Решение № 362 от 27.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 763/2008 г.

Решение № 362 от 27.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 763/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Жанета Найденова Производството е по чл. 218а б. "а" ГПК (отм.). "И" И" АД гр. С. е обжалвал решението на Софийския градски съд от 27.12.2007 г. по гр.д. № 1385/2004 г. с което е оставено в сила решението на Софийския районен съд от 15.01.2004 г. по гр.д. № 16494/2003 г. С това решение районният съд осъдил И. ц. "И" АД да предаде на Н. П. М. и на С. П. П. владението върху следния недвижим имот: дворно място от около 1 270 кв. м., представляващо част от УПИ *за чисто производство, офиси и магазини от кв.13 м. "Н" при съседи: път, част от УПИ*, УПИ ХVII-чисто производство и офиси и УПИ I-за чисто производство и складове: дворно място от около 3 450 кв. м. представляващо УПИ III-за спорт, кафе и администрация, УПИ IV-за чисто производство и КОО, част от УПИ ХVI- за чисто производство, склад и офиси и УПИ VI- за чисто производство с изключение на 95 кв. м. от имота оцветени на скицата на вещото лице на комбинираната скица- приложение № 2 на допълнителната СТЕ, в оранжев цвят при граници на тази част: УПИ II, УПИ III и УПИ ХVI: дворно място от около 100 кв. м. представляващо част от УПИ ХVII-за чисто производство и офиси и част от УПИ I- за чисто производство и складове при съседи: път, част от УПИ I и част от УПИ ХVII. С това решение И. ц. "И" е бил осъден да заплати направените по делото разноски от ищците в размер на 700.36 лева, а с решението на Софийския градски съд-да заплати разноски в размер на 245.07 лева. В касационната жалба се поддържа, че решението на Софийския градски съд било неправилно поради допуснати нарушения на съществени съдопроизводствени правила и на материалния закон и като необосновано- отменителни основания по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.). Върховният касационен съд след проверка на изложените основания за касация на въззивното решение прие следното: Никола П. М. и С. П. П. в исковата си молба са твърдяли че като наследници на бившите акционери на търговското дружество "И" АД по силата на чл. 2 ЗВСВОНИ били собственици на недвижим имот от около 11 910 кв. м.- застроено и незастроено-находящо се в землището на гр. С. кв.8 м. "И", който имот бил закупен с със 7 бр. нотариални актове: нот.акт № 107/33 г., нот.акт № 108/33 г., нот.акт № 48/33 г., нот.акт № 56/35 г., нот.акт № 80/35 г., нот.акт № 175/37 г. и нот.акт № 67/40 г. Недвижимият имот бил деактуван като държавен на два пъти: веднъж със заповед № РД-57-2/6.01.1995 г. на Кмета на Столична община з. кв. м. и втори път със заповед № Р* от 10.01.1998 г. за 9 810 кв. м. Ответникът "И" АД държал без правно основание части от деактувания недвижим имот по скицата на Областния управител както следва: дворно място от 1 270 кв. мм.представляващо част от УПИ II-за чисто производство, офиси и магазини в кв.13 по плана на "Н" гр. С., дворно място от около 3 450 кв. м., обозначено на същата скица като УПИ III-за спорт, кафе и администрация, УПИ IV-за чисто производство и КООО, част от УПИ ХVI-за чисто производство, офиси и магазини част от УПИ ХVI-за чисто производство, склад и офиси и УПИ VI- за чисто производство и офиси, владян от "А" АД: дворно място от около 100 кв. м. -част от УПИ ХVII-за чисто производство и офиси и част от УПИ I- за чисто производство и складове,"владяна от нас" - т.е. от ищците. Общо исковете претенции се свеждали до предаване владението върху дворно място от 4 820 кв. м. и за присъждане на направените по делото разноски. Ответникът оспорил исковете. Твърдял е че ищците нямат материално правната легитимация, тъй като не заявили своето вещно право съгласно § 6а ЗППДОбП (отм.) пред органа по чл. 3 ЗППДОбП (отм.) най-късно в двумесечен срок след обнародване на решението за приватизация на предприятието, в което бил включен техния имот и тъй като имотът не бил във вида и в размерите в които бил одържавен (чл. 2, ал. 1 ЗВСВОНИ) той не подлежал на реално връщане. По делото е било установено че двамата ищци Н. и С. П. на собствено основание и като наследници на П. Н. М. починал на 31.10.1954 г. като бивши акционери в търговското дружество "И" АД, се легитимирали на реституирания по право недвижим имот, отчужден по ЗНЧИМП. В процеса на разглеждане на делото и двамата ищци починали: Никола М. 19.09.2004 г., а С. П. П. 28.09.2006 г. В производството пред ВКС участваха техните законни правоприемници З. Е. К. и К. Н. М. От приложените 7 бр. нотариални актове е било установена идентичността на закупените недвижими имоти през 1933, 1935,1938 и 1940 г. за Акционерното дружество "И" гр. С. и национализираните и актувани като държавни парцели след 1947 г., както и със сега съществуващите имоти, отредени за чисто производство, офиси, магазини, складове, спорт и пр. В този смисъл е било заключението на вещото лице инж. Е приложено на л. 164 по гр.д. № 16494/2002 г. на Софийския районен съд. Вещото лице е посочило че претендираният недвижим имот би могъл условно да се раздели на три части, които на комбинираната скица№ 4 на л. 169 са били оцветени в жълт цвят. Част "а" била с площ 1 380 кв. м. в очертанията по точки Е-Ж-З-И-Й-Е като перпендикулярните линии Е. Ж и Е-Й не били очертани с материализирана ограда. Част "б" съставлявала терен по лилавите букви А-Б-В-Г-Д-А с площ според изчисленията на експертизата около 3 450 кв. м. И част "в" - 71 кв. м. площ заключена в точките К-Л-М-Н-К . Местността "Г" имала план от 1929 г., но през 1952 г. когато бил съставен акта за държавна собственост действал регулационния план одобрен със заповед № 14368/10.10.1947. Вещото лице докладвало че имотите, предмет на спора попадали в имоти с номера 90, 91,92,93 и в "терен северно от имоти с пл. №№ 91 и 93 личната регулация пресичащи имоти пл. №№ 90,91 до осеви точки 13А и 13 не била прилагана". По стар кадастрален план към 1950 г. имотът попадал в имот с пл. № 1 и в имот с пл. № 13. Този план отразявал ситуацията на мястото по време на одържавяването. Същото вещо лице е посочила че първият имот обозначен с точка "а", можел да се идентифицира с парцал УПИ II - за чисто производство, офиси и магазини., Вторият имот обозначен с т. "б" - т.е. имотът от около 3 450 кв. м.-можел да се идентифицира като част от имот, представляващ УПИ III-за спорт, кафе и администрация, с част от УПИ IV-за чисто производство и КОО, част от УПИ VI- за чисто производство и офиси и за част от УПИ ХVI-за чисто производство, склад и офиси. Третият имот обозначен с буква "в" - можел да се идентифицира като част от имот съставляващ УПИ I- за чисто производство и с част от УПИ ХVII- за чисто производство и офиси. Тази номерация била по съобразно одобрения през 2001 г. частичен застроителен и регулационен план на местността. През 2003 г. имало неодобрен кадастрален план по който общо реституираният имот бил посочен с един номер- № 672. По делото е било установено-вж.заключението на тричленната техническа експертиза на инж. П, инж. П инж. Т от 11.11.2005 г., депозирано пред Софийския градски съд, че и в трите УПИ-та: УПИ-I, УПИ- III и УПИ-ХVI имало построени след одържавяването сгради: в УПИ-III-сграда обозначена като "МЖ", която в момента се ползвала като склад за топлоизолационни материали. В УПИ I- имало масивно стоманобетонно хале, обозначено на скиците като "М" и в УПИ ХVI- имало също стоманобетонно производствено хале. Или, това е означавало че имотът не е бил в размерите и вида в който е бил одържавен и това е изключвало неговото реално връщане на предишните собственици. Защото не е бил завзет от държавата незаконно, а е бил одържавен по ЗНЧИМП и именно поради това извършеното след национализацията строителство върху отчуждения недвижим имот, е било законно. Незаконно е било това строителство, както е пояснил ВКС в Т. Р. № 6/2006 г. ОСГК при което е имало "несъобразяване на формалните изисквания за законност на строежите, а именно наличието на редовни строителни книжа относно такива извършени в незаконно отнети или отчуждени не по надлежния ред имоти, обуславящи приложението на чл. 2, ал. 6 ЗОСОИ. В противен случай строежите са законни и за реституцията на имота ще са приложими постановките на т. 1 и т. 2 на Т. Р. № 1/1995 г. на ОСГК на ВС". От допълнителната съдебно техническа експертиза, представена пред Софийския градски съд на 9.01.2007 г. е било установено, че "Приложените генерални планове (1969 г. 1975 г., 1972 г.) и ситуация за техническата инфраструктура на площадката (канализация, кабелни мрежи, ВН, НН-1985 г.) са били проектирани и са обслужвали всички сгради на тази площадка, която е била с конкретно предназначение за завода за Асансьори. Проектираната и изградена техническа инфраструктура е съобразена също с изискванията за обекта-завод за АМУ". Това заключение е дадено за положението на имота към момента на влизане в сила на реституционния закон-25.2-1992 г., към който момент решаващият съд е бил длъжен да изследва положението на сградите и другите постройки в одържавения недвижим имот. Защото чл. 1 и чл. 2 ЗВСВОНИ разпореждат че реституцията настъпва по силата на закона при наличието на визираните в него условия, без да е необходим някакъв допълнителен административен или съдебен акт. Елемент от фактическият състав на възстановяване на собствеността ex lege е именно наличието на национализационен закон, посочен в чл. 1 и чл. 2, ал. 1 ЗВСВОНИ. И въпреки направената преценка,"че цялата свободна площадка около сградата може да се разглежда като обслужваща площ", неправилно Софийският градски съд е приел, че ищците са се легитимирали като собственици. От представените писмени доказателства е било установено, че по Закона за преобразуване и приватизация на държавните и общински предприятия - Д В.бр. 38/1992 г., по Закона за приватизационните фондове - Д.В. бр. 1/1996 г. и с Решението на Народното събрание за приемане на Програма за приватизация чрез инвестиционни бонове бившето държавно предприятие "А" ЕАД гр. С. е било включено в К. за масова приватизация и приватизирано на 17.01.1997 г. Върховният касационен съд приема, че ищците в срок са заявили своето вещно право пред органа по чл. 3 ЗППДОбП (отм.) в какъвто смисъл са били молбите от 10.05.1993 г. и от 27.05.1993 г. Това че в тях бил посочен само чл. 18 ЗППДОбП (отм.) не е означавало, че те не са искали реално да им се върне одържавения недвижим имот. Разпоредбите на този Закон са изисквали молбата да бъде формулирана съгласно текста на чл. 18, но като цяло това искане е следвало да се счита и като заявление по § 6 ПЗР на ЗППДОбП. (отм.).т.е. да получат част от дяловете или акциите на търговските дружества образувани при тяхното преобразуване в еднолични търговски дружества от Министерския съвет или определен от него орган. Въпреки това, както се посочи по-горе, Върховният касационен съд приема, че не са налице условията за реално връщане на отчуждения недвижим имот, предмет на настоящето дело, тъй като не са налице условията по чл. 2, ал. 3 ЗВСОНИ. Софийският градски съд като е приел обратното, е постановил необоснован и незаконосъобразен съдебен акт. Неговото решение е неправилно и за това следва да се отмени на основание чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК. Върховният касационен съд решава спора по същество като отхвърля предявените искове за предаване владението върху описаните в исковата молба части от недвижимия имот, бивша собственост на наследниците на Н. и С. П. М., приемайки че те не се легитимират като собственици. В полза на ответника следва да се присъдят всички направени по делото разноски- 3 408 лева и да се върне сумата внесена като обезпечение за спиране изпълнението на въззивното решение. Водим от горните съображения Върховният касационен съд,