Решение № 7026 от 12.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10048/2014 г.

Решение № 7026 от 12.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10048/2014 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Хюсеин Сабриев Исмаилов, с. Веселина, община Лозница, ул. "Апшерон" № 2 срещу Решение № 17 от 2.07.2014 г. на Административен съд, гр. Разград, постановено по административно дело № 110/2014 г.

С обжалваното решение съдът отхвърлил жалбата на Исмаилов срещу Заповед № РД-14-742 от 10.04.2014 г. на директора на Регионална дирекция "Автомобилна администрация", гр. Разград, с която на основание чл. 106а, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози му е наложена принудителна административна мярка.

Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът неправилно приел за доказано извършването на нерегламентиран таксиметров превоз на пътници със собствен автомобил. Не допуснал до разпит като свидетели пътувалите в автомобила лица. Сочи, че самата проверка от контролните органи е извършена порочно, тъй като по позорен начин били отведени в полицията, където бил упражнен натиск от полицейски служител върху свидетелите. Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отмени оспорената Заповед № РД-14-742.

Ответникът по касационната жалба - директорът на Регионална дирекция "Автомобилна администрация", гр. Разград, не взема становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Съдът обосновано приел, че по делото се доказва осъществяването на нерегламентиран превоз на пътници срещу заплащане с процесното моторно превозно средство. Основателно съдът преценил, че не е необходимо да изслушва свидетелите Селимов и Рашидов и с оглед на чл. 171, ал. 1 АПК и чл. 179, ал. 1 ГПК не допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Решението не страда от пороците по чл. 209, т. 3 АПК и следва да се остави в сила.

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

За да постанови обжалваното решение съдът приел от фактическа страна, че:

1. На 10.04.2014 г. служители на Регионална дирекция "Автомобилна администрация" и Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи извършили съвместно проверка по спазване на разпоредбите на Закона за автомобилния транспорт и Закона за движението по пътищата.

1. На 10.04.2014 г. около 7, 50 часа, на път I-2, км 74+164 в област Разград, по посока гр. Разград, до разсадника, бил проверен лек автомобил марка "Опел Астра", регистрационен № РР 7135 АТ, категория М1 - 4+1 места, собственост и управляван от Хюсеин Исмаилов.

1. При проверката контролните органи установили, че Исмаилов извършва превоз на двама пътници - Себайдин Азизов Салимов и Енвер Салиев Рашидов, от с. Веселина до гр. Разград, при договорена цена от 2, 50 лв. При направената справка контролните органи установил, че Исмаилов няма издаден лиценз за обществен превоз на пътници и не притежавал удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници.

1. Резултатите от проверката били отразени в Акт за установяване на административно нарушение № 183018 от 10.04.2014 г.

1. На 10.04.2014 г. Себайдин Азизов Салимов и Енвер Салиев Рашидов дали сведения в полицията при снемането, на които присъствали служители на Регионалната дирекция "Автомобилна администрация", гр. Варна. Сведенията са подписани от далите ги лица, от служителите на регионалната дирекция и от служител на областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, гр. Разград.

1. На 10.04.2014 г., със Заповед № РД-14-742, директорът на Регионална дирекция "Автомобилна администрация", на основание чл. 106а, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 и 4 във вр. с чл. 107, ал. 1 ЗАвтП наложил на Исмаилов принудителна административна мярка "спиране от движение за срок от шест месеца", чрез сваляне и отнемане на предна табела с регистрационен № РР 7135 АТ и отнемане на свидетелството за регистрация - част II, № 005156267 на лек автомобил "Опел АСтра".

При така установените факти съдът приел от правна страна, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в исканата от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Приел, че актът съответства на материалноправните разпоредби на закона, тъй като по делото е безспорно установено, че Исмаилов няма лиценз за обществен превоз на пътници и няма удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници. Приел за безспорно установено извършването на обществен превоз срещу заплащане. Приел, че заповедта е в съответствие с целта на закона. Въз основа на това направил извод за законосъобразност на оспорената заповед и отхвърлил жалбата на Исмаилов.

Този извод на съда е правилен.

Касаторът твърди, че обжалваното съдебно решение е неправилно поради наличие на три порока - нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Единственият довод, който сочи в подкрепа и на трите отменителни основания е недопущането до разпит на свидетелите Салимов и Рашидов. Този довод е относим за твърдяния порок съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

Безспорно е, че когато съдът е постановил решението си при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила е налице порок, който налага решението да бъде отменено и делото да се разгледа отново. Само така може да се гарантират правата и интересите на страните в съдебното производство. За да е налице съществено нарушение на съдопроизводствените правила е необходимо съдът да е допуснал нарушение на процесуална норма, която е съществена за правилността на решението. Правилата за допустимост на доказателствата безспорно са съществени за правилността на съдебното решение, поради това нарушаването им създава вероятност за неправилност на решението. Тази вероятност е достатъчно основание за отмяна на съдебното решение, защото разрушава изискването за сигурност, че фактическите констатации на съда са истински.

Съгласно чл. 171, ал. 1 АПК доказателствата в съдебното административно производство са както тези, събрани от административния орган пред него, така и тези, събрани в хода на самото съдебно производство. Доказателствата, събрани в хода на съдебното производство не са с различна обвързваща съда сила от тези, събрани в хода на производството пред административния орган. Съдът цени доказателствата, събрани в хода на административното производство, и тези, събрани в съдебното производство, по еднакъв начин - с оглед на значението им за предмета на доказване. Единственото изискване към доказателствата, събрани от органа в хода на административното производство, е да са събрани редовно, т. е. при спазване на законовите изисквания.

От доказателствата по делото е видно, че сведенията на лицата Салимов и Рашидов са надлежно събрани. Това са сведения от неучастващи в административното производство лица, които са дадени писмено и които, съобразно чл. 44, ал. 2 АПК са приподписани от определен от органа служител. Следователно от формална страна сведенията на двете лица са годно доказателство и съдът е бил длъжен да ги цени в съвкупност с останалите доказателства по делото. Останалите доказателства по делото са обясненията на самия касатор, дадени в хода на административното производство, и акта за установяване на административно нарушение № 183018 от 10.04.2014 г. Актът е официален свидетелстващ документ и съгласно чл. 179, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 144 АПК се ползва с материална доказателствена сила за установените в него факти и обстоятелства. Установеното в него напълно кореспондира със сведенията на лицата Салимов и Рашидов дадени в хода на административното производство. Единствено обясненията на касатора, дадени в хода на административното производство, се различават досежно твърдяните релевантни факти и обстоятелства. При тази редовност на доказателствените средства, събрани от органа, и при еднопосочност на установените с тях факти и обстоятелства, в конкретния случай, не е било необходимо разпитването като свидетели в съдебното производство на лицата Салимов и Рашидов. Делото е попълнено с надлежен и достатъчен доказателствен материал, поради което отказът на съда да допусне събирането на вече събрани доказателствени средства не е нарушение на съдопроизводствените правила.

Видно от изложеното доводът на касатора за допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила е неоснователен. Касаторът не сочи доводи за противоречие на решението с материалния закон и необоснованост, макар да твърди тези пороци на съдебния акт. При извършената на основание чл. 218, ал. 2 АПК служебно проверка за валидността, допустимостта и съответствието на съдебното решение с материалния закон съдът констатира, че решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът правилно установил релевантните за предмета на спора факти, правилно тълкувал и приложил материалния закон, поради което решението му следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд