Решение № 2883 от 25.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8813/2010 г.

Решение № 2883 от 25.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8813/2010 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Костадин Илиев от гр. Варна, починал в хода на производството на х.хх.хххх г. и заменен от законния му наследник Стоян Илиев Костадинов, против решение № 797 от 16.04.2010 г. на Административен съд - Варна, постановено по адм. дело № 1685/2009 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № ДК-02-ВН-37/9.06.2009 г. на началника на РДНСК - Варна за премахване на незаконен строеж "Гараж със стая и прилежаща масивна ограда", изпълнен в УПИ ХVI-708, кв. 42 по регулационния план на с. Тополи, ул. Александър Димитров № 22. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му и решаване на делото по същество. Ответната страна сектор Варна при РДНСК - Североизточен район оспорват жалбата. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на касационно обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема оспорената заповед за законосъобразна. Решението е валидно, допустимо и правилно. По делото е установено, че процесният строеж - гараж със стая и продължение на стените по западната и южната имотни граници като плътна ограда, е изпълнен през 2008 г. без одобрени инвестиционни проекти и разрешение за строеж. Годината на завършване на строежа е декларирана лично от извършителя му - л. 30 от делото, а се потвърждава и от други доказателства по делото - експертиза на вещо лице и показанията на св. Неделчев, че към 1982 - 1983 г. в имота е съществувал само навес, но не и гараж със стая. Правилно показанията на св. Жеков са счетени от съда за недостоверни, тъй като са в противоречие с останалите доказателства по делото. Приложените от касатора фактури от 1981 г. не доказват друга година на процесното строителство, тъй като са за закупуване на материали, каквито не са влагани в процесния строеж. Въз основа на правилен анализ на всички събрани доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, административният съд обосновава правилен извод за материална законосъобразност на оспорената заповед. С оглед така установената година на извършване на незаконния строеж, липсва основание за квалифицирането му като търпим (§ 16 ПР на ЗУТ), поради което подлежи на премахване - чл. 225, ал. 1 вр. чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, както правилно е разпоредено с потвърдената от съда заповед. Обжалваното решение не страда от релевираните в касационната жалба пороци - съответства на материалноправните норми, при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е обосновано. Решението е правилно и в частта за присъденото юрисконсултско възнаграждение. Такова се дължи на основание чл. 143, ал. 4 АПК и задължителното му тълкуване в Тълкувателно решение № 3/13.05.2010 г. по т. д. 5/2009 г. на ВАС. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд,