Решение № 1430 от 23.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6270/2007 г.

Решение № 1430 от 23.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6270/2007 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Жанин Силдарева Производството е по чл. 218а, б. "а" ГПК (отм.) във вр. с § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК. Образувано е по касационна жалба на Й. Н. А. от гр. П. срещу решение от 16.07.2007 г. по гр. дело № 687/2007 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е оставено в сила решение от 24.01.2007 г. по гр. дело № 3673/2006 г. на Пловдивски районен съд, с което е отхвърлен предявения от касаторката срещу Б. Н. С. и наследниците на П. Н. М. - Г. М., И. П. Г. и С. П. Н. искове за делба на поземлени имоти съставляващи УПИ * и ХIV-1088 в кв. 80 по плана на с. К. Развити са доводи за необоснованост на изводите и неправилно прилагане на закона. Върховният касационен съд разгледа жалбата и провери съдебния акт с оглед посочените касационни основания и съобразно изискванията на чл. 218ж, ал. 1 ГПК. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 218в, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Касаторката е поддържала, че по наследство от Н. М. и И. С. са станали съсобственици на УПИ * и ХIV-1088. Приживе родителите й са й дарили 100/1100 ид. ч. от УПИ ХIV-1088. На това основание е искала да се допусне делба на УПИ V-1088 при права по 1/3 ид. ч. за нея за брат й Б. С. и общо за останалите ответници като наследници на брат й П. М. По отношение на УПИ ХIV-1088 е искала да се допусне делба на имота при същите права за частта, останала в наследството на праводателите им. От фактическа страна по делото е установено, че праводателят и съпругата му са владели дворно място с площ от 1700 кв. м, което в кадастралния план от 1968 г. е било заснето с пл. № 8* одобрения регулационен план от същата година за част от този имот с площ от 1100 кв. м е бил отреден парцел ****ХVI-885 в кв. 80, а останалата част, разположена на изток, е била включена в парцел ****Х отреден за обществени нужди - детска ясла и градина. През 1977 г. праводателят Н. М. се е позовал на давностно владение за парцел ****ХVI-885 и по реда на обстоятелствената проверка се е снабдил с нотариален акт за собственост на този имот. По реда на чл. 56 ЗТСУ е отстъпил в полза на синовете си Б. и П. право на строеж на двуетажна жилищна сграда, а на касаторката, негова дъщеря е дарил 100/1100 ид. ч. от имота и построената в него стара жилищна сграда. Правото на строеж е било реализирано с построяването на триетажна жилищна сграда - приземен етаж и два жилищни. На това основание Б. М. е придобил право на собственост върху 1/2 ид. ч. от приземния етаж и първия жилищен етаж, а П. М. е станал собственик на другата 1/2 ид. ч. от приземния етаж и на втория жилищен етаж. През 1989 г. е одобрен нов регулационен план за селото. Общественото мероприятие детска градина не е реализирано. Имот пл. № 885 е бил заснет като имот пл. № 1* и записан на праводателя Н. М. и за него са били отредени два парцела, този предмет на исковете за делба. С гласни доказателства е установено, че наследодателите са обработвали целия имот пл. № 1* до смъртта си. Наследството на Н. С. (Мичев) е открито на 29.01.1997 г., а това на И. С. на 12.04.1997 г. Въз основа на така установените факти съдът е направил обоснован извод, че искът за делба на дворното място, съставляващо УПИ ХIV-1088 е неоснователен, тъй като теренът е застроен със сгради, правото на собственост върху които принадлежи на различни собственици, поради което има статут на обща част пи смисъла на чл. 38 ЗС. В резултат на това е загубил самостоятелното си значение, поради което не може да бъде предмет на делба. По отношение на иска за делба на УПИ V-1088, съдът е намерил, че касаторката не установява наследодателите й да са били собственици на този имот, поради което тя и ответниците не се легитимират като такива на основание наследствено правоприемство. Въз основа на тези изводи е приел, че искът за делба е неоснователен и го е отхвърлил. Решението в тази част е необосновано. С предявяването на иска за делба касаторката е заявила, че праводателите им, а след тяхната смърт и те като наследници са владяли площта на двата парцела за себе си, че теренът на УПИ V-1088 не е бил отчуждаван за реализиране на общественото мероприятие, за което е бил отреден с предходния план. Косвено доказателство за това, че имотът е владян от наследодателите на страните като свой, е записването на имота в разписни списък към плана на името на наследодателя, който е бил заварен в него да упражнява фактическа власт, както и застрояването му със стопански постройки. Съдът е игнорирал тези доказателства, без да ги обсъди, за което не е изложил мотиви. Това е нарушение на съществена процесуална норма - чл. 188, ал. 1 ГПК и основание за касиране на решението в тази част. По изложените съображения Върховният касационен съд, I г. о.