Решение № 6630 от 21.6.2023 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Медико-дентален център Я. ЕООД, чрез адвокат М. Дедова срещу Решение 7077/24.11.2022 г. на Административен съд София - град, постановено по адм. дело 4937/2022 г., с което е отхвърлена жалбата срещу писмена покана за възстановяване на суми получени без правно основание РД 25ПП-134 от 5.05.2022 г., издадена от управителя на Национална здравноосигурителна каса (НЗОК). В касационната жалба се поддържат твърдения за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон, свързано с неправилно прилагане на разпоредбата на чл. 8.2.1. от Методика за определяне на сумите, заплащани от НЗОК на изпълнители на медицинска помощ, на дентална помощ и медико-диагностични дейности за работа при неблагоприятни условия по повод на обявена епидемична обстановка, приета от Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса, Управителния съвет на Българския лекарски съюз и Управителния съвет на Българския зъболекарски съюз РД-НС-01-1/17.02.2022 г. (тук и по-долу само Методиката ) и необоснованост, които са касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяна на обжалвания съдебен акт. Ответникът управителят на Национална здравноосигурителна каса е оспорил касационната жалба с доводи за нейната неоснователност и съответно, че решението на административния съд е правилно. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, касационната жалба е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Производството по делото пред АССГ е образувано по жалба на Медико-дентален център Я. ЕООД срещу издадена от управителя на НЗОК писмена покана за възстановяване на суми получени без правно основание РД 25ПП-134 от 5.05.2022 г. Първоинстанционният административен съд е изяснил правнорелевантните факти, относно които спор между страните не е бил повдигнат. Установява се, че между НЗОК и МДЦ Я. ЕООД и на основание чл. 59, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), Националния рамков договор за медицинските дейности за 2020-2022 г., е сключен договор 223935 от 17.02.2020 г. за оказване на специализирана извънболнична медицинска помощ, ведно с допълнително споразумение от 13.12.2021 г., отнасящи се за работа при неблагоприятни условия по повод обявената епидемична обстановка. Страните са се уговорили в допълнителното споразумение, че същото влиза в сила от датата на подписването му и ги обвързва за срока на обявената с Решение на МС извънредна епидемична обстановка. Във връзка с изпълнението на договора управителят на НЗОК е наредил със своя заповед и на основание чл. 72 ал. 2 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), чл. 9 ал.1 от Инструкция РД 16-43/ 9.06.2020 г. за условията и реда на осъществяване на контрол по чл. 72, ал. 2, ал. 3, ал. 4, ал. 5, ал. 6, ал. 7 и ал. 8 ЗЗО, извършването на проверка на жалбоподателя, касателно изпълнението на индивидуалния договор и споразумението към него. За резултатите от извършената проверка е съставен протокол РД 25-238-1 от 15.04.2022 г. и протокол за неоснователно получени суми РД 25-238-2 от 15.04.2022 г., надлежно връчени на страната, която е подала писмено възражение срещу констатациите в протокола. Възражението не е било уважено от административния орган. С първоинстанционното решение съдът е приел, че писмената покана е законосъобразен административен акт, не са налице основанията на чл. 146 АПК за нейната отмяна, поради което е отхвърлил оспорването й. Обжалваното съдебно решение е правилно. Неоснователни са касационните възражения за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон - чл. 76а ЗЗО. Касаторът е адресат на Методика РД-НС-01-1 от 17.02.2022 г. за определяне на сумите, заплащани от НЗОК на изпълнители на медицинска помощ, на дентална помощ и медико-диагностични дейности за работа при неблагоприятни условия по повод на епидемична обстановка, приета от НС на НЗОК, която регулира спорните правоотношения за работа в неблагоприятни условия по повод издадената писмена покана. Съгласно чл.40б, ал. 1 от индивидуалния договор, сключен между лечебното заведение и НЗОК и изменението му с §1 от допълнителното споразумение от дата 13.12.2021 г., на изпълнител на специализирана извънболнична медицинска помощ, медицински център или медико-диагностичен център, разполагащи с лаборатория за образна диагностика и медико-диагностична лаборатория или осигуряващи извършване на необходимите изследвания на територията на населеното място, се заплаща ежемесечно за работа при неблагоприятни условия сумата от 30 000 лева. Според чл.40б, б. д от договора и допълнителното споразумение данните от извършения преглед и резултатите от извършените изследвания се отразяват в амбулаторен лист и се включват в ежемесечния електронен отчет на съответния лекар, осъществил дейността. По делото не е било спорно, че заплащаната сума на изпълнителя на медицинската помощ касае и е във връзка с епидемичната обстановка, обявена с решение на Министерски съвет във връзка с епидемичното разпространение на COVID 19 / КОВИД 19 и съществуващата непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите. Между страните по делото не е било спорно, и че тази сума е получена от Медико-дентален център Я. . За да издаде писмената покана органът е приел от фактическа страна, че Медико-дентален център Я. ЕООД не е изпълнил кумулативните условия в хипотезата на т. 8.2.1, б. а и б. д от Методиката и договора, а именно прегледите за м.01.2022 г., извършени от д-р Н. Пампоров отразени в изрично посочени 14 броя амбулаторни листове, да са включени в ежемесечния електронен отчет на лекаря. На това основание е прието, че не е изпълнено условието за извършена проверка относно пациентите с потвърден КОВИД-19, съответно поставена основна диагноза с код U07.1 да са верифицирани в Националната информационна система. За изясняване на спорните факти, а именно дали лечебното заведение е изпълнило изискванията, посочени в на т. 8.2.1, б. а и б. д от Методиката и следвало ли е да получи претендираната сума за работа при неблагоприятни условия в размер на 30 000 лева, съдът е извършил анализ на релевантната нормативна уредба и на доказателствата по делото. Посочените изисквания са залегнали както в Методиката, въз основа на която лечебното заведение е получило працесната сума, така и в индивидуалния договор и допълнително споразумение към него. Правото на лечебното заведение да му бъде заплатена сумата за работа при неблагоприятни условия се предпоставя от едновременното наличие на всички изискуеми предпоставки, вкл. и в т. 8.2.1, б. а и б. д от Методиката. Съгласно тях прегледът и резултатите от извършените изследвания следва да се отразяват в амбулаторен лист и да се включват в ежемесечния електронен отчет на съответния лекар, осъществил дейността. По делото не е било спорно, че прегледите за м.01.2022 г., извършени от д-р Н. Пампоров, отразени в изрично посочени 14 броя амбулаторни листове, не са включени в ежемесечния електронен отчет на лекаря. В тежест на касатора и с оглед разпределената от съда доказателствена тежест по чл. 170, ал. 3 АПК, е било да докаже включването в ежемесечния електронен отчет на съответния лекар, на прегледа и резултатите от извършените изследвания, с което доказва, че е осъществил дейността. Правилна е преценката на решаващият съд, че за законосъобразността на поканата е ирелевантно по каква причина процесните прегледи отразени в амбулаторните листи, не са отразени в електронната информационна система на НЗОК. Анализът на цитираната т. 8.2.1 от процесната Методика обосновава извод, че за да получи плащане за съответния месец за работа при неблагоприятни условия, изпълнителят следва да отговаря на всички кумулативно предвидени условия визирани в точка 8.2.1 от б. а до 6. ж . В противоречие със замисъла вложен в точка 8.2.1 от б. а до 6. ж е твърдението на касатора, изтъкнато пред АССГ и в касационната жалба, че плащането на сумата от 30 000 лв. не е обвързано с прегледи на лица болни или със съмнение за Ковид 19, които да се отразят в електронния отчет на лекаря, които ги е извършил. Фактическото основание за издаване на писмената покана е поради това, не че прегледи не са извършени, а че извършените такива не са включени в ежемесечния електронен отчет на лекаря. Съдът е постановил своя акт след изясняване на фактите от значение за правния спор, като е изложил подробни аргументи за направените от него изводи от фактическа и правна страна в изпълнение на изискването на чл. 172а, ал. 2 АПК, като направените от първата инстанция изводи кореспондират със събраните по делото доказателства. Съдебното решение е постановено в съответствие с предвиденото в чл. 76а, ал.1 ЗЗО. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1-во, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,