Решение № 5740 от 2.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6801/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Електроразпределение Юг" ЕАД, гр.Пловдив, чрез процесуален представител юрк. Е.Андонова, срещу решение 5193 от 15.05.2024 г., постановено по адм.д. 506/2024 г. по описа на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу решение Ж-998 от 20.11.2023 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/. Касаторът излага съображения за неправилност на обжалваното решение поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т.3 от АПК. Поддържа, че съдът не е взел предвид становището на оператора на електроразпределителната мрежа за липсата на мотиви в оспореното решение на КЕВР, както и представените от него документи относно изчерпването на капацитета на съоръженията и необходимите мощности, което е довело до неправилни правни изводи. Не е обсъдил и заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза, с което е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Излага съображения и за неправилност на решението, в частта на присъдените на И. М. И. разноски за адвокатско възнаграждение, като сочи че първоинстанционният съд не е взел предвид направеното от дружеството възражение за прекомерност и не е съобразил решението на СЕС по дело С-438/22. Иска обжалваното решение да бъде отменено и се постанови ново, с което се отмени решение Ж-998 от 20.11.2023 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране, както и да се намали размера на присъдените на И. И. разноски за адвокатско възнаграждение. Претендира присъждане на направените разноски за двете съдебни инстанции и прави възражение за прекомерност на претендираното за касационната инстанция адвокатско възнаграждение. Ответната страна Комисията за енергийно и водно регулиране, чрез процесуален представител юрк. Петрова, в писмени бележки и в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на изводите на първоинстанционния съд. Иска обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на направените по делото разноски, изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна И. М. И. от гр.Сливен, чрез процесуален представител адв. С.Минчева, с писмен отговор и в съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователна и излага съображения за правилност на изводите на първоинстанционния съд. Иска обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на направените по делото разноски, изразяващи се в адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: С касационната жалба е оспорено решението на административния съд в частта за присъдените разноски. Това искане има характер на такова за изменение на решението в частта за разноските. Съгласно разпоредбата на чл. 248, ал. 1 ГПК, субсидиарно приложима по реда на чл. 144 АПК, произнасянето по искането за допълване или изменение на съдебния акт в частта за разноските е от компетентността на съда, постановил оспорения акт. Предвид изложеното, в тази част касационната жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане, производството да се прекрати и делото да се изпрати на първоинстанционния съд за произнасяне по искането по чл. 248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските. В останалата си част касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок от надлежна страна и срещу годен за оспорване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна. Административният съд е сезиран с жалба, подадена от Електроразпределение Юг" ЕАД срещу Решение Ж-998 от 20.11.2023 г. на КЕВР, в частта му по т. II, с което на основание чл. 22, ал. 1, ал. 2 и ал. 7 от ЗЕ във връзка с чл. 147, ал. 2 от Наредба 3 Комисията е дала задължителни указания на дружеството в 14-дневен срок от получаване на решението да извърши действията по чл. 90, ал. 1 от Наредба 6, като предложи на И. М. И. нов срок за договаряне присъединяването на фотоволтаична централа /ФЕЦ/ и в 7-дневен срок след приключване на дейностите да предостави на Комисията доказателства за изпълнението им. От фактическа страна съдът е установил, че на 23.09.2021 г., И.И. е подал заявление до ЕР Юг ЕАД за проучване на условията за присъединяване на ФЕЦ, към електроразпределителната мрежа на дружеството, като в заявлението е посочил, че ФЕЦ е предвидена да бъде изградена в УПИ X.-319, кв. 36, [населено място], общ.