Решение № 1717 от 7.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10000/2018 г.

Решение № 1717 от 7.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10000/2018 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП). Образувано е по касационна жалба на "Уни кредит Лизинг" ЕАД, действащо чрез процесуалния представител адв. Г. Смоличка, против решение № 3559/29.05.2018 г., постановено по адм. Дело № 2017/2018 г. по описа на Административен съд София град /АССГ/. Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно като процесуално и материално незаконосъобразно, и необосновано, за което развива подробни касационни доводи и оплаквания в жалбата си и в становище по съществото на спора. Претендира за отмяна на обжалваното решение и постановяване вместо него на друго по съществото на спора, с което да се отмени обжалвания административен акт – заповед за прилагане на ПАМ. Претендира и заплащане на разноски за двете съдебни инстанции, съобразно представен списък на разноски. Ответникът - Р. Нацев, полицейски инспектор в отдел "Пътна Полиция" - не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна – адресат на оспореното решение – и срещу акт, който подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С оспореното решение първоинстанционният съд – състав на АССГ - е отхвърлил жалбата на "УниКредит Лизинг" ЕАД гр. София, подадена срещу заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № 18-4332-000549/26.01.2018 г., издадена от Р. Нацев, полицейски инспектор в отдел "Пътна полиция" при СДВР, на основание чл. 171, т. 2а, б. "а" ЗДвП е наложил ПАМ на "УниКредит Лизинг" ЕАД в качеството му на собственик на ППС с рег. [рег. номер на МПС], , а именно – прекратяване на регистрацията за срок от 6 месеца. Изложените фактически основания са установено с АУАН управление на същия автомобил на 24.12.2017 г., около 2. 40 часа, в гр. София, по [улица]от [улица]към [улица], от Г. Борисов – неправоспособен водач, за който при проверката с техническо средство "Дрегер" е отчетен и положителен резултат за употреба на алкохол 0, 91 промила. За да постанови този резултат, съдът е приел, че заповедта за прилагане на ПАМ е издадена от компетентен орган, без допуснати нарушения на административно производствените правила и при наличие на основание по чл. 171, т. 2а за налагане на ПАМ, а именно установеното, че МПС се управлява от трето лице, различно от собственика, което не притежава СУМПС и е употребило алкохол над нормативно установените размери. Съдът е счел, че заповедта е мотивирана, не е допуснато процесуално нарушение с посочването на повече от едно съставомерно деяние по смисъла на чл. 171, т. 2а ЗДвП. Счел е, че "УниКредит Лизинг" ЕАД е годен субект като адресат на акта предвид установената му собственост върху автомобила, както и че извършването на деянието на водача на МПС е установено по силата на събраните доказателства и издадения АУАН. Относно спорния въпрос във връзка с предходно издадена заповед за налагане на ПАМ от същия орган и при същите обстоятелства, но спрямо различен адресат – управител на собственика на автомобила, съдът не е отчел допуснато закононарушение, считайки, че е налице основание за това и ново обстоятелство – установяване на действителния собственик на цитираното в акта ППС. Решението на АССГ е неправилно. От фактическа страна деянието на водача е установено в АУАН, за което са приложени и докладна записка и талон за изследване с техническо средство. Установена е собствеността на управляваното ППС- по свидетелство за регистрация от 07.04.2014 г. същото е собственост на "УниКредит Лизинг" ЕАД и по силата на договор за финансов лизинг е предадено и предоставено за ползване на "Ди енд ди 08" ЕООД. Със заповед за прилагане на ПАМ № 18-4332-000099 от 08.01.2018 г., същият орган - Р. Нацев, полицейски инспектор в отдел "Пътна полиция" при СДВР, издал и процесната заповед за прилагане на ПАМ - № 18-4332-000549 от 26.01.2018 г., при идентично съдържание в двете заповеди от фактическа и правна страна, налага мярката прекратяване на регистрация за същото ППС спрямо друг субект и адресат на акта – П. Минев. Тази заповед е връчена на адресата на 08.01.2018 г. и видно от заповедта на л. 26 и служебна справка по а. д. № 1148/2018 г. по описа на АССГ, е обжалвана чрез административния орган на 22.01.2018 г., по съдебен ред. Жалбата в АССГ и входирана и делото е образувано на 31.01.2018 г. В хода на протичащото по нея съдебно обжалване издателят на акта издава заповед от 26.01.2018 г. за отмяна на наложена ПАМ, с която оттегля заповед за прилагане на ПАМ № 18-4332-000099 от 08.01.2018 г. Оттеглянето е допустимо по реда на чл. 156 АПК и преди провеждане на първо по делото съдебно заседание. От мотивите на заповедта за оттегляне може да се изведе основание, че оттеглянето е направено поради установена собственост върху предметното на заповедите ППС – на фирма "УниКредит Лизинг" ЕАД. Това установено обстоятелство обаче не е ново по смисъла на приложимата разпоредба на чл. 156, ал. 3 АПК – новоустановено или нововъзникнало, тъй като собствеността не е прехвърлена след извършване на нарушението и издаване на заповедта от 08.01.2018 г., още повече, че видно от мотивите на заповедта от 08.01.2018 г. това обстоятелство е било известно на издателя на акта и е вписано в същата заповед. Не е налице и хипотезата на фактическа грешка спрямо субекта, каквато теза е навел прокурора от ВАП в своето мотивирано заключение. Или, изводът е, че издаването на процесната заповед от 26.01.2018 г. не е свързано с нови обстоятелства, а е при същите фактически установявания, каквито са били налице и при издаване на оттеглената заповед от 08.01.2018 г. Допусната е материална незаконосъобразност при издаване на обжалваната заповед, съставлява основание за нейната отмяна. Като е достигнал до обратни изводи и не е отчел тази незаконосъобразност, първоинстанционният съд е постановил материално незаконосъобразно решение, което следва да бъде отменено. Вместо него следва да се постанови ново решение по съществото на спора, с което да се отмени заповедта за прилагане на ПАМ от 26.01.2018 г. Предвид изхода на спора е основателно искането на касатора за присъждане на разноски. Съобразно искането в списък за разноски и представените доказателства за направени разноски – за такси и адвокатско възнаграждение – в двете съдебни инстанции, в тежест на бюджета на ответника и в полза на касатора следва да се присъдят разноски по делото в размер на 1541, 60 лв. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на осмо отделение