Решение № 5889 от 25.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5322/2012 г.

Решение № 5889 от 25.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5322/2012 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 166, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - София, чрез процесуалния представител Людмил Ангелов, против решение № 19/20.20.2012 г. по адм. д. № 285/2011 г. по описа на Административен съд - Сливен. В жалбата поддържа, че решението е недопустимо като постановено при участието на ненадлежна страна - изпълнителния директора на ДФ "Земеделие". Твърди, че оспореният акт е издаден от заместник изпълнителния директор и той е надлежната страна по спора. Навежда доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост. Оспорва становището на съда за немотивираност на административния акт, като се твърди, че мотивите могат да бъдат излагани и в съпътстващи документи, каквито представляват изготвените Таблици. Излага, че въз основа на ежегодно изготвяните географски данни с допустимите за подпомагане площи, предоставени от МЗХ на ДФ "Земеделие", се извършва процедура на кръстосани проверки за установяване на допустимостта за подпомагане на декларираните площи. Въз основа на тези проверки, когато даден блок попада частично или изцяло извън допустимата за подпомагане площ, частта извън СЕПП се счита наддекларирана. Твърди, че такива кръстосани проверки са направени и са сравнени данните в заявлението на жалбоподателя и данните от регистъра на ИСАК, при което констатациите в електронен вид са предадени на ДФ "Земеделие" от МЗХ. Оспореният по делото АУПВД е издаден именно на базата на констатираните разминавания между допустимата за подпомагане площ и площите, декларирани от жалбоподателя. Проверките са извършвани въз основа на актуализирана база данни, предоставени на електронен носител на ДФ "Земеделие". Касационният жалбоподател твърди, че земеделският производител още при очертаване на слоя за подпомагане е знаел, че очертава площи, които са необработваеми. С оглед на това се прави искане за отмяна на обжалваното решение и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответниците по делото, редовно призовани, не се явяват и не се представляват. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба в частта за твърдяната недопустимост на решението. В останалата част оспорва жалбата като неоснователна. Отмененият АУПДВ е издаден от заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" при условията на делегирано правомощие, а не при условията на заместване. Той не е конституиран като страна в производството. Нарушена е императивната разпоредба на чл. 153, ал. 1 от АПК, което е основание за обезсилване на решението. Върховният административен съд, III отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. При проверка на допустимостта на решението, съдът прие за установено следното: Решението на Административен съд - Сливен, е недопустимо поради нарушение на чл. 153, ал. 1 от АПК. В производството по оспорване на индивидуални административни актове съдът конституира страните служебно. Съгласно чл. 153, ал. 1 от АПК страни по делото са оспорващият, органът, издал административния акт, както и всички заинтересовани лица. Предмет на оспорване по делото е законосъобразността на Акт за установяване на публично държавно вземане № 01-6500/32137 от 25.07.2011 г., издаден от заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие". Като ответник по делото е конституиран и е бил призоваван за съдебно заседание изпълнителния директор на ДФ "Земеделие". Поради допуснато съществено процесуално нарушение при конституирането на страните, решението е постановено по отношение на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", вместо по отношение на органа, издал оспорения административен акт - заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие". Поради това решението на административния съд следва да се обезсили и делото да се върне да ново разглеждане, при което да се извърши надлежно конституиране на страните съобразно чл. 153, ал. 1 АПК. При констатираната недопустимост на решението, то не следва да се проверява с оглед сочените касационни основания за отмяната му като неправилно. Разноски по делото не следва да се присъждат, поради това че разглеждането му не е приключило. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,