Решение № 4657 от 08.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13813/2008 г.

Решение № 4657 от 08.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13813/2008 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Рада Стоянова Стоянова и Стефан Раднев Стоянов чрез техния пълномощник срещу решение № 332/04.09.2008 г. по адм. д. № 464/2008 г. на Административен съд гр. Велико Търново. Счита обжалваното решение за неправилно, претендира отмяната му и разноски по делото. Ответникът по касационната жалба Христо Петков Захариев чрез своя представител в писмено становище намира касационната жалба за неоснователна. Ответникът община Елена не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана с оглед наведените основания за отмяна съгласно чл. 218, ал. 1 АПК, настоящата инстанция взе предвид следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран от касаторите с жалба срещу писмо № РД-02.15-98/24.04.2008 г. на кмета на община Елена, с което им се отказва изменение на кадастралния план на с. Тодювци. Като мотив в писмото-отказ е посочено, че е утвърдено изменение на дворищната регулация по взаимно съгласие на страните - собственици на двата съседни имота, като е издадено и разрешение за строеж в съседния на жалбоподателите парцел, с което те са запознати. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Събраните по делото и в хода на административното производство доказателства навеждат на извода, че основание за отказа е индицията за спор за материално право. Спорът за собственост е пречка за нанасяне на имота до разрешаването на спора по съдебен ред. Видно от удостоверение на Еленския районен съд, има заведено гражданско дело № 95/2008 г. между страните, което не е приключило. Решението е неправилно при следните съображения: Съгласно чл. 59, ал. 2 АПК административният акт следва да съдържа задължително фактическите и правни основания за издаването му. В случая липсват както правни, така и фактически основания в акта, поради което съдът не може да извърши контрол за валидността и законосъобразността му. По принцип фактическите основания са юридическите факти, въз основа на които административният орган е извел правото си да постанови съответният акт. Оспореният по процесното дело административен акт не съдържа фактическите основания, на които органът е основал отказа си. В този случай актът подлежи на отмяна като незаконосъобразен. Вместо да постанови отмяната му, съдът е заместил органа, изтъквайки други, непосочени в акта факти. Съдът не може в административния процес да изменя, допълва или замества фактическите основания, защото не е орган на управление. Освен това законосъобразността на акта се преценява към момента на издаването му. Поради това не може да се счита за релевантен факт, настъпил по-късно - в случая гражданското дело е заведено след издаването на акта. След като отказът не е обоснован с факти, същият е незаконосъобразен и подлежи на отмяна и връщане на органа за произнасяне. С оглед изхода на спора на касаторите ще следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 120 лв. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение