Решение № 2296 от 6.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11970/2024 г.

Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Националния орган (РНО) на Програма за трансгранично сътрудничество Интеррег V-А Гърция България 2014 2020 (Програма Интеррег), срещу Решение 1480/30.10.2024 г. на Административен съд Смолян (АС Смолян), постановено по адм. дело 249/2024 г. С обжалваното решение съдът отменя Решение РД-02-14-839/07.06.2024 г. на РНО, с което на бенефициера Областна администрация Смолян е определена финансова корекция в размер на 100% от стойността на допустимите разходи по общо 7 бр. договори, сключени с ВТА Секюрити сървиз ЕООД, на обща стойност 49 500 лв. без ДДС/59 400 лв. с ДДС. Касаторът счита обжалваното решение за неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че мотивите на съда не кореспондират с фактите по делото, тъй като същите не са анализирани и отнесени към приложимото право. Сочи, че от страна на органа е изразено несъгласие със заключението по допуснатата съдебно-икономическа експертиза, приета безкритично от съда, освен това намира, че съдът не е обсъдил всички събрани по делото доказателства, което е довело до неизяснена фактическа обстановка. Оспорва изводите на съда, че органът неправилно твърди сключване на процесните договори по реда на чл. 20, ал. 4, т. 3 от Закона за обществените поръчки (ЗОП) при едновременното установяване нарушение на чл. 20, ал. 2, т. 2 ЗОП, която норма касае друг вид услуги извън приложение 2 и чийто стойностен праг е до 30 000 лв. без ДДС. Счита, че не е взето предвид, че предмет на договорите са услуги, свързани с охрана на имущество на възложителя по смисъла на чл. 5, ал. 1, т. 2 от Закона за частната охранителна дейност (ЗЧОД), т.е. дейност по физическа защита от противоправни посегателства, както и по тяхното предотвратяване и пресичане, и противодействие на противоправно посегателство спрямо физическо лице в обекта, включително осигуряване на пропускателен режим. Счита, че доколкото предметът на дейност по договорите е свързан с невъоръжено пазене на имущество, то това не е ясно определено като охранителна дейност по смисъла на Приложение 2 към чл. 11, ал. 3 ЗОП, освен това услугата не е характеризирана с приложимия за нея код по Общия терминологичен речник (CPV). Независимо от горното, касаторът намира, че дори да бъде прието, че дейността попада в обхвата на Приложение 2, то не е приложен предвиденият в ЗОП ред за възлагането на услугите и е налице разделяне предмета на поръчката. Счита, че неправилно общата стойност на възлаганите услуги и преценката за неразделяне предмета на поръчката се извършва за 12-месечен период, който е релевантен само за планирането на обществените поръчки. В тази връзка оспорва извода на съда, че възложителят не е могъл да предвиди срока на изпълнение на дейностите и сключването на всеки следващ договор е наложено по обективни причини. Позовава се на извършените изменения в проекта и подписано допълнително споразумение към договора за предоставяне на национално съфинансиране от 06.12.2023 г., с което на Областна администрация Смолян са предоставени допълнително средства за изграждането на ГКПП, които включват и допълнителни средства за охрана на обекта. Поради това намира, че бенефициерът е бил наясно с бюджета на проекта, респективно стойността на всяка от дейностите, които трябва да се изпълнят, което е предпоставка за планирането им и възлагането по предвидения в закона ред съобразно стойността. Като се позовава на условията на Договора за предоставяне на национално съфинансиране, съгласно които правото на собственост върху резултатите от проекта и придобитите активи, възниква за бенефициера партньор, касаторът счита, че Областна администрация Смолян е следвало да предвиди и планира дейността по стопанисване на обекта до прехвърлянето на управлението му на компетентното по закон лице, включително необходимостта от извършване на охранителни услуги, за целия период на проекта. Сочи, че след като такава дейност е предвидена в проектното предложение (дейност D 5.3.1), то не може да се приеме, че необходимостта от възлагането й не е била известна на бенефициера, още повече при задължението му да стопанисва обекта до предаването му на компетентния орган в лицето на Агенция Митници. С оглед горното счита, че обосновано е прието извършването на нарушение на посочените в административния акт норми, от което е нанесена или е възможно да е нанесена вреда за общия бюджет на Европейския съюз, поради което е изпълнен съставът на нередност, от своя страна основание за определената финансова корекция. В заключение касаторът сочи, че съдът не е направил анализ на събраните по делото относими и допустими доказателства, кредитирал е доказателства, които не е следвало да взима предвид и е възприел изцяло възраженията на бенефициера, като при неправилно отнасяне на относимите факти към правните норми, е достигнал до грешни правни изводи. Прави искане за отмяна на обжалвания съдебен акт и решаване на спора по същество с отхвърляне на жалбата на Областна администрация Смолян. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две инстанции, както и заплатената държавна такса за образуване на касационното производство. Прави възражение за прекомерност на евентуално претендираното от ответната страна адвокатско или юрисконсултско възнаграждение над минимално установените размери. В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява. В допълнителна молба от 17.01.2025 г. процесуалният представител на касатора ст. юрисконсулт Д. Велинова, излага доводи в подкрепа на тези от касационната жалба. Ответникът Областна администрация Смолян, в писмен отговор и допълнителна молба от 17.01.2025 г. изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираното от касатора възнаграждение за адвокат или юрисконсулт. В съдебно заседание не се представлява. