Решение № 4694 от 4.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13346/2010 г.

Решение № 4694 от 4.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13346/2010 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по подадената от Валери Митков Калеканов от гр. Момчилград чрез процесуалния му представител адв. Божикова касационна жалба срещу решение № 1210 от 18.08.2010 г. на Административен съд - гр. Пловдив, постановено по адм. д. № 1473/09 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу РА № 900106 от 16.06.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Кърджали, потвърден с решение № 524/06.08.2009 г. на зам. директора на дирекция "ОУИ" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на съдебното решение, поради допуснати съществени процесуални нарушения, необоснованост и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че действително ревизираното лице в качеството му на земеделски производител, регистриран като такъв на 4.05.05 г., не притежава първични счетоводни документи за извършените от него продажби и покупки при осъществяване на дейността му. При провеждане на ревизия по реда на чл. 122 от ДОПК органът по приходите е бил длъжен да вземе предвид всички относими обстоятелства като вида и характера на осъществяваната дейност, анкетните карти за регистрация на земеделски производител, обобщени данни за реализираната печалба, съответно приходи /доходи/ от други лица, упражняващи същата или подобна дейност, а не само данните от подадените ГДД. Приходите от продажби на мляко и вълна не са спорни. Спорни са само приходите от продажби на месо, декларирани в ГДД за 2006 г. и 2007 г. В тази връзка СТЕ сочи, че е невъзможно да бъдат реализирани доходи от продажби на месо за посочените периоди в размерите, в които са декларирани, а максимално възможните за 2006 г. са 22 400 лв., за 2007 г. - 22 350 лв. /В ГДД е деклариран доход от продажби на месо по 35 000 лв. за всяка от двете години/. В подкрепа на заключението на вещото лице са и показанията на свидетеля Синапов. Неясно защо съдът подлага под съмнение компетентността на вещото лице и приема, че заключението, свидетелските показания и обясненията на жалбоподателя, дадени в ревизионното производство, са противоречиви. ССЕ установява, че като се отчетат констатациите на СТЕ, не се формира облагаем оборот по ЗДДС и не се дължи ДДС. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени РА, както и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - директорът на дирекция "ОУИ"-гр. Пловдив при ЦУ на НАП - не изразява становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК, както и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна на спора: Касационната жалба, като подадена в срок и от надлежна страна, е допустима. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - гр. Пловдив е бил РА 900106 от 16.06.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Кърджали, потвърден с решение № 524/6.08.2009 г. на зам. директора на дирекция "ОУИ"-гр. Пловдив при ЦУ на НАП. Със същия е установено, че за 2006 г. е подадена ГДД по чл. 41 от ЗОДФЛ (отм.) с вх. № 09А4943/13.04.07 г. В приложение № 7 към нея - доход по част VII "Доходи на физически лица като земеделски производители" са декларирани следните данни: реализиран доход от продажби на овче мляко - 18 400 лв.; реализиран доход от продажби на вълна - 1000 лв. и реализиран доход от продажби на агнешко месо - 35 000 лв. /общо 54 400 лв./; За 2007 г. е подадена ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ с вх. № 2790/29.04.08 г. В приложение № 8 към нея "Доходи от производство на непреработена растителна животинска продукция от регистрирани земеделски производители" са декларирани следните данни: реализиран доход от продажби на овче мляко - 23 000 лв.; реализиран доход от продажби на вълна - 1000 лв. и реализиран доход от продажби на агнешко месо - 35 000 лв. /общо 59 000 лв./. Ревизираното лице е осъществило независима икономическа дейност по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗДДС (отм.) и чл. 4, ал. 2 от ЗДДС (отм.). Декларираните продажби не попадат в обхвата на освободените доставки и са облагаеми по смисъла на чл. 32 от ЗДДС (отм.). Според изискванията на чл. 108, ал. 1 от ЗДДС, облагаемият оборот в размер на 51 600 лв. е достигнат за периода 1.01.06 г. - 30.06.06 г. и на 14.07.06 г. е следвало да се подаде заявление за регистрация по ЗДДС (отм.). Такова заявление не е подадено. На основание чл. 132, ал. 2 от ЗДДС (отм.) за данъчните периоди от 15.07.06 г. до 31.12.06 г. и на основание чл. 102, ал. 3 от ЗДДС за данъчните периоди от 1.01.07 г. до 31.03.08 г. е начислен ДДС в размер на 11 166.24 лв. АС-Пловдив е отхвърлил жалбата срещу РА като е изложил следното: В хода на съдебното производство са събрани по искания на жалбоподателя доказателства, целящи да опровергаят декларираните от самия него в ГДД данни. Данъчната декларация по чл. 41 от ЗОДФЛ (отм.) и тази по чл. 50 от ЗДДФЛ са от категорията на декларациите, посочени в глава ХIV, раздел I от ДОПК. С тях данъчните субекти сами определят облагаемата основа от страх под наказателна отговорност /чл. 313 от НК/ и администравинонаказателна отговорност /чл. 61, ал. 2 от ЗОДФЛ /отм.; чл. 80, ал. 2 от ЗДДФЛ/. Именно поради това, така заявените пред приходната администрация данни се считат за истинни до доказване на противното по установения в специалните закони ред. На декларацията е придаден статут на изпълнително основание. Ако в декларацията е допусната грешка, тя се коригира при условията и по реда, предвиден в ДОПК. В тази насока жалбоподателят нито твърди, нито доказва подаване на коригираща декларация. Що се отнася до твърдението на пълномощника му, че данните в ГДД са завишени с оглед постигането на по-добър кредитен рейтинг, то това сочи съставомерност на деянието по НК. Освен това, съгласно чл. 108, ал. 2 от ЗДДС (отм.), всяко лице задължително определя своя облагаем оборот след изтичането на всеки календарен месец, т. е. с оглед конкретно декларираните данни в ГДД за 2006 г., жалбоподателят е бил длъжен да знае, че своевременно следва да предприеме действията, които правната норма му налага. Така постановеното решение е правилно. Неоснователен е доводът на касатора, че органът по приходите е бил длъжен да определи облагаемия оборот в ревизия, осъществена по особения ред на чл. 122 от ДОПК и след като това не е направено, РА е незаконосъобразен. Характерът на ГДД, подавани от данъчнозадължените лица, по чл. 41 от ЗОДФЛ (отм.), респ. чл. 50 от ЗДДФЛ, е подробно и правилно коментиран и определен в мотивите на обжалваното решение. Заключението на СТЕ и свидетелските показания са обсъдени от съда и правилно е прието, че е недопустимо чрез тях да се опровергават декларираните от самото лице данни в подадените от него ГДД. Това би означавало да се приеме за доказано едно неправомерно действие от страна на жалбоподателя, от което на същия да се признаят претендираните права. С оглед на изложеното, решението на АС-Пловдив като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение