Решение № 3857 от 1.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8055/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на И. Искъров срещу Решение 149 от 31.05.2023 г. на Административен съд (АС) Велико Търново по адм. дело 132/2023 г. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на И. Искъров срещу Отказ за връщане на разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие за ловни цели с 352з-39 от 15.02.2023 г. на началника на Районно управление (РУ) - Свищов към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) Велико Търново. Касационният жалбоподател - И. Искъров, счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи, че съдебното решение, както и отказът за връщане на разрешението му за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие за ловни цели са незаконосъобразни. Сочи, че отказът е основан за заповед за незабавна защита, която е изгубила своето действие към датата на издаването му. Издаването на заповед по чл. 18 от Закона за защита от домашно насилие (ЗЗДН) няма обвързващо действие за решаващия съд. В хода на осъществен състезателен процес е напълно възможно събраните доказателства да оборят твърденията в подадената молба. Заповедта се издава в закрито заседание на съда, без участието на страните и само въз основа на твърденията в подадената молба. Затова изрично чл. 19 ЗЗДН определя действието й до издаването на заповедта за защита или до отказа за такава. С прекратяването на производството по гр. дело 3134/2022 г. по описа на Районен съд (РС) - Велико Търново е прекратено действието на Заповед за незабавна защита 24 от 14.12.2022 г. Определението на съда за прекратяване на производството по делото е влязло в законна сила значително преди датата на обжалвания отказ. С молбата за прекратяване на производството по гр. дело 3134/2022 г. на РС - Свищов молителката Е. Петрова е признала неоснователността на искането си за защита от домашно насилие поради липса на осъществен спрямо нея акт на домашно насилие по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН. След като това е така, неоснователно е било и искането й за издаване на заповед за незабавна защита. Към датата на издаване на обжалвания отказ няма валидно постановени мерки за защита от домашно насилие, които да са съществуващи в правния мир. Като е възприел обратния извод, съдът е постановил решението си в нарушение на материалния закон и противно на събраните по делото доказателства. Прави искане решението да бъде отменено. Ответникът по касационната жалба началникът на Районно управление - Свищов към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи Велико Търново не е изразил становище. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е установил от фактическа страна, че на И. Искъров е било издадено Разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие за ловни цели 20140045818, валидно до 19.11.2023 г., въз основа на което същият е придобил 7 бр. дългоцевно огнестрелно оръжие за ловни цели. По молба на Е. Петрова срещу И. Искъров е било образувано гр. дело 3134/2022г. по описа на РС Велико Търново, по което е издадена Заповед за незабавна защита срещу домашно насилие 24 от 14.12.2022 г. Същата е получена на 16.12.2022 г. в РУ - Свищов на ОДМВР Велико Търново, и въз основа на нея е издадено Решение, peг. 352р-22005 от 16.12.2022 г. за отнемане на разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси на Исъкров. На същата дата е съставен Протокол за приемане на огнестрелни оръжия и боеприпаси, peг. 352р-22017/2022 г., за отнемане на горепосоченото разрешение и 7 броя дългоцевно огнестрелно оръжие за ловни цели. Решението не е било обжалвано и е влязло в законна сила на 31.12.2022г. На 17.01.2023 г. И. Искъров е подал Заявление, вх. 352000-421 по описа на РУ - Свищов за връщане на разрешението му за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие. На 15.02.2023 г. с Решение 352з-39 на началника на РУ - Свищов към ОДМВР Велико Търново е отказано връщането на това разрешение. В решението е посочено, че е прекратено производството по образувано по реда на ЗЗДН, но това не отменя факта, че спрямо Искъров вече е била издадена заповед по чл. 18, ал. 1 ЗЗДН и тригодишния срок по чл. 58, ал. 1, т. 8 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите вещества (ЗОБВВПИ) не е изтекъл към момента на подаване на Заявление 352000-421 от 17.01.2023 г., поради което липсва основание за връщането на иззетите разрешение и оръжие. Съдът е посочил, че в хода на съдебното дирене е приобщена административната преписка по оспорвания ИАА, както и гр. дело 3134/2022 г. на РС Велико Търново, по което е постановено Определение 2124 от 14.12.2022 г., с което е допуснато да се издаде Заповед за незабавна защита срещу домашно насилие, както и самата Заповед с 24 от 14.12.2022 г. След като Е. Петрова е оттеглила молбата за защита по реда на чл. 8 и сл. ЗЗДН, с Определение 2175 от 20.12.2022 г. производството е прекратено на основание чл. 232 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). При така установените по делото факти първоинстанционният съд е приел от правна страна, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон. Анализирал е разпоредбата на чл. 58, ал. 1 ЗОББВПИ. Изложил е, че мерките за защита, определени в чл. 5, ал. 