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора, и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е Решение РД-02-14-839/07.06.2024 г. на РНО на Програма Интеррег, с което е определена финансова корекция в размер на 100% от стойността на допустимите разходи по общо 7 броя договори, по проект с МИС код 505009764 Aiming at Improving Cross Border Accessability (с акроним Cross Bo), финансиран по Програма за трансгранично сътрудничество V-А Гърция България 2014-2020, сключени от Областна администрация Смолян с ВТА Секюрити сървиз ЕООД, които са на обща стойност 49 500 лв. без ДДС/59 400 лв. с ДДС. Съдът установява, че Областна администрация Смолян е партньор 3 по горепосочения проект и бенефициер по Договор за предоставяне на национално съфинансиране с рег. РД-02-29-161/02.09.2016 г., сключен с МРРБ, главна дирекция Управление на териториалното сътрудничество, в качеството й на Национален орган на Програмата. Договореният размер на безвъзмездната финансова помощ за партньора е 1 000 000 евро, от които 85% или сумата от 850 000 евро, предоставени от Европейския фонд за регионално развитие, а останалите 15% представляват национално съфинансиране или сумата от 150 000 евро. Срокът на изпълнение на проекта е заложен на 36 месеца, като действието на договора за съфинансиране се удължава автоматично със срока, с който се удължава основният договор, без сключване на допълнително споразумение. Съдът установява, че с Решение 735 от 18.09.2015 г. на Министерски съвет Областна администрация Смолян е определена за възложител на обект Проектиране и изграждане на граничен контролно-пропускателен пункт (ГКПП) Рудозем Ксанти, както и за предприемане на необходимите действия, свързани с изграждането и въвеждането на обекта в експлоатация. Изграждането на това ГКПП е предвидено още в Спогодба между правителството на Република България и правителството на Република Гърция за откриване на три нови гранични контролно-пропускателни пункта и пътни връзки между двете страни, ратифицирана със закон, обн. ДВ бр. 31/1996 г., в сила от 19.09.1996 г. Обектът е със статут на национален обект. В изпълнение на проекта с акроним Cross Bo, Областна администрация Смолян сключва общо 9 договора с предмет Извършване на охранителни услуги, включващи невъоръжена охрана на обект Граничен контролно-пропускателен пункт Рудозем Ксанти, с изпълнител ВТА Секюрити Сървиз ЕООД, с обща стойност 72 600 лв. без ДДС/87 120 лв. с ДДС, първият от които сключен на 01.03.2022 г. със срок на изпълнение 3 месеца, а последният на 27.10.2023 г., със срок на изпълнение 2 месеца. Останалите договори са със срокове на изпълнение между 2 и 4 месеца. Всички договори са сключени по реда на чл. 20, ал. 4, т. 2 ЗОП. На 14.05.2024 г. в резултат на извършена проверка на разходи от първо ниво на контрол, в НО постъпва уведомление със съмнение за нередност, имащо отношение към реда за възлагане на договорите. На 21.05.2024 г. бенефициерът е уведомен за констатациите на органа за установени нарушения, осъществяващи нередност, като му е осигурена възможност да представи възражение по основанието и размера на предложената финансова корекция. В уведомлението е посочено, че доколкото новоизграденият ГКПП следва да бъде охраняван до предаването му в управление на Агенция Митници с решение на Министерски съвет, то с оглед общата стойност на възложените по горепосочените договори услуги за охрана, възложителят е следвало да проведе процедура за възлагане на обществена поръчка по чл. 18, ал. 1, т. 12-13 ЗОП, което не е сторено и услугите са възложени директно в нарушение на ЗОП. Органът сочи, че в одобрения по проекта бюджет, Областна администрация Смолян предвижда разходи за Външна експертиза, включително за охрана на изградения ГКПП. Предвид стойността и идентичността в предмета на сключените договори за охрана с един и същи изпълнител, възложителят действа в нарушение на забраната за разделяне на обществената поръчка на части с цел прилагане на ред за възлагане за по-ниски стойности, съгласно чл. 21, ал. 15 ЗОП. Органът счита, че при сключване на първите два договора - Договор АП-03-33-544/01.03.2022 г. (на стойност 9 900,00 лв. без ДДС) и Договор АП-03-33-1272 от 01.06.2022 г. (на стойност 13 200,00 лв. без ДДС) все още не е достигнат допустимия праг за директно възлагане на услугите, но с подписването на следващия Договор АП-03-33-2199 от 01.10.2022 г. (на стойност 9 900.00 лв. без ДДС), същият вече е надвишен, тъй като общата прогнозна стойност от трите договора е над 30 000 лв. без ДДС. Поради това органът приема, че възложителят не е съобразил праговете по чл. 20, ал. 2, т. 2 ЗОП и неправилно е приложил реда за директно възлагане по чл. 20, ал. 4, т. 3 ЗОП. Така по отношение на седем от общо деветте договора е прието, че е извършено нарушение на чл. 20, ал. 2, т. 2 във вр. чл. 17, ал. 1 във вр. чл. 2, ал. 1 ЗОП и на чл. 21, ал. 15 във вр. чл. 21, ал. 16 ЗОП. Нарушенията са квалифицирани като нередност по т. 2, б. а от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от европейските фондове при споделено управление (загл. изм. - ДВ, бр. 59 от 2024 г.), за която се предвижда финансова корекция в размер на 100%, с възможност за намаляване до 25%. Органът обосновава предложеният 100% размер на корекцията с пълната липса на публичност по отношение на възложените поръчки. На 04.06.2024 г. бенефициерът представя възражение. На 07.06.2024 г. е издадено оспореното пред съда решение, с което като приема възражението на Областна администрация Смолян за неоснователно, органът потвърждава становището си за установена нередност и определя финансова корекция в размер на 100% върху стойността на описаните по-горе седем договора, първият от които с начална дата 01.10.2022 г. В мотивите на решението си органът сочи, че още при подготовка на проектното предложение, партньорът Областна администрация Смолян има яснота за предвидените дейности и тяхната стойност, което позволява планирането им за възлагане по предвидения в закона ред за това, а именно съобразно прогнозната стойност на услугите за охрана или чрез публично състезание или пряко договаряне, за да не се допуска възлагане по облекчен ред. Чрез директното възлагане на договорите възложителят нарушава принципите на публичност, прозрачност, свободна и лоялна конкуренция. Органът отхвърля възраженията на бенефициера за по-късното узнаване на необходимостта от предприемане на действия, свързани с охраната на обекта, с аргумента, че в качеството си на отговорно за изграждането и въвеждането в експлоатация на обекта лице, Областна администрация Смолян управлява обект държавна собственост, което включва правото на ведомството да владее, ползва и поддържа обекта от името на държавата, за своя сметка и на своя отговорност. Съдът установява, че за обект ГКПП Рудозем - Ксанти е подписан Констативен акт за установяване годността за приемане на строежа (приложение, Образец 15) от 02.08.2021 г., с който обектът е предаден на възложителя Областна администрация Смолян. По делото не са събрани данни за предаване на пункта за управление на друго ведомство и/или Агенция Митници. По делото е допуснато извършването на съдебно-икономическа експертиза, заключението по което е прието от съда като пълно и компетентно изготвено, както и са събрани гласни доказателства. По делото е представена Заповед РД-02-14-564/29.04.2024 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството, с която издателят на административния акт директорът на дирекция Управление на териториалното сътрудничество в МРРБ М. Обретенов, е определен за ръководител на НО на Програма Интеррег V-А Гърция - България за програмния период 2014-2020. При тези факти първоинстанционният съд приема от правна страна, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в изискуемата писмена форма и от формална страна съдържа фактически и правни основания за издаването му, като при издаването му са спазени специалните производствени правила по чл. 73, ал. 2 ЗУСЕФСУ. Материалната законосъобразност на оспореното решение съдът преценява в контекста на сочените от органа за нарушени норми на ЗОП. По отношение твърдението за нарушение на чл. 20, ал. 2, т. 2, вр. с чл. 17, ал. 1, вр. с чл. 2, ал. 1 ЗОП, съдът сочи, че стойностният праг по чл. 20, ал. 2 е свързан с вида и предмета на обществената поръчка. Приема, че тъй като предмет на разглежданите договори е Извършване на охранителни услуги, включващи невъоръжена охрана на обект Граничен контролно-пропускателен пункт Рудозем - Ксанти, то не е спорно, че така възложените услуги попадат в обхвата на Приложение 2 към чл. 11, ал. 3 ЗОП - Детективски и охранителни услуги с кодове по CVP от 79700000-1 до 79721000-4, поради което допустимият праг, до който същите могат да бъдат възлагани директно е 70 000 лв. без ДДС, а не 30 000 лв., както приема органът. В тази връзка съдът приема, че органът неправилно достига до извода, че договорите са сключени по реда на чл. 20, ал. 4, т. 3 ЗОП, като същевременно установява нарушение на чл. 20, ал. 2, т. 2, която касае друг вид услуги извън Приложение 2, със стойностен праг до 30 000 лв. без ДДС. Сочи, че с оглед предмета на договорите, същите са сключени по реда на чл. 20, ал. 4, т. 2 ЗОП, който предвижда по-висок стойностен праг на директно възлагане по отношение на този род дейности в сравнение с услугите, които са извън обхвата на Приложение 2. Поради това приема, че от страна на органа е извършена неправилна преценка на относимите факти и обстоятелства, в частност характера и естеството на предоставяните услуги по процесните договори, което обосновава и неправилния извод на РНО, че с подписването на третия по ред договор, е надвишен прагът за директно възлагане. Според съда, с оглед приложения от органа подход, този праг е надвишен едва с подписването на последния, девети по ред договор, от което следва, че финансовата корекция би следвало да се определи само спрямо него. В допълнение и като се позовава на заключението на вещото лице, съдът сочи, че в периода от 01.03.2022 г., когато е сключен първият договор, до 31.12.2023 г., към който момент изтича срокът на действие на последния договор, за период от 12 последователни месеца общата сума на изпълнените услуги е 39 600 лева без ДДС и не надхвърля сумата от 70 000 лева. Поради това и достига до извода, че няма допуснато нарушение на сочените от органа норми. По отношение твърдението за нарушение на чл. 21, ал. 15 вр. ал. 16 ЗОП, съдът сочи, че водещо обстоятелство е идентичността или сходството в предмета на поръчката, поради което всички поръчки със сходен или еднакъв предмет, които са предварително планирани и известни на възложителя към момента, в който стартира