Решение № 14933 от 8.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8803/2010 г.

Решение № 14933 от 8.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8803/2010 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) - гр. Велико Търново, подадена от неговия процесуален представител по пълномощно юрисконсулт Николина Денева Маринова, срещу решение № 260 от 4.06.2010 г. по адм. дело № 24/2010 г. на Административен съд - гр. Велико Търново. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С посоченото решение Великотърновският административен съд, сезиран с жалба от Йордан Радев Христов от гр. Велико Търново, е отменил решение № 56 от 19.12.2009 г. на касационния жалбоподател, с което е потвърден отказа на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) при РУСО - гр. Велико Търново да отпусне исканата от Йордан Радев Христов пенсия за осигурителен стаж и възраст. За да постанови този резултат съдът е приел, че отказът е бил издаден при съществено нарушение на административнопроизводственото правило по чл. 1, ал. 5 и 7 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС), според което при прието заявление с нередовни и/или липсващи документи служителят от териториалното поделение на НОИ в 15-дневен срок уведомява лицето за неизправностите с препоръчано писмо с обратна разписка. Когато това писмо не е връчено на лицето, връчването се извършва по реда на чл. 10, ал. 9 НПОС - чрез поставяне на съобщение на определено за целта място в териториалното поделение на НОИ, на страницата на НОИ в Интернет или в общината или кметството. С оглед на данните по делото този извод на Великотърновския административен съд е законосъобразен и обоснован. Само това нарушение е достатъчно да обоснове необходимостта да бъде повторено опороченото производство по искането на Йордан Радев Христов да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. А то (нарушението) е съществено, защото, ако длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 КСО бе изпълнило задължението си да съобщи на Йордан Радев Христов, че някои от подадените от него документи са нередовни, е напълно вероятно той да отстрани нередовностите, а тогава може би искането му за пенсия не би било неоснователно. Като не е констатирал това нарушение, касационният жалбоподател е издал отмененото от съда решение в нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 146, т. 4 АПК. Останалите мотиви, изложени от Великотърновския административен съд към постановеното от него решение, са излишни. Този съд не е следвало да обсъжда представени за първи път пред него документи за осигурителен стаж. Първоначалното обсъждане на тези документи е дължимо от длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 КСО, което то вероятно щеше да направи, ако бе изпълнило задължението си по чл. 1, ал. 5 и 7 НПОС да уведоми заявителя за нередовност на подадените от него документи или за липсващи документи. По тези съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че оспореното с касационната жалба съдебно решение е правилно по своя краен резултат и следва да бъде оставено в сила. Какви данни удостоверяват новопредставените от Йордан Радев Христов документи за осигурителен стаж, е въпрос, който следва да бъде обсъден при евентуален последващ спор между страните за наличието или липсата на заявеното от Йордан Радев Христов право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,