Решение № 15813 от 30.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9228/2011 г.

Решение № 15813 от 30.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9228/2011 г., VI о., докладчик съдията Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Лора Драгомирова Желева от гр. Стара Загора, самоосигуряващо се лице по чл. 4, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) като едноличен собственик на капитала на търговското дружество "Ес Ел Джи Козметикс" ЕООД, гр. Стара Загора, срещу решение № 89 от 9.06.2011 г. по адм. дело № 110/2011 г. на Административен съд - гр. Стара Загора.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е основателна, но по съображения, различни от изложените в нея.

От данните по делото е видно, че касационната жалбоподателка Лора Драгомирова Желева на 23.03.2006 г. е подала декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице, с която е заявила две обстоятелства: че от 27.03.2006 г. започва дейност като козметик и че от същата дата ще се осигурява за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. При извършена проверка по разходите на държавното обществено осигуряване на управляваното от нея търговско дружество "Ес Ел Джи Козметикс" ЕООД за периода 23.03.2006 г. до 31.12.2009 г. с констативен протокол № 119 от 19.01.2011 г. е направена констатация, че за 2006 г., 2007 г. и за 2008 г. Лора Драгомирова Желева е внасяла за себе си (като самоосигуряващо се лице) осигурителни вноски в размера, определен за всички осигурителни случаи, а не само за фонд "Пенсии". Тъй като до края на януари на всяка от годините 2006 - 2008 г. вкл. не е подавала декларация по чл. 1, ал. 4 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ) за промяна на вида осигуряване (от задължителното за самоосигуряващите се лица осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт в осигуряване, освен за тези осигурителни случаи и за общо заболяване и за майчинство - чл. 4, ал. 4 КСО) са й били възстановени надвнесените над размера за фонд "Пенсии" осигурителни вноски и по подадена от нея коригираща декларация е коригирана информацията в персоналния регистър на Националния осигурителен институт.

През м. септември 2009 г. Лора Драгомирова Желева е подала в Териториална дирекция на Националната агенция за приходите (ТД на НАП) - гр. Пловдив, офис Стара Загора, две нови декларации за регистрация на самоосигуряващо се лице. С първата (вх. № 4240060693), подадена на 11.09.2009 г. е декларирала, че от 31.12.2008 г. прекратява дейността, за която се осигурява. С втората (вх. № 240430901343579), подадена на 14.09.2009 г., е декларирала, че възобновява дейността си от 1.01.2009 г. и ще се осигурява за всички осигурени социални рискове без трудова злополука и професионална болест и безработица (т. е. че освен задължителното осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт, ще се осигурява и за общо заболяване и майчинство).

На 29.09.2010 г. Лора Драгомирова Желева е поискала да й бъде заверена осигурителната книжка с осигурителен стаж за периода от 27.03.2006 г. до 31.12.2009 г. По този повод е разменена кореспонденция между Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) - гр. Стара Загора и Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив на Националната агенция за приходите. Между двете институции било постигнато съгласие, че подадените от Лора Драгомирова Желева през м. септември 2009 г. две нови декларации противоречат на императивните разпоредби на чл. 1, ал. 3 и 4 НООСЛБГРЧМЛ, поради което не е настъпила целената с тях промяна във вида на осигуряването и то е останало същото - задължителното според чл. 4, ал. 3 КСО осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт.

Със заповед № 172 от 11.01.2011 г. директорът на РУСО - гр. Стара Загора е разпоредил проверка в управляваното от жалбоподателката търговско дружество "Ес Ел Джи Козметикс" ЕООД, завършила с цитирания по-горе констативен протокол № 119 от 19.01.2011 г. Едновременно с този протокол финансовият ревизор Галя С. Танева е издала и задължителни предписания по чл. 108, ал. 1, т. 3 КСО (вх. № 02 от 14.01.2011 г.), с които е задължила жалбоподателката Лора Драгомирова Желева на основание Наредба Н-8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица в срок до 24.01.2011 г. да подаде коригираща информация към персоналния регистър като промени процента на осигуряване - от осигурена за всички осигурителни рискове в осигурена за инвалидност поради общо заболяване, за старост и смърт.

С посоченото по-горе решение Старозагорският административен съд е отхвърлил жалбата на Лора Драгомирова Желева срещу задължителните предписания. За да постанови този резултат съдът е приел, че според чл. 1, ал. 2, 3 и 4 НООСЛБГРЧМЛ видът на осигуряването се определя с декларация, която се подава от самоосигуряващото се лице в 7-дневен срок от започването или от възобновяването на трудовата дейност и може да се променя за всяка календарна година с нова декларация, подадена до края на м. януари на съответната календарна година. В случая Лора Драгомирова Желева била заявила възобновяване на дейността от 1.01.2009 г., но това е направила с декларация, подадена от нея на 14.09.2009 г. вместо до 08.01.2009 г. Сроковете за подаване на декларации по чл. 1, ал. 3 и 4 НООСЛБГРЧМЛ били преклузивни и с пропускането им се прекратява правото да се заяви промяна във вида на осигуряването на самоосигуряващото се лице, поради което подадената на 14.09.2009 г. декларация няма за последица промяна във вида на задължителното по чл. 4, ал. 3 КСО осигуряване на Лора Драгомирова Желева и като е подала информация, че е осигурена за всички осигурителни случаи без трудова злополука, професионална болест и безработица, тя е подала невярна информация в персоналния регистър, поради което дължи коригирането й.

С касационната жалба е инвокиран довод за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и поради необоснованост, аргументиран така:

"1. В декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице № 24-1660 от 23.03.2006 г. съм заявила погрешно и несъзнателно ... като вид осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт, но още от този момент съм се осигурявала за всички осигурителни случаи, т.е. моята воля и през 2006 г. и през 2009 г. е била да се осигурявам за общо заболяване и за майчинство (и тя) следва именно от размера на направените осигурителни вноски, което по никакъв начин не може да предполага недобросъвестност от моя страна.

2. През 2009 г., констатирайки тази своя грешка, на 11.09.2009 г. декларирах пред ТД на НАП прекъсване на упражняваната от мен дейност от 31.12.2008 г. и на 14.09.2009 г. подадох декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице, в която заявих възобновяване на дейността си от 1.01.2009 г. с вид осигуряване за всички осигурителни случаи. Тази декларация бе приета и обработена от служителите на НАП. Наред с това продължих да внасям осигурителни вноски за всички осигурителни рискове ..."

Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е основателна. Изразеното от касационната жалбоподателка становище е съобразено със съдебната практика на Върховния административен съд през 2009 г., но по същественото в случая е - и това се вижда от мотивите, изложени към решението на Старозагорския административен съд, че разрешавайки спора за законосъобразността на дадените задължителни предписания съдът всъщност е предрешил евентуален бъдещ спор (или евентуални бъдещи спорове) досежно претендираното от жалбоподателката право на парично обезщетение за временна неработоспособност или за осигурителните рискове, обединени с термина "майчинство". Поради това предрешаване на евентуални бъдещи спорове настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че контролните органи на НОИ нямат признато от закона право да задължават самоосигуряващите се лица против волята си да променят съдържанието на подадени от тях декларации по чл. 1 НООСЛБГРЧМЛ. Ако контролните органи считат, че такива декларации или части от тях са съставени в противоречие с установения правен ред, те следва да сигнализират съответните длъжностни лица за своите констатации, а не със задължително предписание на практика да предрешават един евентуален спор за право.

По тези съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че оспореното с касационната жалба съдебно решение следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго, с което да се отмени оспореното от самоосигуряващото се лице задължително предписание.

Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,