1 ЗЗДН, могат да бъдат наложени от съда със заповед за защита, издадена по чл. 15 ЗЗДН и със заповед за незабавна защита по чл. 18 ЗЗДН. При наложена мярка за защита е изпълнено основанието по чл. 58, чл. 1, т. 8 ЗОБВВПИ, като процесуалният ред, по който е наложена, е ирелевантен. Единственото, което законът иска, е от налагането на тези мерки по ЗЗДН до издаване на разрешението да не е изтекъл тригодишен срок. Към момента на издаване на оспореното решение, спрямо искателят е наложена конкретна ограничителна мярка - заповед за незабавна защита в рамките на предвидения три годишен срок с наложени мерки по чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗЗДН, която заповед е влязла в сила. Въз основа на посочената заповед административният орган е разпоредил отнемане на разрешението за носене, съхранение и употреба на притежаваното от лицето огнестрелно оръжие. Без значение за законосъобразността на заповедта за отнемане на разрешителното е обстоятелството, че гр. дело 3134/2022 г. по описа на РС Велико Търново е било прекратено, тъй като прекратяването на съдебното производство не заличава факта на наложената мярка. Наличието на влязъл в сила административен акт, по силата на който е отнето разрешението за носене на оръжие и самото оръжие, задължава началника на РУ да следи за изтичането на тригодишния срок на мярката. Въз основа на горното, съдът е направил извод за законосъобразност на оспореното решение и е отхвърлил жалбата. Решението е правилно. Доводите на касатора за нарушение на материалния закон при постановяване на съдебното решение са свързани с преценката относно наличието на основанието чл. 58, ал. 1, т. 8 ЗОБВВПИ за издаване на оспорения отказ. Съгласно чл. 58, ал. 1, т. 8 ЗОБВВПИ не се издава разрешение за придобиване, съхранение, носене и употреба на оръжие, на лица, спрямо които през последните три години са налагани мерки за защита по реда на ЗЗДН. Мерките за защита, определени в чл. 5, ал. 1 ЗЗДН, могат да бъдат наложени от съда със заповед за защита, издадена въз основа на постановено по реда на чл. 12 - 15 ЗЗДН съдебно решение, но могат да бъдат наложени и със заповед по реда на чл. 18 ЗЗДН. За приложимостта на чл. 58, ал. 1, т. 8 ЗОБВВПИ е ирелевантен видът на мярката по смисъла на чл. 5 ЗЗДН, както и дали тя е наложена със заповед за незабавна защита по смисъла на чл. 18, ал. 1 ЗЗДН или със заповед за защита по смисъла на чл. 15, ал. 2 ЗЗДН. Разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 8 ЗОБВВПИ изисква единствено в рамките на последните три години на лицето да е налагана мярка за защита по реда на Закона за защита от домашно насилие. В настоящия случай тази задължителна материалноправна предпоставка не е била налице, поради което оспореният в първоинстанционното производство отказ е законосъобразен, до какъвто извод е достигнал и АС Велико Търново. При наличие на условията по чл. 58, ал. 1, т. 8 от ЗОБВВПИ, административният орган действа в условията на обвързана компетентност. Без значение за законосъобразността на отказа е обстоятелството, че производството по гр. дело 3134/2022 г. на РС Велико Търново е било прекратено с Определение 2175 от 20.12.2022 г. От заявлението на Искъров е видно, че подателят му се е домогвал чрез представянето на цитирания съдебен акт да установи отпадане на основанието за отнемане на притежаваното разрешение, т.е. да докаже изменение на фактите, наложили издаването на решението, с което е отнето разрешителното. Основанието за отнемане на притежаваното от касационния жалбоподател разрешение е установено с Решение, peг. 352р-22005 от 16.12.2022 г. на началника на РУ Свищов. Това решение, е влязло в законна сила. Наведените със заявлението твърдения не доказват изменение на така установеното правно положение. Съгласно чл. 19 ЗЗДН (в релевантната редакция - ДВ, бр. 102 от 2009 г., в сила от 22.12.2009 г.) заповедта за незабавна защита не подлежи на обжалване и има действие до издаването на заповедта за защита или на отказа на съда. Следователно, още с издаването й на 14.12.2022 г. заповедта за незабавна защита е съставлявала влязъл в сила съдебен акт. Тази заповед е имала правно действие до 19.01.2023 г. (влизането в сила на определението от 20.12.2022 г., с което производството по делото е прекратено). Прекратяването на съдебното производство се основава на новонастъпили обстоятелства оттегляне на жалбата, които променят нуждата от по-нататъшно прилагане на мярката. С прекратяването му РС Велико Търново е прекратил действието на заповедта за незабавна защита, но обществените отношения въз основа на нея са се породили. Тя е съществувала в периода от 14.12.2022 г. до влизането в сила на Определение 2175 от 20.12.2022 г. и е валидно правно основание за издаването на обжалвания отказ, тъй като прекратяването на производството не заличава факта на наложената мярка. Видно от изложеното доводите на касатора за неправилност на обжалваното съдебно решение са неоснователни. Първоинстанционният съд правилно е тълкувал и приложил материалния закон, поради което решението му е правилно и следва да бъде оставено в сила. От ответника не се претендират разноски, поради което такива не следва да му бъдат присъждани. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 АПК Върховният административен съд