Решение № 6583 от 11.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5165/2010 г.

Решение № 6583 от 11.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5165/2010 г., IV о., докладчик председателят Мария Костова Производството е образувано по касационна жалба от Грозданка Петрова Петрова от гр. Кърджали, против решението от 21.07.2009 г., постановено от Софийски градски съд, административно отделение, III "з" състав, по адм. д. № 982/2007 г., в производство по чл. 33 - чл. 45 от ЗАП (отм.), вр. § 4, ал. 1 от АПК. Касационната жалба е подадена в законния срок, от активнолегитимирана страна и е процесуално допустима. С обжалваното решение СГС е отхвърлил като неоснователна жалбата на Грозданка Петрова Петрова от гр. Кърджали, срещу Заповед № РД 46-687/18.05.2006 г. на Зам.-министъра на земеделието и горите, с която и е отказано правото на обезщетение по чл. 10в, ал. 1, т. 2 и 3 от ЗСПЗЗ. За да постанови решението си съдът е приел следното: Жалбоподателката е подала заявление до Министъра на земеделието и горите под № 94ГГ-126 на 04.04.2003 г., с искане за обезщетение от името на наследници на Гроздю Иванов Грозев - за зем. земи, които той е оставил като изселник от Беломорската област през 1928 г., на основание чл. 10в, ал. 1 от ЗСПЗЗ. С процесната заповед е отказано правото на обезщетение на жалбоподателката с мотива, че не е налице идентичност между бежанеца с име Гроздю Иванов Гроздев, роден през 1909 г. /пред вид факта, че към датата на подаване на декларацията за изселване през 1929 г. е декларирал, че е 20-годишен, както и че няма членове на семейството/ от една страна и наследодателя на жалбоподателката с име Гроздю Иванов Грозев, роден през 1861 г., който е оставил 2 деца, родени съответно през 1915 г. и 1917 г., които не биха могли предвид датата на раждането им, да са деца на бежанеца, роден през 1909 г. Заповедта е издадена от Зам. министъра, на когото са делегирани правата за издаването и със заповед № РД-09-512/07.10.2005 г. от министъра на земеделието и горите. Въз основа на данните по делото съдът е направил извод, че жалбата е неоснователна., тъй като не се е установило от събраните доказателства идентичност между бежанеца Гроздю Иванов Гроздев, подал молбата за ликвидиране и наследодателя на жалбоподателката. Има съвпадение на имената, но е налице разминаване в останалите данни - година на раждане, семейно положение, занаят и местожителството на двете лица. Дори и да се приеме хипотетично твърдението на жалбоподателката, че относно годината на раждане се касае за допусната техническа грешка в посочената година на раждане при попълването на молбата поради неграмотност на нейния наследодател, не може да се приеме, че той действително е лицето-бежанец, поради останалите различия. Местожителството, посочено от бежанеца през 1929 г. е гр. Пловдив, а това на наследодателя на жалбоподателката, съгласно личната карта, издадена през 1930 г. - е с. Акча Алан. Налице е разминаване и в декларираното от бежанеца през 1929 г. занятие-обущар и това на наследодателя на жалбоподателката - земеделец. И на последно място, в графата за членове на семейството на бежанеца не са посочени деца, каквито наследодателят на жалбоподателката е оставил. Пред вид изброените различия не може да се приеме за доказано, че бежанецът, за който са представени документите по опис № 12 на Държавния архив, установяващи наличието на предпоставките по чл. 10в, ал. 1 от ЗСПЗЗ от една страна и наследодателя на жалбоподателката - от друга, са едно и също лице. По тези съображения съдът е приел за законосъобразен постановеният с обжалваната заповед отказ на адм. орган. В касационната жалба се правят доводи за неправилност на обжалваното съдебно решение като необосновано и противоречащо на материалния закон-касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че съдът неправилно е интерпретирал данните по делото, че допуснатите технически грешки при попълването на молбата за ликвидиране се дължат на неграмотността на нейния наследодател. Изказва предположение, че неграмотността на нейния наследодател е довела до невъзможността му да се защити по какъвто и да е начин и до зависимостта му от други лица при попълването на документите, необходими да докажат, че същият е изселен принудително от родното си място - с. Сачанлъ, находящо се в околия Гюмюрджинска, в Кралство Гърция. Ето защо жалбоподателката счита за напълно възможно да се приеме, че при попълването на тези документи и бил подведен от 20-годишен младеж, който е попълнил своите си данни с цел да декларира