възлагането на конкретна обществена поръчка или са обявени през предходните 12 месеца, трябва да са възложени по реда, съответстващ на сумата от техните прогнозни стойности. Сочи, че в случай, че след датата на откриване на дадена процедура по ЗОП за възложителя възникват нови потребности от еднакви и/или сходни дейности, той има право да третира нововъзникналите му потребности като нова обществена поръчка. Тя ще подлежи на възлагане по ред, съответстващ на собствената й стойност, без към нея да се натрупват стойността на предходната обществена поръчка с еднакъв или сходен предмет, но само ако възложителят докаже, че отделните потребности са възниквали последователно в хода на годината и не са били предварително известни, при което не може да бъде споделен извода, че се цели разделяне на обществената поръчка с цел прилагането на по-опростена процедура. В тази връзка съдът не приема за правилен извода на РНО, че в качеството си на възложител, бенефициерът е следвало да предвиди необходимостта от извършването на дейността по охрана на обекта в рамките на проекта, съобразявайки продължителността на същия. Приема, че изискванията на чл. 21, ал. 15 и ал. 16, т. 2 ЗОП са кумулативни, липсата на което и да е от тях е достатъчно, за да се приеме, че твърдяното разделяне на обществената поръчка е несъответно с търсената от закона цел. Сочи, че ще е нарушена забраната за разделяне на обществената поръчка, когато към датата на стартиране на предходната обществена поръчка с идентичен или сходен предмет, на възложителя е била известна необходимостта от провеждане на поръчка с идентичен или сходен предмет впоследствие, т.е. към същия този момент възложителят следва да е запознат с обстоятелството, че общата стойност на поръчките би била основание за преминаване към друг ред за възлагане, приложим към по-високи стойности на поръчките, което според съда в случая не се доказва от събраните по делото доказателства. Приема, че с оглед очакването завършеният обект да бъде предаден в управление на Агенция Митници, за възложителя не е имало яснота към момента на сключване на първия договор на 01.03.2022 г., че изпълнението на тази дейност следва да продължи и през 2023 г., поради което и няма как да е извършено разделяне на поръчката с цел прилагане на по-облекчен ред на възлагане. Съдът приема, че независимо от идентичността в предмета на възлаганите договори, органът не сочи момент, към който за възложителя да е налице такова знание, нито привежда доказателства, че с действията си възложителят цели по-облекчен ред за възлагане на обществена поръчка. В мотивите си съдът сочи, че знанието за необходимостта от процесната обществена поръчка следва да е налице към момента на стартиране на предходната поръчка с идентичен или сходен предмет, а не към момента на последващо възложената обществена поръчка. В случая приема, че за възложителя не е налице предвидимост за срока на изпълнение на заложените дейности, доколкото изпълнението на проекта неколкократно е отлагано поради различни обстоятелства, включително по искане на водещия партньор, а това е препятствало и предаването на завършения през м. август 2021 г. обект на компетентния за управлението му орган в лицето на Агенция Митници. При тези обстоятелства съдът достига до извода, че дори и да е налице разделяне на предмета на поръчката, то органът не доказва, че това е осъществено с цел възлагане при по-облекчен ред от този, предвиден от закона. Напротив, съдът приема, че за сключването на всеки следващ договор от страна на Областна администрация Смолян, са налице обективни обстоятелства, извън волята на възложителя. С оглед на това, съдът формира извод, че не е налице нарушение на чл. 21, ал. 15 вр. ал. 16 ЗОП. В заключение съдът приема, че липсата на сочените от органа нарушения води до извод, че не е налице твърдяната нередност по т. 2, б. а от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 Наредбата за посочване на нередности и няма основание за определяне на финансова корекция, което прави актът материално незаконосъобразен. В допълнение съдът намира, че в нарушение на чл. 35 АПК органът не взема предвид всички настъпили след сключване на договора за съфинансиране факти и обстоятелства от значение за случая, като формира неправилен извод, че още с проектното предложение за партньора е възникнало задължение да предвиди определени дейности и бюджет по стопанисване на ГКПП (в частност осигуряване на охранителни услуги) до предаването му по надлежния ред на Агенция Митници. В тази връзка приема, че е налице съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което е самостоятелно основание за отмяна на акта. Така мотивиран, съдът достига до решаващия извод, че оспореният пред него акт е незаконосъобразен и отменя същия, като осъжда Министерство на регионалното развитие и благоустройството за разноски. Решението е валидно, допустимо и правилно. Касационна инстанция приема за правилни изводите на първоинстанционния съд, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в писмена форма, от формална страна съдържа фактически и правни основания, при постановяването му са спазени специалните административнопроизводствени правила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК не е необходимо да ги преповтаря. С оглед начина на квалифициране на установените от органа факти като нарушение на нормите на чл. 20, ал. 2, т. 2 във вр. чл. 17, ал. 1 във вр. чл. 2, ал. 1 ЗОП и на чл. 21, ал. 15 във вр. чл. 21, ал. 16 ЗОП, то е налице твърдение за две кумулативно осъществени нарушения. Същевременно е изведен извод за осъществена една нередност, квалифицирана по т. 2, б. а от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 Наредбата за посочване на нередности. Правилно в тази връзка първоинстанционният съд разглежда поотделно твърденията за всяко от нарушенията, с оглед изложените от органа факти. Съгласно чл. 17, ал. 1 ЗОП възложителите са длъжни да приложат предвидения в закона ред за възлагане на обществена поръчка, когато са налице основанията за това. Основанията за прилагане на съответния ред за възлагане са обвързани с прогнозната стойност на поръчката. В чл. 20 ЗОП са определени стойностните прагове на обществените поръчки, в зависимост от които се прилагат процедурите по чл. 18, ал. 1, т. 1-11 с.з., предвидените само в националния правов ред процедури по чл. 18, ал. 1, т. 12 и т. 13 ЗОП, редът за събиране на оферти с обява или директно възлагане. Прогнозните стойностни прагове са обвързани на първо място с обекта на обществената поръчка строителство, доставки, услуги, а на следващо място с вида на възложителя и предмета на обществената поръчка. В тази връзка, правилно първоинстанционният съд взима под внимание предмета на договорите, сключени с ВТА Секюрити Сървиз ЕООД, доколкото е безспорно, че обектът на поръчката са услуги, а областният управител на област Смолян е публичен възложител, съгласно чл. 5, ал. 2, т. 8 ЗОП (той и представляващ юридическото лице Областна администрация Смолян). В оспорения административен акт няма изложени никакви мотиви по отношение обекта и предмета на обществената поръчка, за която се твърди, че е възложена в нарушение на чл. 20, ал. 2, т. 2 ЗОП. Съгласно посочената разпоредба, възложителите прилагат процедурите по чл. 18, ал. 1, т. 12 или 13, когато обществените поръчки за доставки и услуги, включително и услугите по приложение 2, имат прогнозна стойност от 70 000 лв. до съответния праг по ал. 1 в зависимост от вида на възложителя и предмета на поръчката. Правилно в тази връзка съдът приема, че е спорно дали възложените на ВТА Секюрити Сървиз ЕООД услуги попадат в обхвата на Приложение 2 към ЗОП или не, доколкото, от една страна, стойностният праг за директното им възлагане е различен, а от друга органът твърди, че деветте договора са сключени в нарушение по реда на чл. 20, ал. 4, т. 3 ЗОП. Макар и да не е посочено изрично, с това твърдение органът противно на записаното в самите договори - приема, че възложените на дружеството услуги са извън приложното поле на Приложение 2, от което следва, че стойностният праг за директното им възлагане е 30 000 лв. Изясняването на този въпрос има пряко отношение към извода за нарушение на чл. 20, ал. 2, т. 2 във вр. чл. 17, ал. 1 ЗОП, доколкото този извод на органа фактически е обвързан със сключването на третия поред договор - АП-03-33-2199/01.10.2022 г., със срок на изпълнение от 3 месеца и обща стойност 9 900 лв. без ДДС, в който момент органът приема, че е надвишен прагът по чл. 20, ал. 4, т. 3 ЗОП. Въпреки посочването, че предметът на сключените с ВТА Секюрити Сървиз ЕООД договори е идентичен, органът не излага мотиви за извода си, че така определеният предмет на поръчката за услуги, предпоставя ред за възлагане по чл. 20, ал. 2, т. 2 ЗОП, когато общата стойност на възлаганата услуга надвишава 30 000 лв. Аргументи в тази връзка се излагат едва в касационната жалба, но на този етап актът не може да се попълва с допълнителни мотиви. Предмет на сключените договори е предоставянето срещу възнаграждение на услуги, свързани с охрана на имущество на възложителя по смисъла на чл. 5, ал. 1, т. 2 от Закона за частната охранителна дейност (ЗЧОД). Охраната на имуществото на физически или юридически лица е определено от ЗЧОД като вид охранителна дейност, противно на твърденията на касатора. ЗЧОД не определя като охранителна дейност единствено въоръженото охраняване на имуществото на физическите и юридическите лица. Съгласно чл. 6, ал. 1 ЗЧОД частна охранителна дейност се осъществява с невъоръжена или с въоръжена охрана, а съгласно ал. 2 на същия член - при въоръжената охрана се спазват изискванията на Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия и подзаконовите нормативни актове по прилагането му. Изложените в тази връзка доводи на касатора са неоснователни. От своя страна, ЗОП третира тези услуги като специфични и определя други стойностни прагове, които предпоставят ред за възлагане, различен от приложимия за възлагането на останалите услуги, извън Приложение 2, ред. Съгласно чл. 20, ал. 4, т. 2 ЗОП, посочен и в самите договори с ВТА Секюрити Сървиз ЕООД като основание за сключването им, обществените поръчки по Приложение 2 с прогнозна стойност помалка от 70 000 лева без ДДС, се възлагат директно. Така, от една страна, твърденията на органа не намират опора в закона. От друга страна, органът твърди, че незаконосъобразното възлагане има отношение към седем от общо деветте сключени от Областна администрация Смолян с ВТА Секюрити Сървиз ЕООД договора. И спрямо тях определя финансовата корекция. Но общата стойност на договорите, за които се сочи, че са възложени незаконосъобразно (първият от които е този от 01.10.2022 г.) възлиза на 49 500 лв. без ДДС. Тъй като се касае за услуги по Приложение 2, тази стойност не надвишава прага по чл. 20, ал. 4, т. 2 ЗОП. Не може да се приеме едновременно, че стойността на първия и втория договор (тези от 01.03.2022 г. и 01.06.2022 г. общо на стойност 23 100 лв. без ДДС) следва да се включва в прогнозната стойност на поръчката, за