Решение № 11225 от 27.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5018/2015 г.

Решение № 11225 от 27.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5018/2015 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ("ОДОП") - Пловдив срещу решение № 410 от 27.02.2015 г., постановено по адм. дело № 938/2013 г. по описа на Административен съд - Пловдив в частта, в която е отменен ревизионен акт (РА) № 241204558/12.12.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с решение № 222/28.02.2013 г. на зам. директора на дирекция "ОДОП" - Пловдив, относно непризнато на "Булмиг" ЕООД право на данъчен кредит в размер на 34 333 лева и прилежащи лихви за просрочие в размер на 7 367,93 лева. В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебното решение в обжалваната част като необосновано, постановено в нарушение на процесуалните правила и материалния закон. Прави се искане за отмяната му в тази част и постановяване на друго, с което жалбата на дружеството да се отхвърли относно посочените суми. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по тази касационна жалба - "Булмиг" ЕООД, чрез адв. Илиева като процесуален представител изразява становище за нейната неоснователност по съображения, изложени в депозирания по делото писмен отговор. Подадена е касационна жалба и от "Булмиг" ЕООД срещу същото решение в частта, в която оспорването му е отхвърлено и са присъдени разноски на ответната страна. Прави се искане за отмяната му като неправилно в обжалваната част и за отмяна на РА изцяло. Претендират се разноски за тази инстанция. Ответникът по тази касационна жалба - директорът на дирекция "ОДОП" - Пловдив, чрез юриск. Стоянов в писмено възражение поддържа становище за нейната неоснователност. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, като взе предвид наведените касационни основания, становището на страните и данните по делото, приема следното: Касационните жалби са процесуално допустими, като подадени в срока по чл. 211 АПК и от надлежни страни срещу съдебен акт, който е неблагоприятен за тях в обжалваните части. Разгледани по същество, са неоснователни. С обжалваното решение е изменен РА № 241204558/12.12.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с решение № 222/28.02.2013 г. на зам. директора на дирекция "ОДОП" - Пловдив относно отказан данъчен кредит на "Булмиг" ЕООД в размер на 104 000 лева, ведно с прилежащи лихви в размер на 22 318, 61 лева, като е намален размера на непризнатия данъчен кредит на 69 667 лева и прилежащите лихви от 22 318, 61 лева на 14 950, 68 лева, а в останалата част оспорването е отхвърлено. По делото е установено, че през 2002 г. производителят "Химко" АД е продал на "Стоманени тръби" АД ("Южен Индустриален парк" АД) определени количества торове, като не са представени фактури, удостоверяващи извършването на доставките. През месец май 2010 г. с приемо - предавателен протокол продадените стоки са върнати на "Химко" АД, но остават за съхранение в складова база на "Южен индустриален парк" АД, с. Драгор, обл. Пазарджик. През периода м. 05 - м. 10.2010 г. "Химко" АД продава същите торове на "Ей Би Би Джи" ООД по договор за франчайз и твърди, че получателят следва да ги преработи и произведе торови смески. При ревизията е установено, че получателят на доставките не притежава материална и кадрова обезпеченост за извършване на специфичната дейност по преработката им. Не са представени и документи, доказващи начина на транспортиране на торовете от базата в с. Драгор до мястото на преработката им, съответно обратното им транспортиране. Съгласно клаузите на сключен договор за съхранение "Ей Би Би Джи" ООД ги предоставя за отговорно пазене на "Кан" ЕООД, без приемо - предавателни протоколи за точното количество на предадените за съхранение стоки, нито са представени други документи, съдържащи данни за конкретни лица, ангажирани в съхранението им. През м. 10.2010 г. "Ей Би Би Джи" ООД продава торови смески на "Нелко 22" ООД, пряк доставчик на оспорващото ревизионния акт дружество "Булмиг" ЕООД, като същите продължават да се съхраняват в складовата база в с. Драгор. От "Нелко 22" ООД е представен договор за отговорно пазене с "Кан" ЕООД без доказателства за точното количество на предадените за съхранение стоки. През м. 10.2010 г. "Нелко 22" ООД продава торови смески на "Булмиг" ЕООД, като същите продължават да се съхраняват в базата в с. Драгор по силата на договор за отговорно пазене с "Кан" ЕООД. С фактура № 2000000079/21.10.2010 г. "Нелко 22" ООД фактурира на "Булмиг" ЕООД 800 тона торови смески, а по документи (приемо - предавателни протоколи) фактически са предадени 264, 10 тона. Към 21.10.2010 г. няма извършено разплащане на доставката между страните, като са направени частични плащания в брой и по банков път във времеви период, следващ издаването на фактурата. Ревизиращите органи приемат, че прекият доставчик "Нелко 22" ООД е начислил неправомерно данък, без