Сливен, че същата е с инсталирана мощност 30 kW и предвиден срок за въвеждане в експлоатация до 08.04.2022 г. В заявлението е отразено, че ФЕЦ отговаря на изискванията на чл. 24, т. 1 от Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ), действащ към момента на подаване на искането, както и че произведената електрическа енергия изцяло ще се отдава в електроразпределителната мрежа. С писмо от 07.12.2021 г. дружеството е уведомило заявителя, че най-близкото съоръжение, елемент на разпределителната мрежа, до заявеното място за изграждане на електрическа централа е електропровод Кермен, чийто капацитет е напълно изчерпан и всяко присъединяване би довело до влошаване на качеството на доставяната енергия. Посочило е, че присъединяване на заявената централа не е възможно да се осъществи в заявения срок, а само след изграждане на скъпоструващи нови съоръжения. Такава инвестиция обаче се явява икономически нецелесъобразна, тъй като проучванията не показват развитие на товарите в региона за следващите 10 години. Срещу отказа по искането за проучване И.И. подал жалба до КЕВР. Въз основа на събраните данни и доказателства, в т.ч. и становището на ЕР Юг ЕАД с подробен анализ на състоянието на електроразпределителната мрежа, КЕВР извършила проверка и издала оспореното Решение Ж-998/20.11.2023 г., с което по т. I, на основание чл.22, ал. 1 и ал. 7 от ЗЕ, във връзка с чл. 147, ал. 1 от Наредба 3 е прекратила административното производство, образувано по жалба с вх. Е-11И-00-11 от 01.04.2022г., подадена от И. И. срещу Електроразпределение Юг ЕАД, в частта относно отказа за присъединяване към електроразпределителната мрежа на Електроразпределение Юг ЕАД на ФЕЦ с инсталирана мощност 30 kW, предвидена за изграждане в УПИ X.-319, кв. 36, [населено място], общ.Сливен и по т. II на основание чл. 22, ал. 1, ал. 2 и ал. 7 от ЗЕ във връзка с чл. 147, ал. 2 от Наредба 3 Комисията е дала задължителни указания на електроразпределителното дружество в 14-дневсн срок от получаване на решението да извърши действията по чл. 90, ал. 1 от Наредба 6, като предложи на И. И. нов срок за договаряне присъединяването на ФЕЦ и в 7-дневен срок след приключване на дейностите да предостави на Комисията доказателства за изпълнението им. За да даде задължителните указания Комисията, след анализ на разпоредбите на чл. 3, ал. 1 и чл. 90, ал. 1 от Наредба 6 /24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи, е формирала извода, че ЕР Юг ЕАД като е отказало присъединяването на обекта в заявения срок за въвеждане на централата в експлоатация не е изпълнило задължението си по втората кумулативна част на разпоредбата на чл. 90, ал. 1 от Наредба 6, а именно да предложи нов срок за договаряне. При така установената фактическа обстановка и съобразявайки заключението по назначената по делото съдебно-техническа експертиза, от правна страна първоинстанционният съд е счел, че оспореното решение на КЕВР е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма и съдържание /съдържа фактически и правни основания за издаването му/, при спазване на административно производствените правила, регламентирани в чл. 22 и чл. 76 ЗЕ, чл. 142 и сл. от Наредба 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката и Устройствения правилник на КЕВР, и при правилно тълкуване и прилагане на приложимите материално-правни разпоредби. Съдът е приел, че КЕВР правилно е приложила материалния закон, предвид действащата и приложима към случая нормативна уредба на чл.116, ал. 1 от ЗЕ, чл. 24, т. 1 ЗЕВИ и чл. 87 - чл. 91 от Наредба 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи (отм., но относима по силата на § 4 от Наредба 6 от 28 март 2024 г. за присъединяване на обекти към електрическите мрежи, обн. ДВ. бр.28 от 2 април 2024г., в сила от 02.04.2024г.). Съдът е посочил, че доводите на дружеството за техническа невъзможност /нерационалност предвид възможно влошаване на качеството на електрическата енергия/ за присъединяване на процесната централа към мрежата е ирелевантно за разглеждания спор, тъй като по отношение на същата до 30 kW се прилага редът по чл. 24 от ЗЕВИ и изрично са изключени от приложението на чл. 23 от ЗЕВИ. Счел е, че без значение е и причината, поради която електроразпределителното дружество е в невъзможност да изпълни задължението си за присъединяване на централата от процесната категория, доколкото същата касае техническите възможности на мрежата, за която отговаря дружеството и поетите от него задължения в издадената му лицензия Л-140-07/13.08.2004 г. Позовавайки се и на практиката на ВАС, съдът е посочил, че операторът на електропреносната мрежа е длъжен да осигурява сигурно, безопасно и ефективно функциониране на електроенергийната система, поради което извършването на реконструкция и разширение на мрежата не може да бъде предпоставка за отказ за присъединяване на фотоволтаична централа по чл. 24, т. 1 ЗЕВИ. По изложените съображения съдът е отхвърлил жалбата на дружеството и е присъдил на КЕВР и И.