която се твърди, че поради еднородността на дейностите по отделните възлагания, е следвало да бъде възложена по реда, предвиден за поръчки с прогнозна стойност по чл. 20, ал. 2, т. 2 ЗОП, а твърдението за незаконосъобразност на възлагането и оттук - определянето на финансова корекция, да обхваща само седем от общо деветте договора, които според органа формират предмета на поръчката, сключени от 01.10.2022 г. нататък. В тази връзка и доколкото органът твърди, че за Областна администрация Смолян е била налице яснота относно необходимостта от възлагане охраната на обекта ГКПП Рудозем Ксанти още към момента на предоставяне на безвъзмездната финансова помощ, тъй като именно на нея е възложено изграждането на пункта и въвеждането му в експлоатация, както и управлението му до предаването на обекта на Агенция Митници, то изводът за незаконосъобразност на възлагането на поръчката не може да се основава на избирателно подбрани факти, включително само на част от еднородния предмет на поръчката. От горното следва, че правните твърдения на органа не се подкрепят от сочените от него фактически обстоятелства, т.е. налице е противоречие във фактическите и правни обстоятелства, което обуславя извод за материална незаконосъобразност на акта. Същевременно, органът твърди разделяне предмета на поръчката на части, с което се прилага ред за възлагане за по-ниски стойности, в нарушение на забраната по чл. 21, ал. 15 ЗОП. С оглед дадените в нормата на чл. 21, ал. 16 ЗОП, на която се позовава и органът, пояснения кога се счита, че не е налице разделяне на обществената поръчка, правилно първоинстанционният съд сочи, че за доказване на нарушение на забраната, е необходимо да е налице възлагане на обществени поръчки с идентичен или със сходен предмет в рамките на 12 месеца, сумарната им стойност да сочи на необходимост от прилагане на друг ред и да се цели от възложителя прилагане на по-облекчен ред за възлагане. Видно е, че освен деяние от обективна страна, следва да бъде доказано намерение с разделянето на поръчката именно да се приложи по-облекченият ред, т.е. следва да бъде доказано наличието и на субективния елемент. Не е спорно, че предметът на всички девет сключени с ВТА Секюрити Сървиз ЕООД договори е един и същи налице е идентичност в предмета на възлаганите обществени поръчки. От страна на органа, обаче, както правилно приема и съдът, не се излагат конкретни мотиви за стойността на възложените обществени поръчки по разглежданите договори за период от 12 месеца. От момента на сключване на първия договор за охрана на 01.03.2022 г. до момента на сключване на последния договор АП-03-33-2889/27.10.2023 г., със срок на изпълнение 2 месеца, считано от 31.10.2023 г., има повече от 12 месеца. В тази връзка, отново следва да се посочи противоречието в твърденията на органа, който от една страна твърди, че общата стойност на всички сключени договори надвишава 70 000 лева без ДДС, първите два договора са законосъобразно възложени, доколкото прагът по чл. 20, ал. 4, т. 3 ЗОП се надвишава едва със сключването на третия по ред договор на 01.10.2022 г., а от друга страна доколкото и твърдението за незаконосъобразност е обвързано със седем от деветте договори, т.е. от сключването на третия по ред договор нататък, освен че се надвишава периодът от 12 месеца, то и общата стойност на тези договори е 49 500 лв. без ДДС. И тъй като се касае за услуги по Приложение 2, стойностният праг за директното възлагане на които е 70 000 лв., то не е доказан и вторият обективен елемент от нарушението на чл. 21, ал. 15 ЗОП. Не без значение е фактът, че аргументите на органа във връзка с твърдението за нарушение на чл. 21, ал. 15 ЗОП, са свързани с предполагаемото знание у възложителя (в случая чрез бенефициера и проектен партньор Областна администрация Смолян) за необходимостта от възлагане на услуги по охрана на изградения ГКПП още към момента на подаване на проектното предложение, респективно сключването на договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ. Това, от една страна, влиза в директно противоречие с извода на органа, че незаконосъобразността има отношение само към седем от общо деветте договора за услуги по охрана, т.е. от момента на сключване на третия по ред договор на 01.10.2022 г. Съществуването на субективния елемент на нарушението е обусловено от установено към датата на по-ранното възлагане знание у възложителя за необходимост от възлагане на поръчка със сходен или идентичен момент. Налице е противоречие във фактическите и правни изводи на органа, което е самостоятелно основание да се приеме незаконосъобразност на акта му. Същевременно настоящата инстанция приема за правилен извода на първоинстанционния съд, че актът е издаден и при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като органът не изяснява и не взема под внимание фактическата обстановка в цялост. В мотивите си органът пропуска да обсъди, че Областна администрация - Смолян встъпва като инвеститор на обекта граничен контролно-пропускателен пункт Рудозем Ксанти с Решение 735 от 18 септември 2015 г. на Министерския съвет (т. 2), на мястото на Министерство на регионалното развитие и благоустройството. В т. 3 от решението изрично е посочено, че за финансиране на дейността по т. 2 областният управител на област Смолян следва да заяви участие на областната администрация като партньор от българска страна в предварително определения стратегически проект по Програма Интеррег V-А Гърция България, Приоритетна ос 3 Трансграничен регион с подобрена взаимосвързаност, в частта, касаеща проектиране и изграждане на Граничен контролно-пропускателен пункт Рудозем Ксанти, и в рамките на определения по програмата бюджет за обекта, предвиден в средносрочната бюджетна прогноза на Министерството на регионалното развитие и благоустройството за 2016-2018 г. От проведените впоследствие писмени процедури за вземане на решения от Комитета за наблюдение на програмата, които също не са обсъдени от органа, става ясно, че е заявена промяна на проекта с акроним Cross Bo, както от водещия партньор (Egnatia Odos), така и от проектните партньори Агенция Пътна инфраструктура (която изгражда прохода на бул. Рудозем в два лота подход към ГКПП) и Областна администрация Смолян. В 57-ма писмена процедура (приключила на 21 декември 2021 г.) Областна администрация Смолян изисква преразпределение на сумата от 138 517,13 евро от бюджета по дейност D.5.3.4 инфраструктура, като основната причина за това прехвърляне е разликата във времето между завършването на новата сграда на ГКПП и завършването на строителството на новия път Димарио гранични строежи (изграждан от Egnatia и чието завършване е забавено поради пандемията от Covid-19 основание за исканото изменение от страна на водещия партньор). В мотивите за взетото от Комитета за наблюдение решение е посочено, че ГКПП е готов (който факт се подкрепя от подписания Констативен протокол обр. 15 от м. август 2021 г.), а на пътя са необходими още 10 месеца за изграждане и пускане. Дотогава изграденият ГКПП не може да работи, но сградата има нужда от поддръжка и охрана. Поради това проектен партньор 3 (Областна администрация Смолян) изисква въвеждането на нови дейности в D.5.3.1, които да бъдат финансирани чрез този трансфер, и по-конкретно 55 917,13 евро външна експертиза и услуги за поддръжка на новата сграда до откриването, за охрана и наблюдение и за изработка на кратък възпоменателен клип; 31 200 евро за оборудване за охрана и видеонаблюдение на новата сграда, и др. Посочено е, че искането е основателно, налице е съгласие на партньорството, както е приложено и съгласието на Управляващия орган, а доколкото промяната включва нови дейности и ползване на отстъпки, то е необходимо и одобрението на Комитета за наблюдение. 57-ма писмена процедура завършва с приемане и одобряване от Комитета за наблюдение на Програмата на исканата промяна на проекта с акроним Cross Bo. Изложеното опровергава твърдението на органа, че още към момента на проектното предложение са били предвидени разходи за охрана на изградения обект, т.е. че за Областна администрация Смолян е било налице знание, че освен изграждането и въвеждането в експлоатация на ГКПП Рудозем Ксанти, ще следва да бъде осигурено и неговото управление (включително поддръжка и охрана) за срока на изпълнение на проекта, към който момент следва да бъде предаден на компетентното лице, съгласно чл. 18, ал. 1 от Закона за държавната собственост, а именно на Агенция Митници. Допълнителни аргументи относно липса на знание у възложителя за такава необходимост и нейната продължителност могат да се изведат и от осъществената от областния управител на област Смолян кореспонденция с други институции, ангажирани с изграждането на обявения за национален обект. Така в писмо изх. РД-01-20-269/08.11.2021 г. на областния управител на област Смолян, прието и неоспорено като доказателство по делото, адресирано до министър-председателя на Република България, до зам. министър-председателя по обществения ред и сигурността и министър на външните работи, до министъра на регионалното развитие и благоустройството и до министъра на финансите, се посочва, че въпреки очакваното въвеждане в експлоатация на завършения ГКПП Рудозем Ксанти", същият обективно няма да функционира, тъй като от страна на водещия партньор по проекта Egnatia Odos е поискано удължаване на срока на строителството на свързващия път на гръцка територия Димарио ГКПП Рудозем Ксанти до м. септември 2022 г., а и на целия проект до края на 2022 г., а от страна на Агенция Митници и Главна дирекция Гранична полиция към МВР е изразено становище, че Областна администрация Смолян следва да продължи да отговаря за управлението на обекта до завършване на свързващата пътна връзка на гръцка територия, като едва след този момент го предаде на компетентния да го управлява орган. Изрично в тази връзка е поискано осигуряването на допълнителни финансови средства, включително за физическа охрана, назначена към ОА Смолян. От приетото също като доказателство по делото писмо изх. 75/12.01.2022 г. от изпълнителя на строителството Обединение Партньори Ксанти ДЗЗД се установява, че дружеството е осигурявало охраната на обекта за периода до 01.02.2022 г. В отговор изх. 06-00-9/14.02.2022 г. на министъра на финансите по повод писмо от 26.01.2022 г. на областния управител на област Смолян, се обсъжда намерението за по-скорошно предаване на ГКПП Рудозем Ксанти на Агенция Митници и Главна дирекция Гранична полиция, в чиито правомощия е осъществяването на дейността по граничен контрол. Също така в писмо изх. РД-01-20-269/01.08.2022 г. на областния управител до директора на дирекция Управление на териториалното сътрудничество в Министерство на регионалното развитие и благоустройството, се обсъждат предприетите от Областна администрация Смолян действия по въвеждане на обекта в експлоатация, издаването на Акт за публична държавна собственост за поземления имот и построените в него сгради и съоръжения, представляващи ГКПП Рудозем Ксанти, както и предстоящото му предаване в управление на Агенция Митници, в която връзка се иска становище дали прехвърлянето на управлението на друго ведомство няма да е в противоречие с изискванията за устойчивост на проекта и задълженията на бенефициера. От събраните по делото доказателства се установява, че първоначалната продължителност на проекта е 36 месеца, т.е. задълженията на Областна администрация Смолян за изграждане и въвеждане в експлоатация на ГКПП Рудозем Ксанти, съгласно възложеното с РМС 735/18.09.2015 г., следва да бъдат изпълнени и приключват към м. септември 2019 г. Едва пък с приключването на 64-та писмена процедура на ПС Интеррег V-А Гърция България, от страна на Комитета за наблюдение е приета и одобрена друга промяна в проект с акроним Cross Bo, свързана с исканото от водещия партньор удължаване срока на проекта от 31.12.2022 г. до 31.12.2023 г. От заявление с изх. РД-01-20-269/13.12.2023 г. на областния управител на област Смолян до Министерски съвет на Република България чрез Министерство на регионалното развитие и благоустройството за отнемане правото на управление по реда на чл. 17, ал. 1 ЗДС върху имоти публична държавна собственост, отредени за ГКПП Рудозем Ксанти и предоставянето им за управление на Агенция Митници на основание чл. 15, ал. 2 ЗДС във вр. чл. 7а, ал. 1 от Наредбата за граничните контролно-пропускателни пунктове става ясно, че за обекта е съставен Протокол обр. 16 за въвеждане в експлоатация от Държавна приемателна комисия, назначена със Заповед РД-19-605/23.11.2023 г. на директора на ДНСК, едва на 08.12.2023 г. Горните обстоятелства са индиция за липсата на яснота у възложителя за периода, в който от страна на Областна администрация Смолян следва да се осъществяват всички присъщи на управлението на обект държавна собственост действия, както и за липса на планирани и осигурени финансови средства за тяхното реализиране, които обстоятелства препятстват планираното възлагане на свързаните с тези дейности обществени поръчки. По отношение субективния елемент от състава на нарушението на чл. 21, ал. 15 ЗОП се изисква доказване не на предположение, в каквато насока са мотивите на органа, а на знание и сигурност у възложителя, че в близко бъдещо време ще възложи и друга обществена поръчка със сходен/идентичен предмет на вече възложената, и общата им стойност ще изисква възлагане не по облекчения ред на ЗОП. Такива знание и сигурност у бенефициера не се установяват в случая. Тъкмо обратното, фактите по делото сочат, че не само първоначално за Областна администрация Смолян е възникнало единствено задължение да изгради и въведе обекта в експлоатация, което предполага предаването му своевременно в управление на орган, на когото е възложено изпълнение на функции, свързани с извършването на граничен контрол, съгласно чл. 7а от Наредба за граничните контролно-пропускателни пунктове, но и впоследствие, необходимостта бенефициерът да извършва действия по управление на обекта, включително неговата охрана, се дължи на проявлението на разнородни обстоятелства, довели до удължаване срока за изпълнение на проекта и несвоевременното въвеждане в експлоатация на обекта, а оттук и предаването му в управление на компетентното лице в един бъдещ, неопределен момент. Ето защо, на бенефициера Областна администрация Смолян не може да бъде вменявано задължението да планира възлагането на обществена поръчка за услуги по охрана на имущество по ред, приложим за общата стойност на възложените услуги по договорите с ВТА Секюрити Сървиз ЕООД. По изложените съображения настоящата инстанция намира, че изводът на първоинстанционния съд за липса на допуснато от бенефициера нарушение на забраната по чл. 21, ал. 15 ЗОП, е правилен. Липсата на доказано нарушение на приложимото право значи липса на един от трите кумулативни елемента на фактическия състав на нередността и с оглед на това води до липса на основание за определяне на финансова корекция. Само категорично установената нередност, при доказаност на всеки един от елементите от състава й, може да бъде основание за определяне на финансова корекция. Противното лишава от материална основа волеизявлението на органа, поради което е налице основанието за отмяна на акта по чл. 146, т. 4 АПК, до какъвто извод правилно достига и първоинстанционният съд. Твърденията на касатора за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила не са подкрепени с конкретни аргументи, а изложените доводи в касационната жалба са свързани по-скоро с необосноваността на съдебния акт. Това твърдение също е неоснователно. Изводите за липса на сочените от органа нарушения са обосновани и изведени въз основа на съвкупен анализ на установените по делото факти и приложимите правни норми. Видно от изложеното, доводите на касатора за неправилност на първоинстанционното решение, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, са неоснователни. Постановеното от първоинстанционния съд решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателна. На основание чл. 143, ал. 3 АПК в полза на Областна администрация Смолян следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, което съдът определя в размер на 100 (сто) лева на основание чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Разноските следва да бъдат присъдени в тежест на Министерство на регионалното развитие и благоустройството юридическото лице, в чиято структура се намира административният орган, издал оспорения в първоинстанционното производство административен акт. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, седмо отделение