да е налице реално извършена доставка на стоки по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗДДС и на възникнало данъчно събитие съгласно чл. 25 от същия закон. На основание чл. 70, ал. 5 във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1, ал. 2 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС на жалбоподателя "Булмиг" ЕООД е отказано правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 104 000 лв. по посочената фактура. В приетото по делото заключение на съдебно - счетоводната експертиза са изследвани придружаващите доставката документи, издадени от "Булмиг" ЕООД, прекия доставчик "Нелко 22" ООД и предходния доставчик "Ей Би Би Джи" ООД, извършените разплащания в периода от 14.02.2011 г. до 24.02.2012 г. в общ размер на 624 000 лв. и ДДС - 104 000 лв. Съдът съобразил, че вземанията от "Булмиг" ЕООД са отразени в счетоводството на доставчика "Нелко 22" ООД, както и наличието в складовата база в с. Драгор на два броя стандартни силажни ями с вместимост 8 491, 20 тона. Съдът е обсъдил последващата реализация на част от закупените от "Булмиг" ЕООД стоки на негов клиент. Приел е за установена доставката от прекия доставчик и съответно последващата продажба на част от стоката - 264, 10 тона торови смески. Обжалваното решение е правилно. По касационната жалба на директора на дирекция "ОДОП" - Пловдив: За да измени РА № 241204558/12.12.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с решение № 222/28.02.2013 г. на зам. директора на дирекция "ОДОП" - Пловдив при условията на заместване относно отказан данъчен кредит на "Булмиг" ЕООД в размер на 104 000 лева, ведно с прилежащи лихви в размер на 22 318, 61 лева, като е намалил размера на непризнатия данъчен кредит на 69 667 лева и прилежащите лихви на 14 950, 68 лева, първоинстанционният съд е приел, че дружеството е доказало положителния факт на придобиване в собственост на част от фактурираното количество торове - 264, 10 тона, които са предмет на последваща доставка към неговия контрагент "Евромиг" ЕООД. В тази част решението по същество представлява отмяна на акта по отношение на непризнатия данъчен кредит в размер на 34 333 лева и прилежащите лихви в размер на 7 367,93 лева. След обсъждане на събраните доказателства за произхода на стоката от нейния производител "Химко" АД, както и преминаването й през верига от дружества до достигането й до "Булмиг" ЕООД, съпоставени с обстоятелството, че стока от същия вид неизменно е съхранявана в складова база в с. Драгор, общ. Пазарджик чрез съхранител "Кан" ЕООД и приемо - предавателните протоколи, съдът е обосновал извод за наличие на материалноправните предпоставки за признаване правото на приспадане на данъчен кредит за "Булмиг" ЕООД по отношение извършена реална доставка на 264, 10 тона торови смески, част от фактурираното от "Нелко 22" ООД количество, за което дължимият ДДС възлиза на 34 333 лева. По отношение на прекия доставчик "Нелко" ООД в заключението на вещото лице е посочено, че същият е начислил съответния ДДС по осъществената от него доставка по реда на чл. 86, ал. 1 ЗДДС по издадената фактура въз основа на сключен договор от 18.10.2010 г. По силата на този договор продавачът се задължава да продаде и прехвърли правото на собственост върху 800 тона NPK смески на купувача в рамките на периодични доставки, като цената се заплаща при отделните доставки съразмерно с доставените количества, а собствеността на стоката преминава върху купувача в момента на внасяне на цената за съответната доставка. Прекият доставчик е издал процесната фактура, като е отразил на отделен ред размера на ДДС, фактурата е включена в дневника за продажбите за съответния данъчен период и размера на данъка е включен в резултата по справката-декларация за същия период. Извършени са отделните счетоводни операции (дебитирана е сметка 410 "Клиенти", съответна аналитична партида с общата стойност на доставката с включен ДДС и кредитиране на счетоводни сметки 701 "Приходи от продажба на стоки" с данъчната основа на продадената стока и 453/2 "ДДС продажби" с размера на начисления ДДС; при изписване на стоката е дебитирана счетоводна сметка 701 и кредитирана съответната материална сметка 304 "Стоки" аналитична партида "NPK торове" с количество и стойност). По делото са представени доказателства за предаване и приемане на 264,10 тона от стоките, предмет на доставката. При тези данни касационната инстанция споделя изводите на административния съд за реалност на посочената част от доставката на родово определените стоки, които са индивидуализирани с предаването им. Решението в изменящата РА част е постановено след обсъждане на събраните доказателства, въз основа на което фактите по делото са установени правилно и са направени обосновани правни изводи. Съгласно чл. 68, ал. 2 ЗДДС възникването на правото на приспадане на данъчен кредит на данъчно задълженото лице е обусловено от осъществяването на елементите от регламентирания в ЗДДС сложен фактически състав. Освен притежаването на данъчен документ по чл. 71, т. 1 ЗДДС следва да се установи и реалното получаване на стоките или извършването на услугите по облагаемата доставка по аргумент от чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗДДС. Обстоятелството, че всички представени от "Булмиг" ЕООД доказателства - договори и приложения към тях, приемо-предавателни протоколи и съпътстващите доставката документи, са частни по своя характер, не може да мотивира само на това основание отказ за признаване на право на данъчен кредит. Действително частните документи не се ползват с материална доказателствена сила. Именно такива документи са събрани за установяване реалността на доставките по процесната фактура и извършените при предаването на стоките плащания. За да направи изводите си, съдът е обсъдил тези документи наред с останалите, представени в ревизионното и в съдебното производство. В случая правилно съдът е приел, че в процеса от "Булмиг" ЕООД е доказана реалността на част от доставката по спорната фактура като условие за законосъобразното възникване и упражняване на правото на данъчен кредит - чл. 6, ал. 1 във вр. с чл. 25, чл. 68, ал. 1 и чл. 69, ал. 1 ЗДДС. За признаване правото на данъчен кредит законът не изисква да са налице доказателства при предходните доставчици по веригата, установяващи произхода на стоките. В установената практика за целите на облагането се приема, че стока с установен произход е тази, за която е доказано наличието й. Установяването на такъв произход на стоката обаче не е предвидено като предпоставка за признаване на правото на данъчен кредит, а невъзможността да бъде установен в пълнота произхода й по стоковата верига или наличието на противоречи доказателства относно този произход, проследен от производителя на торовите смески, както е в конкретния случай, не обуславя извода, че тази стока не съществува и не може да е предмет на доставка. В случая органите по приходите излагат съображения, свързани с предходни сделки и липсата на доказателства за материалната, техническа и кадрова обезпеченост на предходни доставчици за осъществяване на доставки с такъв род стоки, като в същото време не се позовават и не представят доказателства за наличие на данъчна измама. Ето защо, законосъобразен и обоснован е изводът на съда, че по делото е доказана реалност на доставката за част от фактурираното количество торови смески, а именно 264, 10 тона на обща стойност 171 665 лева, като дължимият ДДС върху тази данъчна основа възлиза на 34 333 лева. За тази част от доставката е установено предаването и приемането й. По отношение на това количество е налице и последваща продажба на "Евромиг" ООД. Съдът се е позовал на конкретните доказателства, заключението на съдебно - счетоводната експертиза и относимата съдебна практика на СЕС, поради което заключението му за незаконосъобразност на ревизионния акт в тази част е правилно. По касационната жалба на "Булмиг" ЕООД: За да отхвърли жалбата на дружеството в останалата част, а именно относно непризнатия данъчен кредит в размер на 69 667 лева и прилежащите лихви в размер на 14 950, 68 лева, съдът е приел, че ревизионният акт по отношение на посочените суми е законосъобразен, тъй като жалбоподателят не е установил реалност на доставката по процесната фактура за количеството над 264,10 тона до 800 тона торови смески. По делото, както обосновано е приел административният съд, не са представени доказателства, установяващи прехвърляне на собствеността върху цялото фактурирано количество родово определени стоки. Липсват доказателства както за конкретната индивидуализация на торовите смески и физическото им предаване, така и за прехвърлянето на собствеността върху тях в полза на касатора. Наличието на договор за отговорно пазене без посочване на точното количество на съхраняваните стоки не може да обоснове извод за предаването им. За тази част от доставката по процесната фактура липсват приемо-предавателни протоколи и други съпътстващи документи за съхранението им, не е осъществена и последваща реализация, които обстоятелства недвусмислено сочат на липса на реалност на фактурираната доставка в обема над приетото за доказано количество от 264,10 тона. Поради това законосъобразен е извода на административния съд, че в случая по отношение на посоченото количество по издадената от "Нелко 22" ЕООД фактура данъкът е начислен неправомерно и не е налице право на приспадане на данъчен кредит за "Булмиг" ЕООД. По изложените съображения и при извършената по реда на чл. 218, ал. 2 АПК проверка настоящият съдебен състав приема, че подадените касационни жалби са неоснователни, а обжалваното решение като цяло е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото на "Булмиг" ЕООД следва да се присъдят направените за тази инстанция разноски в размер на 600 лева, съставляващи уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,