И. разноски. Решението е валидно, допустимо и правилно като краен резултат. Решаващият съд е изяснил фактическата обстановка по делото и е събрал относимите за правилното решаване на спора доказателства. Настоящият състав споделя изводите му, че решение на КЕВР е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, при спазване изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и административно производствените правила, и на основание чл. 221, ал. 2, предл. последно препраща към тях. Принципно правилни са и изводите на съда, че в изпълнение на закона /чл.116, ал.3 от Закона за енергетиката/, операторът на електроразпределителна мрежа е длъжен да извършва разширението и реконструкцията на съответната електроразпределителна мрежа, свързани с присъединяването на обекти на производители, до мястото на присъединяването; че в изпълнение на т.3.1.7 от Лицензия Л-140-07 от 13.08.2004 г. дружеството-касатор се е задължило да развива мрежата като планира необходимите инвестиции в съответствие с принципа на икономическата целесъобразност и при икономически обосновани разходи с оглед задоволяване търсенето на електрическа енергия на територията на лицензията и осигуряване на транспортирането на електрическата енергия до потребителите, както и че съгласно разпоредбата на т. 3.4.1 от лицензията следва да присъединява при условията на равнопоставеност спрямо останалите потребители от същата група всяко лице, разположено на територията на лицензията, което отговаря на изискванията на закона; че дружеството не е задължено да присъединява всеки обект на производител на електрическа енергия, като това му задължение съществува само когато са спазени предвидените в закона предпоставки - изрично посочените в чл.116 от ЗЕ и тези по чл.3, ал.1 от Наредба 6 и при липса на пречките по чл.3, ал.2 от същата; както и че изчерпването на одобрените електрически мощности за даден район е непротивопоставимо на заявителите за обекти по чл. 24 ЗЕВИ, какъвто е и процесния обект, тъй като за последните разпоредбата на чл.23 от ЗЕВИ не се прилага. Изложеното по-горе, както и възраженията на касационния жалбоподател, заключението на вещото лице по назначената от първоинстанционния съд съдебно-техническа експертиза и изводите на първоинстанционния съд досежно законосъобразността на постановения отказ за присъединяване обаче се явяват неотносими към оспорената част на решението на КЕВР, след като КЕВР е прекратила административното производство, образувано по жалба с вх. Е-11И-00-11 от 01.04.2022г., подадена от И. И. срещу Електроразпределение Юг ЕАД, в частта относно отказа за присъединяване към електроразпределителната мрежа на Електроразпределение Юг ЕАД на процесния ФЕЦ и в тази част решението е влязло в сила. Ето защо и оплакването в касационната жалба за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради необсъждането на заключението на вещото лице, е несъстоятелно. Настоящият състав счита за правилни изводите на административния орган, че ЕР Юг е допуснало нарушение на чл. 90, ал.1 от относимата Наредба 6 от 24.02.2014 г. След като е подадено искане за присъединяване на ФЕЦ операторът на разпределителната мрежа е разполагал с три възможности, предвидени в относимата Наредба 6 от 24.02.2014 г. - да прекрати процедурата; мотивирано да откаже присъединяване; да определи условията, като предостави писмено становище за присъединяване на лицето. Според разпоредбата на чл. 90, ал. 1 от Наредба 6 операторът на разпределителната мрежа може мотивирано да откаже да присъедини обекта към съответната мрежа в заявения срок за въвеждане на централата в експлоатация и да предложи нов срок за договаряне. В случая дружеството е отказало да присъедини обекта към мрежата, но не е предложило нов срок за договаряне, каквото кумулативно задължение последното е имало. С непредлагането на нов срок за договаряне дружеството напрактика отказва да изпълни две от основните си лицензионни задължения да развива мрежата си и да присъединява към нея заявени за това обекти. Като е дала задължителни указания операторът да спази и извърши действията по чл. 90, ал. 1 от Наредба 6, КЕВР е постановила законосъобразен административен акт. По изложените съображения обжалваното решение като правилно, като краен резултат, следва да бъде оставено в сила. При този изход на правния спор, искането на Комисия за енергийно и водно регулиране за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно и следва да бъде уважено, като касационния жалбоподател следва да заплати на КЕВР разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Основателна е и претенцията на заинтересованата страна И.И. за присъждане на направените по делото разноски, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв., съгласно представените: договор за процесуално представителство, фактура и платежно нареждане. Направеното от касатора възражение за прекомерност на заплатеното за настоящото производство адвокатско възнаграждение е неоснователно, доколкото същото е под минималния ориентировъчен размер за съответния вид правна помощ, регламентиран в чл. 8, ал. 3 от Наредба 1 от 09.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение "първо" от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение,