Решение № 3103 от 2.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7135/2010 г.

Решение № 3103 от 2.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7135/2010 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция против решение № 497 от 17.03.2010 г., постановено от Административен съд София - град, II отделение, 32-ри състав по адм. д. № 5859/2009 г. С жалбата са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго решение по съществото на спора, с което да бъде потвърден оспореният административен акт. Ответникът - Румен Кирилов Илиев, оспорва касационната жалба. Излага подробни доводи за правилност на обжалваното решение, поради което прави искане за оставянето му в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Излага доводи, че в производството пред първоинстанционния съд не са изяснени въпросите относно компетентността на органа, издал оспорения акт, както и по отношение на това дали са били налице материално-правните предпоставки за налагане на санкция. С оглед на тези доводи счита, че обжалваното решение следва да бъде отменено и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането й е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. Производството пред административния съд е образувано по оспорване на уведомително писмо изх. № 01-6500/12551 от 31.07.2009 г. на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция. С обжалваното решение е отменено уведомителното писмо, в частта, с която на Румен Кирилов Илиев е наложена санкция в размер на 12712,70 лв. За да достигне до този резултат административния съд е приел, че с оспорения акт на жалбоподателя е наложена санкция във връзка с подадено заявление за подпомагане за кампания 2008 г. по схема НР 1 - Плащания за природни ограничения на фермери в планински райони. От приложената към писмото таблица за формиране на общата сума за финансово подпомагане, която съдържа мотивите към процесния акт, е установено, че по схема НР1 наддекларираната площ е тази, която е изцяло заявена - 105,86 ха и за нея е начислена санкция за бъдещ период. Първоинстанционният съд е констатирал, че оспореното писмо е подписано от Ивайло Арбов, който заема длъжността главен експерт - ръководител на ОРА София - град и въз основа на заповед за упълномощаване на експертите № 01-РД/1104 от 15.07.2009 г. и е направил извод за наличие на компетентност на издателя на оспореното писмо. В мотивите на обжалваното решение е преценено, че административният орган е допуснал съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, изразяващи се в това, че оттеглянето на заявлението в частта за подпомагане по НР1 без основание не е зачетено от страна на ДФ "Земеделие". Административният съд София- град се е позовал на нормата на чл. 14, ал. 3 от Наредба № 5 от 2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за подпомагане на площ и на чл. 22 от Регламент /ЕО/ № 796/2004 г., според които молбата за подпомагане може да бъде оттеглена по всяко време в писмена форма, след което кандидатът оттеглил заявлението си, не може да ползва никакви права, произтичащи от оттегленото заявление, както и няма задължения по това заявление. Решаващият съд е приел, че оспореното писмо не съдържа фактическите основания за издаването му, което съставлява нарушаване на административнопроизводствените правила. По тези доводи съдът е отмени оспорения акт и е върнал преписката за ново произнасяне при спазване на дадените указания по тълкуване и прилагане на закона. Обжалваното решение е неправилно. При постановяването му съдът не е установил релевантни за изясняване на спора факти. Първоинстанционният съд правилно е определил приложимото право - Регламент /ЕО/ № 1782/2003 г. на Съвета относно установяване на общи правила за схеми за директно подпомагане в рамките на общата селскостопанска политика, Регламент /ЕО/ № 796/2004 г. на Комисията от 21.04.2004 г., Регламент /ЕО/ № 1698/2005 г., Наредба № 5 от 2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за подпомагане на площ и Наредба № 11 от 3.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" и мярка 212 "Плащания на земеделските стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" от програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. Точно е констатирано, че между страните няма спор относно факта, че в териториалния обхват на планинските райони се включват землищата на населените места, посочени в Приложение № 1, като село Чепинци, област София не е сред посочените в приложението землища. Първоинстанционният съд е осъществил прецизно разграничение между промяна в заявлението от неговото пълно и частично оттегляне, които са различни хипотези с различни правни последици. В мотивите на обжалваното решение правилно е преценено, че в конкретния случай се касае за частично оттегляне на заявлението по искането за подпомагане по схемата НР1. Настоящият съдебен състав споделя изводите на Административния съд София - град, че към момента на подаване на молбата за оттегляне на 27.07.2009 г. заявителят не е бил уведомен за извършване на административна проверка по заявлението, както и, че от горепосочената молба, независимо от формата й, волята за оттегляне на частта от заявлението по НР1 е достигнала до административния орган преди постановяване на оспорения административен акт за налагане на санкция. В случая обаче е останал неизяснен въпросът относно статута на заявителя - дали той към датата на оттегляне е бил все още кандидат за подпомагане или вече е реален ползвател на отпуснатата му субсидия. С касационната жалба е изложена тезата, че правомощието да се оттегли заявлението за подпомагане е регламентирано единствено за кандидатите, а в настоящата хипотеза лицето вече не е имало статут на кандидат и не е можело да се възползва от правото си да оттегли заявлението. В хода на производство са представени и приети като писмени доказателства извлечение - разпечатка от СЕБРА и извлечение от превод на обслужващата банка за извършени преводи по одобрените схеми за плащане, като плащанията са извършени на дата 20.12.2008 г. Уведомителното писмо, което е предмет на оспорване в санкционната част, е издадено на дата 31.07.2009 г. и в това писмо бенефициента е уведомен за одобрени суми за кампания 2008 г. в общ размер на 23377 лв. При така представените доказателства не може да се направи несъмнен извод, че представените платежни документи се отнасят именно за извършени плащания за кампания 2008 г. и считано от датата на която е извършен превода - 20.12.2008 г. жалбоподателят вече не е имал качество на кандидат, на ползвател на субсидията за 2008 г. Това са въпроси, които са от съществено значение за изхода на правния спор, но е недопустимо да се изследват в касационното производство с оглед императивната норма на чл. 220 от АПК, забраняваща фактически установявания. Ето защо се налага отмяна на обжалваното решение и връщане делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд, който следва да установи правнорелевантните факти във връзка със статута на Румен Кирилов Илиев към датата на подаване на молбата му за оттегляне на заявлението за подпомагане по схемата НР1 и дали към този момент той е получил по банкова сметка дължимите му плащания за 2008 г. За да се изяснят спорните въпроси следва да се изслуша съдебно-икономическа експертиза, която да се произнесе по горепосочените обстоятелства. Едва след преценка на заключението, което ще даде вещото лице може да се направи правен извод дали е налице годно оттегляне на заявлението от лице - кандидат за подпомагане или от реален ползвател на отпуснатата му вече субсидия за съответната кампания. При новото разглеждане на делото първоинстанционният съд следва да даде указание на административния орган да представи доказателства, от които да се установи дали е било прието решение от Управителния съвет на ДФ "Земеделие" за упълномощаване на ръководителя на ОРА - София град да издаде уведомителното писмо в изпълнение на изискванията за делегиране на правомощия в чл. 20а от Закона за подпомагане на земеделските производители и на чл. 11, ал. 1 от Устройствения правилник на ДФ "Земеделие", приет с ПМС № 248 от 2006 г., сега отменен с ДВ, бр. 87 от 3.11.2009 г., който текст дава възможност на изпълнителния директор да делегира част от предоставените му правомощия за вземане на решения и сключване на договори за финансово подпомагане на заместник- изпълнителните директори и на ръководителите на териториалните структурни звена на фонда, но само след предварително решение на Управителния съвет на ДФ "Земеделие". Освен това следва да се отбележи, че неправилно решаващият съд е конституирал като страна - ответник в производството, Разплащателна агенция - Република България. Юридическото лице, издател на оспорения е Държавен фонд "Земеделие", което по силата на акредитацията изпълнява функциите на Разплащателна агенция. По тази причина след връщане на делото за ново разглеждане следва да се конституира като ответник в производството Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 2 от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение,