната граница между поземлени имоти № 27 / отговарящ на имот 180 по оспорената заповед/ и № 32 /отговарящ на имот 181 по оспорената заповед/, както и на влязло в сила решение по спор за собственост /чл. 108 от ЗС/, а именно Решение от 30.10.2001 г. по в. гр. дело № 249/2000 г. на ОС - Сливен, относно част от ПИ № 32 /отговарящ на бивш имот № 2549, кв. 88 по плана на гр. Сливен и на имот 181 по оспорената заповед/. При наличие на тези решения, с които е разрешен спорът за собственост относно имот 181 и то в полза на ответниците - заинтересовани лица по делото, съдът е приел, че заповедта за изменение на КККР, в частта, касаеща този и другите два имота е законосъобразна, на основание чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗКИР, вр. с чл. 57, т. 3 и т. 10 от Наредба № 3/2005 г. /в ред. ДВ, бр. 82/2011 г./. Съдът е отговорил на всички оплаквания на оспорващите, като е отхвърлил твърдението им за наличие на спор за материално право, както и за нищожност на заповедта, поради липсата на акт за непълноти и грешки по чл. 53, ал. 3 от ЗКИР, позовавайки се на разпоредбата на чл. 62, ал. 5 от наредба № 3/2005 г. Отхвърлил е и направеното оплакване за изтекла придобивна давност, като неотносимо към производството по оспорване на административен акт. Решението е валидно, допустимо и правилно по отношение новообразуваните имоти 180 и 181 и недопустимо по отношение новообразувания имот 182. По отношение на последния производството пред първата инстанция е било недопустимо, поради липса на правен интерес и активна процесуална легитимация на оспорващите - чл. 159, т. 4 от АПК. Нанасянето на този имот като самостоятелен в КККР на името на друго лице - Георги Бобев, не засяга по никакъв начин правата на оспорващите, нито пък им създава задължения, тъй като техния имот 180 няма обща граница с имот 182, а само с имот 181, поради което липсва пряко засягане, като условие за наличие на правен интерес от оспорване на заповедта. Като недопустима по отношение на имот 182, жалбата им е следвало да бъде оставена без разглеждане, а производството прекратено. Постановеното по недопустима жалба решение в тази част, касаеща имот 182, се явява недопустимо и подлежи на обезсилване, а производството по отношение на него и на конституираните като страни собственици на същия, подлежи на прекратяване, на основание чл. 221, ал. 3 от АПК. Неоснователни са оплакванията на касаторите за недопустимост на обжалваното решение, извън приетата от съда, по-горе частична недопустимост. Не е налице недопустимост на посочените в касационната жалба основания. Непроизнасянето от съда по наведените от касаторите доводи за нищожност и унищожаемост на заповедта, не правят решението недопустимо. В случая не е налице такова непроизнасяне. Решаващият съд е изложил мотиви по наведените в жалбата оплаквания за нищожност на заповедта, приемайки, че такава нищожност липсва. Настоящата инстанция споделя тези изводи. Липсата на акт за непълноти и грешки по чл. 53, ал. 3 от ЗКИР, не прави заповедта нищожна, а евентуално унищожаема, в случаите, в които се изисква съставянето му. Настоящият случай, както правилно е прието и от съда, не е такъв. Изменението на КККР, в частта, касаеща заличени имоти 27 и част от имот 32 /идентична на имот пл. № 2549 в кв. 88, а по нот. акт № 7/1996 г. - кв. 108 по плана на гр. Сливен/ в размер на 235 кв. м, е одобрено от органа, на основание чл. 53, ал. 1, т. 1 от ЗКИР, вр. с чл. 57, т. 3 и т. 10 от Наредба № 3/2005 г. /в ред. ДВ, бр. 82/2011 г./ - поради наличие на непълноти и грешки и в изпълнение на влезли в сила съдебни решения на гр. съд по спор за граници на поземлени имоти и спор за собственост, при наличие на които акт за непълноти и грешки не се съставя - аргумент от чл. 62, ал. 5 от Наредба № 3/2005 г. Тези решения са: 1/ по чл. 53, ал. 2 от ЗКИР - Решение № 314/17.01.2010 г. по в. гр. дело № 161/2009 г. на ОС - Сливен, относно имотната граница между поземлени имоти № 27 /отговарящ на имот 180 по оспорената заповед/ и частта от имот № 32, граничеща с имот № 27 /отговаряща на имот 181 по оспорената заповед/, и 2/ по чл. 108 от ЗС - Решение от 30.10.2001 г. по в. гр. дело № 249/2000 г. на ОС - Сливен, относно част от ПИ № 32 /отговарящ на бивш имот № 2549, кв. 88 по плана на гр. Сливен и на имот 181 по оспорената заповед/. Страни по първото дело са страни и по настоящето, поради което силата на присъдено нещо е задължителна за тях, за съда, който го е постановил и за всички съдилища, учреждения и общини в РБ - чл. 297 ГПК. Страни по второто са правоприемника на оспорващите - синът им Живко Пенев Пенчев, като ищец и част от настоящите ответници, собственици на имот № 181. С оглед на тези решения, законосъобразни са и другите изводи на съда, че органът, в лицето на началника на СГКК-Сливен, е имал компетентността, при наличие на материално-правните предпоставки на чл. 53, ал. 1, т. 1 от ЗКИР, да издаде оспорената заповед за изменение на КК и КР на гр. Сливен, одобрен през 2006 г., в частта му, касаеща имот 27 и част от имот 32, заличавайки ги, като на тяхно място нанася нови обекти с нови идентификатори с № 180 и № 181, първият на името на касаторката Мария Пенчева, а вторият на името на посочените по-горе 10 бр. физически лица, съгласно постановеното от гражданския съд, по влезлите в сила съдебни решения. Границата между двата нови имота 180 и 181 е заснета, съобразно разрешения спор за имотни граници между имот 27 и имот 32, в полза на последния, придавайки му 44 кв. м от имот 27. Поради това неоснователни са оплакванията на касаторите за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Решението е правилно, както по отношение новосъздадения имот 180, така и по отношение на имот 181.Първият, правилно е записан в КР на касаторката Мария Георгиева Пенчева, тъй като по предходен КР и разписен лист само тя фигурира като негов собственик. В документа за собственост на този имот - Нот. акт № 120/1991 г. фигурира също само нейното име, поради което отразяването й в КР като собственик на този имот е правилно. С оглед на разрешения спор за собственост относно втория имот - 181 и вписване на съдебното решение в СВ при РС - Сливен под № 44, т. VI, вх. № 5034/15.06.2005 г., законосъобразни са изводите на съда, че вписаните в КР за собственици на този имоти заинтересовани лица - ответници, са записани правилно. Решението е правилно и по отношение оплакванията за изтекла придобивна давност, който институт е неприложим в настоящия спор, който има за предмет правилността на съдебно решение по жалба срещу административен акт. От изложеното следва, че обжалваното решение по отношение имоти № 180 и № 181 е валидно, допустимо и правилно, и като такова следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо и ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,