на свое име осемнадесетте броя зем. имота, оставени от наследодателя и в Гърция. В декларацията са допуснати и други грешки, като в раздел I, т. 2,озаглавена "Месторождение", заявителят е попълнил, че е роден в с. Акча Алан, както и в раздел I, глава 9, озаглавена "местожителство и местопребиваване преди изселването, заявителят е попълнил също - с. Акча Алан. Село Акча Алан е с днешно име "Бяла поляна" и никога не се е намирало в пределите и границите на Кралство Гърция. Ако се приемат за верни тези данни, то в такъв случай това лице не би имало качеството на "изселник" от Кралство Гърция, защото винаги си е бил в България и тогава идва логичният въпрос: от къде е бил изселен. С оглед на това жалбоподателката прави извод, че е възможно да е допусната грешка и в посочването на датата на раждане. Освен това счита, че е напълно възможно към 10.08.1929г, когато е попълнена декларацията, наследодателят и да е живял в гр. Пловдив и да е имал занятие "обущар", както е напълно възможно и към 29.01.1930 г., когато му е издадена картата за самоличност, наследодателят и вече да е живял в с. Акча Алан, и да е имал занятие"земеделец". Налице е и съвпадение между декларацията за изселване в нейния раздел I-ви, т. 9 и в картата за самоличност на наследодателя и, като и на двете места е посочено предишно местожителство - с. Акча Алан. В съответствие с горното счита, че тази молба за ликвидиране и приложената към нея декларация за изселване, са били попълнени от друго лице, но са се отнасяли за нейния наследодател и по-конкретно - за имотите му, останали в Гърция. Ответната страна - Министърът на земеделието и храните, чрез процесуалния си представител - юрк. Филева, оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава следното заключение: С подадената в срок и от надлежна страна касационна жалба се иска отмяната на решението на основанията по чл. 209, т. 3 АПК и се излагат конкретни доводи за неправилността на съдебния акт. Жалбата намирам за неоснователна. При така приложените в делото писмени доказателства не може да се установи идентичността на бежанеца Гроздьо Иванов Гроздев и наследодателя на касаторката Гроздьо Иванов Грозев. Има разминаване във възрастта, занятието, семейното положение, месторождение и местоживеене. Тези изводи не могат да бъдат елиминирани само от разсъжденията и доводите в касационната жалба, защото последните не почиват на доказателства, а на предположения. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна, по следните съображения: При постановяването на решението си съдът е преценил представените по делото доказателства и направените от него изводи са съобразени с тях и не противоречат на материалния закон. Правилно е прието, че от доказателствата по делото не е установена идентичност между лицето, подател на молбата за ликвидиране и наследодателя на жалбоподателката. Неоснователно се поддържа, че в декларацията за изселване е посочено като месторождение и местопребиваване преди изселването с. Акча Алан. Посочено е не село, а град с друго наименование. От представените данни е установено действително разминаване между данните за лицето, попълнило молбата за ликвидиране и декларацията за изселване и наследодателят на жалбоподателката по отношение на дата на раждане и съответно - възраст, месторождение, местопребиваване в България, семейно положение и наличието на деца и правилно съдът е приел, че не е установена идентичност между двете лица. Изложените в касационната жалба доводи се базират на предположения от страна на жалбоподателката, но съдебните решения се постановяват въз основа на безспорно установени факти, а не на предположения. Приложеното решение, постановено от Кърджалийския районен съд по гр. д. № 405/2003 г. е постановено в производство по чл. 38, ал. 4, пр. 3 от ЗГрР, вр. чл. 436 от ГПК и с него е признато за установено по отношение на община Кърджали и кметство - с. Конево, че лицето Гроздю Иванов Грозев, роден на 15.08.1861 г. в с. Сачанли, Гюмюрджинская околия, днешна Гърция, е починал на 07.05.1931 г. в с. Акча Алан, Деделерска община, Кърджалийска околия, сега с. Бяла поляна, кметство - с. Конево, община Кърджали и не е релевантно за правния спор по настоящото дело. Съдът е изложил подробни мотиви, които настоящият състав на ВАС възприема и не намира за необходимо да приповтаря. Не се установиха твърдяните касационни основания в жалбата. Решението като обосновано и законосъобразно следва да се остави в сила. Водим от горното, ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, IV-то отделение,